Андролова за сравнението на Петков с Мики Маус: Не защото е мишка – анимационен герой, който забавлява
И гърците се стреснаха от нашия разговор с РСМ, Атина изиска Преспанското съглашение да се съблюдава, акцентира Андролова
Излязоха ли от мъртва точка договарянията с РСМ, квалифициран ли е министър председателят Кирил Петков да ги води и има ли разнобой по въпроса сред него и президента, на тези въпроси Tribune.bg потърси отговор от политическия наблюдаващ Калина Андролова. В собствен пост журналистката даже означи, че северомакедонците са съумели да създадат премиера на Мики Маус.
Защо сравнявате Кирил Петков тъкмо с този воин на Дисни?
Нямам поради, че Мики Маус е мишка. А, че е емблематичен анимационен воин, който забавлява. Отначало Мики е приветлив лъжец, само че последователно обликът му става доброжелателен, постоянно желае да направи нещо положително, само че надлежно попада в неуместни и комични обстановки, които ужасно разсмиват феновете. Премиерът Кирил Петков е лице на нашата страна и на никого не му е прелестно да вижда, че непознатите ръководители го унижават и му се присмиват. Защото тъкмо това прави властта в Скопие сега, само че нашият министър председател няма рецептори за дипломатическите знаци, с цел да разбере нюансите в общуването. Те се отнасят с него снизходително. Доволни са, че е некомпетентен и отзивчив, подготвен на всичко.
Ако е правилно, че никой не може да те унижи, в случай че не му позволиш, значи ли това, че Петков самичък е приел тази роля поради своята „ неумелост “ или „ съветниците “ му имат по-голяма заслуга?
Първо, с цел да станеш министър председател, би следвало да имаш най-малко дребен политически опит. Примерно да си бил партиен член, или да си бил по-дълго време в изпълнителната власт, или пък да си бил народен представител и така нататък Най-често министър председатели стават водачите на партии, когато завоюват властта. Кирил Петков беше безусловно „ назначен “ отникъде на поста министър председател след доста малко престояване като министър. Това го прави извънредно неопитен в политиката и административната просвета. Второ, интернационалните връзки изискват знания, те не са договаряне в жанр комерсиална договорка. Защото страната не е стока, тя е политически институт за организация на обществото. А обществото диша, то има историческа памет, има мнение, отношение, има мудна колебливост, поколенческа. Я, пробвайте на някой китаец да му кажете, че Тайван е нещо друго от Китай. Ще ви разгласи за зложелател незабавно. Искам да подчертая, че когато общуваш в интернационалните връзки, би трябвало да имаш подготовка. Не можеш да знаеш всичко, само че можеш да знаеш толкоз, че да си избереш верните съветници. И би трябвало да знаеш най-малко толкоз, че да разбираш какво те поучават. Това, което виждаме при Кирил Петков, е един компот от бързане, неведение на историята и обстановката, подготвеност на всевъзможни отстъпки, съветници, очевидно ангажирани с бързането, а не с националния интерес, и липса на умеене да се отстояват поставените условия. Това северномакедонците го усещат и стартират да търсят от ден на ден отстъпки от нас.
Излязоха ли от мъртвата точка договарянията със Скопие и какви козове дадохме на северомакедонците, с цел да ни се подиграват?
Не може да се приказва за излизане от мъртвата точка. Ситуацията внезапно се утежни. Преди това имаше някаква толерантност и северномакедонците не бяха толкоз нападателни, бяха по-респектирани. А сега станаха доста по-груби, съвсем не минава ден без да има провокация против България. Те посегнаха на всички сделки, които имахме с тях, че дори желаят да махнат и историческата комисия. Да, този човек, който сякаш инцидентно го споделя, е историк. Но той е посочен от държавното управление, с цел да бъде включен в комисията. Той на процедура приказва (тоест сондира, подхвърля) от името на тези, които са го избрали в тази комисия. След визитата на Кирил Петков имаме още по-крайна форма на македонизма. Хората от Скопие не търпят безусловно никакви възражения, постановат едностранно своята позиция и изобщо не се преценяват с нас. Окуражени са от обстоятелството, че от българска страна има разнобой. Ние сме един разграден двор. Премиерът мисли едно, президентът – напълно друго.
Докъде може да загрубее държанието на РСМ и единствено с вицове за нашето държавно управление ли ще се разминем?
Още занапред президентът Пендаровски безогледно приема представители на ОМО Илинден-Пирин, които да се жалват за правата си. Което всъщност значи, че когато Северна Македония влезе в Европейски Съюз, тази организация със сепаратистки цели ще бъде употребена като инструмент за дестабилизиране на българската страна. Тогава Северна Македония последователно ще стартира да има искания за идентичността на популацията в Пиринска Македония и нищо няма да може да спре северномакедонските интензивности. Гръцката страна във връзка с Северна Македония е доста прецизен механизъм, който работи напълно. А българската страна сега е една разпасана команда. Забележете, че този нападателен език, който Северна Македония използва по отношение на нас в последно време, накара гърците преди няколко дни публично да припомнят на северномакедонците, че би трябвало прецизно да съблюдават Преспанското съглашение. Тоест гърците се стреснаха, като следят какво се случва с нашия разговор...
Излязоха ли от мъртва точка договарянията с РСМ, квалифициран ли е министър председателят Кирил Петков да ги води и има ли разнобой по въпроса сред него и президента, на тези въпроси Tribune.bg потърси отговор от политическия наблюдаващ Калина Андролова. В собствен пост журналистката даже означи, че северомакедонците са съумели да създадат премиера на Мики Маус.
Защо сравнявате Кирил Петков тъкмо с този воин на Дисни?
Нямам поради, че Мики Маус е мишка. А, че е емблематичен анимационен воин, който забавлява. Отначало Мики е приветлив лъжец, само че последователно обликът му става доброжелателен, постоянно желае да направи нещо положително, само че надлежно попада в неуместни и комични обстановки, които ужасно разсмиват феновете. Премиерът Кирил Петков е лице на нашата страна и на никого не му е прелестно да вижда, че непознатите ръководители го унижават и му се присмиват. Защото тъкмо това прави властта в Скопие сега, само че нашият министър председател няма рецептори за дипломатическите знаци, с цел да разбере нюансите в общуването. Те се отнасят с него снизходително. Доволни са, че е некомпетентен и отзивчив, подготвен на всичко.
Ако е правилно, че никой не може да те унижи, в случай че не му позволиш, значи ли това, че Петков самичък е приел тази роля поради своята „ неумелост “ или „ съветниците “ му имат по-голяма заслуга?
Първо, с цел да станеш министър председател, би следвало да имаш най-малко дребен политически опит. Примерно да си бил партиен член, или да си бил по-дълго време в изпълнителната власт, или пък да си бил народен представител и така нататък Най-често министър председатели стават водачите на партии, когато завоюват властта. Кирил Петков беше безусловно „ назначен “ отникъде на поста министър председател след доста малко престояване като министър. Това го прави извънредно неопитен в политиката и административната просвета. Второ, интернационалните връзки изискват знания, те не са договаряне в жанр комерсиална договорка. Защото страната не е стока, тя е политически институт за организация на обществото. А обществото диша, то има историческа памет, има мнение, отношение, има мудна колебливост, поколенческа. Я, пробвайте на някой китаец да му кажете, че Тайван е нещо друго от Китай. Ще ви разгласи за зложелател незабавно. Искам да подчертая, че когато общуваш в интернационалните връзки, би трябвало да имаш подготовка. Не можеш да знаеш всичко, само че можеш да знаеш толкоз, че да си избереш верните съветници. И би трябвало да знаеш най-малко толкоз, че да разбираш какво те поучават. Това, което виждаме при Кирил Петков, е един компот от бързане, неведение на историята и обстановката, подготвеност на всевъзможни отстъпки, съветници, очевидно ангажирани с бързането, а не с националния интерес, и липса на умеене да се отстояват поставените условия. Това северномакедонците го усещат и стартират да търсят от ден на ден отстъпки от нас.
Излязоха ли от мъртвата точка договарянията със Скопие и какви козове дадохме на северомакедонците, с цел да ни се подиграват?
Не може да се приказва за излизане от мъртвата точка. Ситуацията внезапно се утежни. Преди това имаше някаква толерантност и северномакедонците не бяха толкоз нападателни, бяха по-респектирани. А сега станаха доста по-груби, съвсем не минава ден без да има провокация против България. Те посегнаха на всички сделки, които имахме с тях, че дори желаят да махнат и историческата комисия. Да, този човек, който сякаш инцидентно го споделя, е историк. Но той е посочен от държавното управление, с цел да бъде включен в комисията. Той на процедура приказва (тоест сондира, подхвърля) от името на тези, които са го избрали в тази комисия. След визитата на Кирил Петков имаме още по-крайна форма на македонизма. Хората от Скопие не търпят безусловно никакви възражения, постановат едностранно своята позиция и изобщо не се преценяват с нас. Окуражени са от обстоятелството, че от българска страна има разнобой. Ние сме един разграден двор. Премиерът мисли едно, президентът – напълно друго.
Докъде може да загрубее държанието на РСМ и единствено с вицове за нашето държавно управление ли ще се разминем?
Още занапред президентът Пендаровски безогледно приема представители на ОМО Илинден-Пирин, които да се жалват за правата си. Което всъщност значи, че когато Северна Македония влезе в Европейски Съюз, тази организация със сепаратистки цели ще бъде употребена като инструмент за дестабилизиране на българската страна. Тогава Северна Македония последователно ще стартира да има искания за идентичността на популацията в Пиринска Македония и нищо няма да може да спре северномакедонските интензивности. Гръцката страна във връзка с Северна Македония е доста прецизен механизъм, който работи напълно. А българската страна сега е една разпасана команда. Забележете, че този нападателен език, който Северна Македония използва по отношение на нас в последно време, накара гърците преди няколко дни публично да припомнят на северномакедонците, че би трябвало прецизно да съблюдават Преспанското съглашение. Тоест гърците се стреснаха, като следят какво се случва с нашия разговор...
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ