Две версии за един подпис: Киевската декларация обещава повече подкрепа, МВнР отрича нов ангажимент
В документа се приказва за подсилване на украинската Противовъздушна отбрана, по-строги наказания против Русия и засилено присъединяване в Коалицията на искащите, само че София твърди, че текстът не обвързва страната
Каква в действителност е позицията на България за войната в Украйна? Този въпрос закупи нова заостреност, откакто името на външния министър Велислава Петрова-Чамова се появи измежду участниците, приели Киевската декларация от срещата Украйна - Югоизточна Европа на 15 юли 2026 година
Текстът съдържа формулировки за всеобхватна поддръжка за Киев, активизиране на финансови запаси за подсилване на украинската противовъздушна защита, по-силен санкционен напън против Русия и подготвеност за усилване на присъединяване в така наречен Коалиция на искащите.
Само ден по-рано обаче министър председателят Румен Радев съобщи, че България няма място във формат, който допуска продължаваща военна и финансова помощ за Украйна. След публикуването на декларацията Министерството на външните работи увери, че държавната позиция не е изменена и че страната не е поела нови правни задължения.
Така в границите на няколко дни се появиха две друго звучащи послания. От една страна, министър-председателят обществено отхвърля присъединяване в Коалицията на искащите. От друга, в признатия в Киев документ е записана подготвеност за усилване на присъединяване в работата на същия формат.
Какво тъкмо написа в Киевската декларация
Документът е признат от президента на Украйна Володимир Зеленски и представители на България, Албания, Гърция, Молдова, Румъния, Хърватия, Словения, Северна Македония и Черна гора.
Още първоначално участниците декларират своя „ хладнокръвен ангажимент “ да дават на Украйна всеобхватна поддръжка. Русия е призована да приключи войната и да изтегли своите сили и военно съоръжение от интернационално приетата украинска територия.
В една от основните точки укрепването на противовъздушната защита на Украйна е несъмнено като приоритет. В текста се приказва за даване на подобаващи системи и прехващачи, способни да унищожават балистични ракети.
Участниците поддържат и „ активизирането на нужните финансови запаси и интернационалните механизми “ за постигането на тази цел. Аргументът е, че по-силната противовъздушна защита пази цивилните жители и сериозната инфраструктура.
Тази дефиниция не дефинира каква сума би трябвало да даде всяка обособена страна и не задължава автоматизирано България да финансира закупуването на оръжия. Тя обаче показва обща политическа поддръжка за обезпечаването на средства и техника за украинската Противовъздушна отбрана.
Най-спорната точка - Коалицията на искащите
Най-сериозният въпрос поражда към текста, отдаден на Коалицията на искащите. В декларацията форматът е избран като ефикасен механизъм за поддръжка на Украйна и за даване на надеждни и правно обвързващи гаранции за сигурност.
След това участниците показват подготвеност „ да засилим присъединяване си в нейната работа “. Именно тази дефиниция се разминава най-видимо с обществената позиция на премиера Румен Радев.
На 14 юли той съобщи, че е отклонил отправената от френския президент Еманюел Макрон покана България да взе участие в Коалицията на искащите. Радев стимулира отхвърли си с нежеланието на държавното управление да поема нови задължения за военна и финансова поддръжка.
В Киевската декларация няма категорично обвързване България да изпрати войски, оръжия или избрана сума. Текстът обаче слага страната измежду страните, които политически признават работата на обединението и заявяват подготвеност за по-активно присъединяване.
Точно тук се намира същината на разногласието. Липсата на правнообвързващ темперамент значи, че декларацията не е интернационален контракт и не може сама по себе си да задължи България да извърши съответни заплащания или военни дейности.
Това обаче не лишава документа от политическо значение. Подобни заявления служат за заявяване на обща позиция и изпращат сигнал към сътрудниците за посоката, която съответното държавно управление е готово да поддържа.
Министерство на външните работи: България не е поела нов боен ангажимент
След разразилия се спор Министерството на външните работи популяризира позиция, съгласно която Велислава Петрова не е подписвала декларация, ангажираща България да ускори присъединяване си в Коалицията на искащите.
От ведомството показват, че признатият документ съдържа одобрени формулировки за другите аспекти на поддръжката за Украйна, само че няма правнообвързващ темперамент. Аргументът е, че във форума са взели участие и страни отвън Европейския съюз, както и страни, които не вземат участие в срещите на обединението.
Министерство на външните работи акцентира, че самата Коалиция на искащите е неофициален формат. Нейната работа е ориентирана към разискване на бъдещи гаранции за сигурността на Украйна след вероятно преустановяване на огъня или спокойно съглашение.
Според министерството всяка страна сама взема решение дали, по кое време и по какъв метод да взе участие. Това значи, че приемането на декларацията не води автоматизирано до съответно българско военно, финансово или логистично обвързване.
От ведомството удостоверяват, че България не е в положение да дава спомагателна военна и финансова помощ на Украйна по двустранна линия. Страната обаче ще продължи да извършва поетите си отговорности в границите на Европейския съюз и НАТО.
София няма да попречва и други страни от Европейски Съюз, които желаят да дават такава помощ. Българският принос би трябвало да бъде концентриран върху енергийната сигурност, икономическото съдействие и подготовката на Украйна за зимния сезон.
Декларацията планува и нов напън върху Русия
Освен противовъздушната защита и Коалицията на искащите документът съдържа апел за в допълнение усилване на санкционния напън върху Русия и нейната военна стопанска система.
Подписалите текста упорстват за по-ефективно използване на глобите, дейности против съветския горист флот и по-тясно интернационално съдействие за попречване на заобикалянето на рестриктивните мерки.
Декларацията включва още поддръжка за териториалната целокупност на Украйна, бъдещото ѝ участие в Европейския съюз и евроатлантическите ѝ желания. В документа се приказва за разширение на отбранителното съдействие, противопоставяне на дронове и подсилване на сигурността в Черноморския район.
Участниците декларират и подготвеност да способстват за възобновяване на Украйна, филантропичното разминиране, модернизирането на енергийната система и отбраната против хакерски атаки и дезинформация.
Сърбия избра да не се причисли
Политическото значение на текста се акцентира и от решението на сръбския президент Александър Вучич да не го подпише. Той взе участие в срещата в Киев и даде обещание спомагателна филантропична помощ, само че отхвърли да поддържа общия апел за военна, финансова и сигурностна поддръжка и по-силен напън върху Русия.
Този отвод демонстрира, че присъединението към декларацията не е било автоматизирана протоколна процедура. Всяка делегация е имала опция да реши дали приема политическите формулировки в текста.
Опозицията видя несъгласие, ръководещите - разнообразни нива на ангажираност
Публикуването на декларацията провокира остри реакции в Народното събрание. Представители на ГЕРБ, ПП-ДБ и „ Възраждане “ упрекнаха кабинета, че министър председателят декларира една позиция в България, до момента в който външният министър поддържа друго обръщение пред интернационалните сътрудници.
От ръководещото болшинство отхвърлиха обвиняванията. Тяхната теза е, че България може да поддържа общи европейски и интернационалните решения, без автоматизирано да поема двустранни военни и финансови отговорности.
Според това пояснение сред изказването на премиера и присъединяване на външния министър няма колизия, защото всеки на практика ангажимент ще бъде обсъждан настрана и съгласно опциите на страната.
Казусът обаче оставя значими въпроси без явен отговор. Не е известно дали българската делегация е поискала запаси или конкретизиране към противоречивата дефиниция за усилване на присъединяване в Коалицията на искащите.
Не е обяснено и за какво България е приела текста в този му тип, откакто единствено ден по-рано министър-председателят обществено е отхвърлил точно сходно присъединяване.
Юридически Киевската декларация не задължава България да отпусне пари, да изпрати оръжие или да взе участие с военни сили. Политически обаче страната е застанала зад документ, който поддържа финансирането на украинската Противовъздушна отбрана, по-строги наказания против Русия и засилена работа с Коалицията на искащите.
Затова разногласието няма да бъде решен само с уточнението, че декларацията не е интернационален контракт. Правителството би трябвало да изясни по какъв начин схваща поетата политическа позиция и къде тъкмо минава границата сред заявената интернационална поддръжка и отхвърли от нови национални задължения.
Каква в действителност е позицията на България за войната в Украйна? Този въпрос закупи нова заостреност, откакто името на външния министър Велислава Петрова-Чамова се появи измежду участниците, приели Киевската декларация от срещата Украйна - Югоизточна Европа на 15 юли 2026 година
Текстът съдържа формулировки за всеобхватна поддръжка за Киев, активизиране на финансови запаси за подсилване на украинската противовъздушна защита, по-силен санкционен напън против Русия и подготвеност за усилване на присъединяване в така наречен Коалиция на искащите.
Само ден по-рано обаче министър председателят Румен Радев съобщи, че България няма място във формат, който допуска продължаваща военна и финансова помощ за Украйна. След публикуването на декларацията Министерството на външните работи увери, че държавната позиция не е изменена и че страната не е поела нови правни задължения.
Така в границите на няколко дни се появиха две друго звучащи послания. От една страна, министър-председателят обществено отхвърля присъединяване в Коалицията на искащите. От друга, в признатия в Киев документ е записана подготвеност за усилване на присъединяване в работата на същия формат.
Какво тъкмо написа в Киевската декларация
Документът е признат от президента на Украйна Володимир Зеленски и представители на България, Албания, Гърция, Молдова, Румъния, Хърватия, Словения, Северна Македония и Черна гора.
Още първоначално участниците декларират своя „ хладнокръвен ангажимент “ да дават на Украйна всеобхватна поддръжка. Русия е призована да приключи войната и да изтегли своите сили и военно съоръжение от интернационално приетата украинска територия.
В една от основните точки укрепването на противовъздушната защита на Украйна е несъмнено като приоритет. В текста се приказва за даване на подобаващи системи и прехващачи, способни да унищожават балистични ракети.
Участниците поддържат и „ активизирането на нужните финансови запаси и интернационалните механизми “ за постигането на тази цел. Аргументът е, че по-силната противовъздушна защита пази цивилните жители и сериозната инфраструктура.
Тази дефиниция не дефинира каква сума би трябвало да даде всяка обособена страна и не задължава автоматизирано България да финансира закупуването на оръжия. Тя обаче показва обща политическа поддръжка за обезпечаването на средства и техника за украинската Противовъздушна отбрана.
Най-спорната точка - Коалицията на искащите
Най-сериозният въпрос поражда към текста, отдаден на Коалицията на искащите. В декларацията форматът е избран като ефикасен механизъм за поддръжка на Украйна и за даване на надеждни и правно обвързващи гаранции за сигурност.
След това участниците показват подготвеност „ да засилим присъединяване си в нейната работа “. Именно тази дефиниция се разминава най-видимо с обществената позиция на премиера Румен Радев.
На 14 юли той съобщи, че е отклонил отправената от френския президент Еманюел Макрон покана България да взе участие в Коалицията на искащите. Радев стимулира отхвърли си с нежеланието на държавното управление да поема нови задължения за военна и финансова поддръжка.
В Киевската декларация няма категорично обвързване България да изпрати войски, оръжия или избрана сума. Текстът обаче слага страната измежду страните, които политически признават работата на обединението и заявяват подготвеност за по-активно присъединяване.
Точно тук се намира същината на разногласието. Липсата на правнообвързващ темперамент значи, че декларацията не е интернационален контракт и не може сама по себе си да задължи България да извърши съответни заплащания или военни дейности.
Това обаче не лишава документа от политическо значение. Подобни заявления служат за заявяване на обща позиция и изпращат сигнал към сътрудниците за посоката, която съответното държавно управление е готово да поддържа.
Министерство на външните работи: България не е поела нов боен ангажимент
След разразилия се спор Министерството на външните работи популяризира позиция, съгласно която Велислава Петрова не е подписвала декларация, ангажираща България да ускори присъединяване си в Коалицията на искащите.
От ведомството показват, че признатият документ съдържа одобрени формулировки за другите аспекти на поддръжката за Украйна, само че няма правнообвързващ темперамент. Аргументът е, че във форума са взели участие и страни отвън Европейския съюз, както и страни, които не вземат участие в срещите на обединението.
Министерство на външните работи акцентира, че самата Коалиция на искащите е неофициален формат. Нейната работа е ориентирана към разискване на бъдещи гаранции за сигурността на Украйна след вероятно преустановяване на огъня или спокойно съглашение.
Според министерството всяка страна сама взема решение дали, по кое време и по какъв метод да взе участие. Това значи, че приемането на декларацията не води автоматизирано до съответно българско военно, финансово или логистично обвързване.
От ведомството удостоверяват, че България не е в положение да дава спомагателна военна и финансова помощ на Украйна по двустранна линия. Страната обаче ще продължи да извършва поетите си отговорности в границите на Европейския съюз и НАТО.
София няма да попречва и други страни от Европейски Съюз, които желаят да дават такава помощ. Българският принос би трябвало да бъде концентриран върху енергийната сигурност, икономическото съдействие и подготовката на Украйна за зимния сезон.
Декларацията планува и нов напън върху Русия
Освен противовъздушната защита и Коалицията на искащите документът съдържа апел за в допълнение усилване на санкционния напън върху Русия и нейната военна стопанска система.
Подписалите текста упорстват за по-ефективно използване на глобите, дейности против съветския горист флот и по-тясно интернационално съдействие за попречване на заобикалянето на рестриктивните мерки.
Декларацията включва още поддръжка за териториалната целокупност на Украйна, бъдещото ѝ участие в Европейския съюз и евроатлантическите ѝ желания. В документа се приказва за разширение на отбранителното съдействие, противопоставяне на дронове и подсилване на сигурността в Черноморския район.
Участниците декларират и подготвеност да способстват за възобновяване на Украйна, филантропичното разминиране, модернизирането на енергийната система и отбраната против хакерски атаки и дезинформация.
Сърбия избра да не се причисли
Политическото значение на текста се акцентира и от решението на сръбския президент Александър Вучич да не го подпише. Той взе участие в срещата в Киев и даде обещание спомагателна филантропична помощ, само че отхвърли да поддържа общия апел за военна, финансова и сигурностна поддръжка и по-силен напън върху Русия.
Този отвод демонстрира, че присъединението към декларацията не е било автоматизирана протоколна процедура. Всяка делегация е имала опция да реши дали приема политическите формулировки в текста.
Опозицията видя несъгласие, ръководещите - разнообразни нива на ангажираност
Публикуването на декларацията провокира остри реакции в Народното събрание. Представители на ГЕРБ, ПП-ДБ и „ Възраждане “ упрекнаха кабинета, че министър председателят декларира една позиция в България, до момента в който външният министър поддържа друго обръщение пред интернационалните сътрудници.
От ръководещото болшинство отхвърлиха обвиняванията. Тяхната теза е, че България може да поддържа общи европейски и интернационалните решения, без автоматизирано да поема двустранни военни и финансови отговорности.
Според това пояснение сред изказването на премиера и присъединяване на външния министър няма колизия, защото всеки на практика ангажимент ще бъде обсъждан настрана и съгласно опциите на страната.
Казусът обаче оставя значими въпроси без явен отговор. Не е известно дали българската делегация е поискала запаси или конкретизиране към противоречивата дефиниция за усилване на присъединяване в Коалицията на искащите.
Не е обяснено и за какво България е приела текста в този му тип, откакто единствено ден по-рано министър-председателят обществено е отхвърлил точно сходно присъединяване.
Юридически Киевската декларация не задължава България да отпусне пари, да изпрати оръжие или да взе участие с военни сили. Политически обаче страната е застанала зад документ, който поддържа финансирането на украинската Противовъздушна отбрана, по-строги наказания против Русия и засилена работа с Коалицията на искащите.
Затова разногласието няма да бъде решен само с уточнението, че декларацията не е интернационален контракт. Правителството би трябвало да изясни по какъв начин схваща поетата политическа позиция и къде тъкмо минава границата сред заявената интернационална поддръжка и отхвърли от нови национални задължения.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ