И днес в поредицата си 100 въпроса за тоталитарната държава

И през днешния ден в поредицата си " 100 въпроса за тоталитарната страна " продължаваме да отговаряме на въпроси на младежи за времената на комунистическия режим 1944-1989 година в България. Този път въпросите задават младежи от Велико Търново и Варна. „ Кои западни групи са били разрешени за слушане и кои - не? “ и „ Наистина ли не сте можели да слушате рок? “

Комунизмът и рок музиката са тематика, за която може да се написа и приказва с дни, със седмици. И може би все ще има какво ново (или най-малко неизвестно) да се каже. Най-вече, защото младите хора като цяло не могат да си показват, че десетилетия наред западната музика беше неразрешена в България. 

Онези, които я свиреха и слушаха бяха преследвани, гонени, осъждани, съсипвани… Тук е редно да разтеглим границите на музиката и към рока да прибавим поп, джаз, изобщо всичко това, което се създаваше, свиреше и слушаше на Запад.

Темата в действителност е огромна, защото в тези години музиката беше протест и метод на изложение освен в Източна Европа, а също в Западна и в Съединени американски щати - против войните, против избрани политици и техните режими. Тя беше движеща сили на хипи придвижването и на фестивали като “Уудсток ”, които не престават да се изследват и през днешния ден.

В средата на 80-те години системата стартира да се пропуква и изборно да позволява музиката на “загнилия, декадентен Запад ”. Тогава имаше доста музикални магазини, в които се продаваха плочи, аудио и видеокасети, съоръжение. Започнаха да се появяват албуми на звезди оттатък Желязната завеса - на “Бони М ”, Сандра, Саманта Фокс, Сузи Куатро, Modern Talking, Майкъл Джексън, на групи като “Юрая Хийп ” и " Уайтснейк ", като някои от тях бяха измежду първите, пристигнали в България по-късно.
Българска ария ли е " След 10 години " на ФСБ?
Кой знае за какво, до през днешния ден най-ярко в съзнанието ми на витрините стоят две плочи - The Last in Line на Дио (издадена през юли 1984 г.) и продадената в над 10 милиона броя Like a Virgin на Мадона (и тя излезе през 1984 година, само че към края).

Разбира се, имената бяха преведени, по този начин тогавашната власт утвърждава “Като дева ” за албума на Мадона.

Всичко това е било изцяло немислимо през 50-те, 60-те и даже 70-те години. Ако те заловен да слушаш такава музика (може и да не те заловен, вършеше работа някой да те натопи), отиваш в лагер или най-малкото си навличаш други проблеми. Което не пречеше още през 70-те да стартират да се появяват български версии на емблематични западни части. Отворете YouTube и си пуснете “Лодка в реката ” на Мими Иванова, а по-късно Boat on the River на американската група Styx.



Същият е казусът “Джули ” на Васил Найденов (в оригинал на Шейкин Стивънс), “Спри се ” на “Сигнал ” (Free me на “Юрая Хийп ”), " Брой до три " на " Турбо " (Hold on tight to your dream на ELO)... Списъкът е безконечен и обгръща необятен набор реализатори от българската естрадна сцена. От Леа Иванова, Лили Иванова, Маргарита Хранова, през “Трамвай №5 ”, и “Тоника ”, та се стигне до “Тангра ” и ФСБ ( " След 10 години " е италианска ария - Amico di Leri на групата Le Orme, единствено текстът е български).

Малко като с колите на някогашния Съюз на съветските социалистически републики (за които ще пишем в идващите ни материали по плана " 100 въпроса за тоталитарната страна " ). Значи неприятни бяха западните коли, само че все бяха " крадени ", като “копи пействането ” бе надалеч по-лошо, че и рисково, в сравнение с в музиката.
Нашият късмет доста постоянно бе някогашна Югославия
Мнозина от по-възрастното потомство евентуално още помнят времената, в които нашият метод да се допираме до западната музика, с изключение на противозаконното слушане на радиата “Би Би Си ” и “Свободна Европа ”, бяха пътуващите оттатък завесата. Най-често това бяха дипломати и водачи на огромни камиони. Децата на такива хора се отличаваха от всички останали.

На спортисти и хора на културата не можеше да се разчита да ти донесат нещо, не тъй като не желаеха, а тъй като с тях постоянно имаше най-малко един сътрудник на Държавна сигурност, който следеше за всичко, което вършат.

Имахме и различен прозорец - посредством някогашна Югославия, която, в полза на истината, беше доста по-свободна в тези години. Нейните жители пътуваха по-лесно, че и работеха на Запад. Ходехме на събори край границата и си купувахме дънки, тениски, списания, музика на плочи и касети (да, и сръбска - от не малко българи), всевъзможни движимости от “другия свят ”.

А не малко хора в Западна България хващаха с елементарни антени на доста положително качество сръбски стратегии, та гледахме концерти и клипове на " Бийтълс ", " Стоунс ", " Мейдън " и " Джудас ", британски мачове, титанични боксови конфликти по нощите…

Интересен миг бе пропагандата, с която се клеймяха звездите на рока и попа оттатък.

Ето ви единствено два образеца, защото в действителност са доста и текстът ще стане прекомерно дълъг.
" Кис " означавало фашизъм, групата стреляла с танк по почитателите на концертите си
Дори най-малко малко да имате визия от групата “Кис ”, знаете, че там имиджът и шоуто вървят дружно с песните и албумите, че в някои случаи ги и изпреварват. Просто такава е философията на великата нюйоркска четворка.

“Кис ” се трансформира в международен феномен при започване на 70-те и това очевидно е смутило тоталитарната власт. Та тя скалъпи, че KISS било абревиатура на Klub International SS, а групата била нацистка. За тази теза " помагаше " готическото изписване на SS в края.

“Кис ” излиза с танк на сцената на свое турне (може и да е повече от едно, само че това не е толкоз значимо сега). Тук можеше да се прочете в списания, минаващи за съвременни, и в културните рубрики на вестници, по какъв начин музикантите стреляли с танка по публиката. Същото правел и Джийн Симънс, от бас китарата на който излизали опасни фойерверки. Имало ранени. Много ранени.



Тук се набиват няколко доста слаби пункта, на които по-просветени хора се смееха още в тези времена.

Първо, на британски “клуб ” се написа с C, не с К. Второ, няма по какъв начин “Кис ” да е фашистка група и да има каквото и да било отношение към нацистката организация SS по простата причина, че водачите ѝ Пол Стенли и Джийн Симънс са евреи.

Стенли Бърт Айсен е роден на 20 януари 1952 година в Манхатън, Ню Йорк, в фамилията на евреи. Хаим Виц, разбирай Симънс, се появява на бял свят през 1949 година в Хайфа, Израел. Родителите му се евреи - емигранти от Унгария.

И двамата до през днешния ден са отявлени пацифисти, включващи се, а и от време на време финансиращи антивоенни акции, стратегии и придвижвания.
Антисъветската агитация на " Ван Хален " в ария за фантазиите
През 1986 година калифорнийската тайфа “Ван Хален ” извади албума си “5150 ” - първият без истинския вокалист Дейвид лий Рот, сменен от Сами Хагър. До през днешния ден - един от най-спорните моменти в историята на американския рок. Поради което албумът провокира голям интерес (стана №1 в общата ранглиста на " Билборд " ), а групата към този момент бе много известна по целия свят. Плочата бе изданена в Чехословакия (и оттова попадна в пишещия тези редове, като той си я пази до днес), Югославия, Полша, Унгария, само че не и в България.

Причината бе, че измежду огромните шлагери на " тавата " е песента Dreams, в истинския клип на която са употребявани въздушни каскади на Blue Angels, ескадрила тъкмо за такава активност към военновъздушните сили на Съединени американски щати.



И тъкмо във времето, в което някои плочи и касети към този момент пробиваха в България, както стана дума нагоре, тази бе спряна от Централен комитет на Българска комунистическа партия поради “антисъвестка агитация ”. Някой видял клипа. Та вижте го в този момент и вие - който не е. 

А като се заслушате в текста на Dreams си давате сметка, че той е надалеч от пропагандата - житейски послания без особена рекламация за дълбочина. Все отново що се отнася до думите, " The Mighty " “Ван Хален ” е на първо място за купона.
Страната на " Джулай морнинг "
И за край - нещо позитивно, с което България е известна в западния свят, що се отнася до рок протеста против тоталитаризма. Една традиция, привличаща хора от всички генерации през днешния ден.

Някъде при започване на 80-те години хора със свободно, волно мислене стартират да се събират край морето на 30 юни против 1 юли, с цел да посрещат “Джулай морнинг ”, въодушевени от песента на “Юрая ”, излязла в далечната 1971 година Чужденци и до през днешния ден се дивят за какво и по какъв начин тъкмо в България. Защо навръх тази ария?



Истината лежи някъде в пясъците на варненския плаж, носена волно с морския бриз, приказната утринна мелодия и неповторимия глас на Дейвид Байрън. А може би на бургаския плаж? Или на този във Варвара още по на юг? Да, има спор - бургазлии не се дават от кое място е почнала традицията, трансформирала се през днешния ден в културен феномен.

Стигна се до такава степен, че преди години в Народното събрание популистки бе предложено  " Джулаят " да стане... народен празник. Не мина и популярност Богу. Рокът би трябвало да остане израз на независимост, а не спуснат " от горната страна " формален празник. Той и в този момент е празник, нещо, което даваше смисъл да се живее свястно в тези времена.

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.