И повечето от тях са се съобразявали с поставените от

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

От Будика и Артемизия през Жана Д’Арк и Елизабет I до Людмила Павличенко и Грейс Хопър, дамите са оставили своята диря на бойното поле. Често те са били принудени да се преструват на мъже, с цел да бъдат в армията, а в други случаи тяхната власт и доблестен генезис са им давали правото да водят армии. Приближавайки се към съвременността, дамите към този момент намерено са се записвали в бойните редици.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

Това някак ѝ отива защото Пантея Артешбод е била главнокомандващ на Персийската армия на „ Безсмъртните “. Ако си спомняте кино лентата „ 300 “, това бяха воините, облечени в черно със сребърни маски, въпреки в реалност да са изглеждали много по-различно. Тя е една от първите от дългата поредност персийки, които са приемали постове, по право се падащи се на мъжете.

Пантея е била омъжена за военачалник Ариасб (наричан още Ахеменид Артешбод). Интересното е, че тя гради военната си кариера наедно с мъжа си, до момента в който и двамата не доближават един от най-високите рангове в персийската войска – главнокомандващи на „ Безсмъртните “.

Въпреки че информацията за тези бойци е фрагментарна, представете си ги като модерни познавач отряди. Смята се, че екзотичното им име е дело на бащата на историята – Херодот. Описанията му датират от времето на известната акция на персийския цар Ксеркс против гърците, когато се води известната борба при Термопилите. Името „ Безсмъртни “ произлиза от обстоятелството, че всякога, когато някой от тях загинел или бивал тежко ранен в борба, различен заемал мястото му. Отрядът постоянно наброявал 10 000 особено тренирани мъже. Членовете му трябвало да са персийци по генезис и тяхното образование започвало от 7 годишна възраст. Не всеки издържал тежката физическа и психическа подготовка. Според различен гръцки историк, който разказва напредването на персийската войска от Сарди до Хелеспонт, съставът на „ Безсмъртните “ бил персонално избиран от персийския държател. Каквато и да е била селекцията, факт е, че това е било елитно формирование, което в спокойно време е изпълнявало ролята на царска армия, а по време на война е бил специфичен боен отряд, изпращан против врага в края на борбата, с цел да нанесе застрашителен стратегически удар.

Според персийския фолклор, Пантея е била най-красивата жена в цяла Азия. За хубостта ѝ се носят митове. Една от тях е, че външността ѝ е била толкоз неземна, че по време на борба е трябвало да носи воал или да покрива лицето си с маска, с цел да не разсейва бойците на бойното поле.

Не се знае точната година на раждането на Пантея, допуска се, че е към 570 година прочие Хр. Нейната кариера и военните ѝ триумфи се развиват по време на ръководството на цар Кир II Велики (559-530 година прочие Хр.). Той е основоположникът на Ахеменидската империя, първата Персийка империя. По време на неговото ръководство страната доближава до едно от най-големите си териториални разширения, защото Кир превзема територии в Западна и Централна Азия и с помощта на триумфите му, Персия се простира от Средиземно море на запад до река Инд на изток.

Кир II стартира да осъществя своите фантазии за териториално уголемение с военни дейности против Мидийското царство. След това завоевателните му желания се насочват към иранските земи. Една от най-известните му акции е тази против Нововавилонското царство. Сведения за нея черпим от Хрониките на Набонид (556-539 година прочие Хр.), последният държател на това царство.

По това време Нововавилонското царство е разтърсвано от вътрешни спорове. Набонид, който е арамеец по генезис, прави голям брой религиозни промени, чиято цел е да сплоти обособените племена, само че това единствено му печели омразата на жреческото съсловие. В обстановка, в която има вътрешни безредици, а царят живее отвън Вавилон, Кир II вижда комфортен случай да насочи освен вниманието, само че и армиите си към тези апетитни територии.

Една от най-известните борби по време на акцията против Нововавилонското царство е от 539 година прочие Хр. – борбата при Опис. От едната страна застават Набонид и синът му – Балтазар, а против тях се изправят персийците, предвождани от Кир II, Гобриас от Гитиум и несъмнено – хубавицата Пантея и брачна половинка й. Сведенията за тази борба са извънредно нищожни. Знае се, че се е водила през късната есен, на брега на река Тигър, само че детайлности за хода на бойните дейностите или за броя на починалите към момента са незнайни. През миналите 50 години разнообразни историци дават своя прочит и теории за тази борба на база написаното в Хрониките на Набонид.

Последното изследване заключва, че изходът от сражението е решаваща победа за персийците. В Набонидската хроника даже се приказва за „ кръвопролитие “ на акадската войска и над града. След това събитие, вавилонската войска не се загатва повече в хрониката и задачата на Кир е реализирана – той всява боязън у останалите градове. По пътя към столицата остава единствено град Сипар, който пада без пердах.

Има и друга версия на акцията против Нововавилонското царство, която се показва от Херодот. Според него не е имало борба при Опис, а в продължение на 2 години персийците са обсаждали самия Вавилон. Градът е паднал, откакто те са съумели да променят коритото на река Ефрат. Тъй като разказаното от него е в прорез с вавилонските и персийските източници, историците го считат за недостоверно.

По време на цялата Нововавилонска акция тя взема ефективно присъединяване, защото е високо ценена от военното командване и от самия цар, поради своята просветеност и стратегически качества. Според персийски източници, Пантея построява тактиката за това по какъв начин да се ръководи Вавилон, откакто бъде високомерен. Това се потвърждава и от обстоятелството, че след рухването на града тя става негов боен шеф. Сред дилемите й били да провежда дейностите в града, да следи за опазването на реда и да вкара персийските закони в новозавладяния град. Това голямо доверие, което Кир II ѝ гласоподава, демонстрира нейните освен военни, само че и чисто административни знания и умения.

Неземна хубавица, чийто живот е изпълнен с въпросителни, самоуверен главнокомандващ и неотразим лидер на 10 000 „ безсмъртни “ мъже, Пантея е една от великите дами на Древността, за чиято орис занапред ще узнаваме от ден на ден. Покрита с воала на историята, тя е омайвала освен съвременниците си, само че очарова и днешните учените, които се пробват да издигнат нейното покривало и да съберат сведения за това какви военни качества е имала и какво е било нейното въздействие в персийската военна история.