Теорема за кметица и държавна цица
И като започнаха едни арести, та цяла неделя. Не бяха нито тихи, нито кротки, а дали ще напоят майка България, жадна за правдивост, занапред ще се види. Всеки е почтен до доказване на противното, единствено че това " обратно " някак все не може да бъде потвърдено.
Според юристите е извънредно комплицирано, все едно да докажеш пространствената теорема на Ойлер. А съгласно аматьорите - т.е., останалата част от обществото, сметката е елементарна като боб: събираш месечните заплати на дадената персона, откогато е заела дадения пост, и получаваш сума, с която особата може да закупи четири гуми на джип. И то в случай, че от самото начало е яла единствено боб. Да, но особата си е купила целия джип, няколко жилището, хотелче на морето, заведенийце, шивашки завод, фабричка... Изваждаме от цената на имането сбора на заплатите и получаваме броя на годините, които особата би трябвало да прекара в пандиза. Проста формула за доказване на противното.
Само че това е съгласно нас, непосветените, дето и на едни избори огелпваме задачата с няколко незнайни и постоянно получаваме неверен резултат. Ако гласоподавателите бяхме юристи, от дълго време да сме прозрели, че особата не може да бъде наказана, тъй като: теглила е заеми, които се изплащат от бизнеса на шуринайката, която пък по чиста случайност е завъртяла печелившата активност, тъкмо когато особата е назначена на особената служба. А тъкмо тогава и бабата на особата е записала компания. И дори ръцете на особата да засветят от белязани банкноти, това също е недоказуемо съгласно формулата за светлината на Айнщайн и прочие...
Така че - арести всекиму, отмъщение никому. Жадното за правдивост общество да се утоли с една студена вода. И да тръпне в очакване някой върховен служител, министър, народен представител, кмет или кметица да бъде осъден за корист с държавната цица.
Само че до доказване на противното на чакащите до такава степен им опротивя, че от ден на ден избират да чакат в чакалнята на летището.
До идващия полет.
И до идващия арест.
Според юристите е извънредно комплицирано, все едно да докажеш пространствената теорема на Ойлер. А съгласно аматьорите - т.е., останалата част от обществото, сметката е елементарна като боб: събираш месечните заплати на дадената персона, откогато е заела дадения пост, и получаваш сума, с която особата може да закупи четири гуми на джип. И то в случай, че от самото начало е яла единствено боб. Да, но особата си е купила целия джип, няколко жилището, хотелче на морето, заведенийце, шивашки завод, фабричка... Изваждаме от цената на имането сбора на заплатите и получаваме броя на годините, които особата би трябвало да прекара в пандиза. Проста формула за доказване на противното.
Само че това е съгласно нас, непосветените, дето и на едни избори огелпваме задачата с няколко незнайни и постоянно получаваме неверен резултат. Ако гласоподавателите бяхме юристи, от дълго време да сме прозрели, че особата не може да бъде наказана, тъй като: теглила е заеми, които се изплащат от бизнеса на шуринайката, която пък по чиста случайност е завъртяла печелившата активност, тъкмо когато особата е назначена на особената служба. А тъкмо тогава и бабата на особата е записала компания. И дори ръцете на особата да засветят от белязани банкноти, това също е недоказуемо съгласно формулата за светлината на Айнщайн и прочие...
Така че - арести всекиму, отмъщение никому. Жадното за правдивост общество да се утоли с една студена вода. И да тръпне в очакване някой върховен служител, министър, народен представител, кмет или кметица да бъде осъден за корист с държавната цица.
Само че до доказване на противното на чакащите до такава степен им опротивя, че от ден на ден избират да чакат в чакалнята на летището.
До идващия полет.
И до идващия арест.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ