Улици в София и Скопие носят името му: Кой е Павел Шатев?
И през днешния ден ще ви срещнем с човек, чието име носи улица, по която някои минават всекидневно. Днес ред е на Павел Шатев. На него са кръстени улици както в българската столица София, по този начин и в северномакедонската Скопие.
Павел Поцев (Апостолов) Шатев е едно от знаковите имена в македонското освободително придвижване. Роден на 15 юни 1882 година в Кратово, тогава в Османската империя, Шатев израства в среда на българско обучение и будителство. След като приключва Солунската българска гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “, става преподавател, само че ориста го повежда по пътя на битката за независимост.
През 1903 година взе участие в именитите Солунски атентати като член на групата „ Гемиджии “. Заловен откакто взривява френския транспортен съд „ Гвадалкивир “, Шатев е наказан на гибел, по-късно сменена със изгнание в Либия. След прошка през 1908 година се завръща в Солун и още веднъж се посвещава на просветата и правото.
След Балканските и Първата международна война се включва интензивно в политическия живот на македонската емиграция. През 1921 година оглавява Македонската емигрантска федеративна организация и взе участие в обединяването на емигрантските братства. Свързва се с Коминтерна и спомага за интернационалното разпространение на идеята за свободна Македония.
Шатев е един от създателите на Вътрешна македонска революционна организация (обединена), само че по-късно напуща нейните прокомунистически крила. През 30-те години е юрист и журналист, създател на скъпи мемоари и документи за македонското освободително придвижване.
След Втората международна война се открива във Вардарска Македония, където е назначен за министър на правораздаването и подпредседател на Президиума на АСНОМ. Въпреки първичните си очаквания, бързо осъзнава сърбизацията и репресиите в новата македонска република. Пише тревожни писма до Георги Димитров и Сталин, осъжда насилственото угнетяване на българската еднаквост.
През 1949 година е задържан и държан в Битоля под домакински арест. Умира при неизяснени условия на 30 януари 1951 година, открит на бунище.
Автор е на книги като „ Солунското заговорничене “ и „ В Македония под иго “. Павел Шатев остава в историята като откровен, почтен и драматичен воин – очевидец на една Македония, разкъсвана сред идеали и геополитика, сред българското съзнание и политическите игри на огромните сили.
„ Жертва на своята почтеност “*, както го разказва Петър Карчев, Шатев се трансформира в знак на едно потомство, което вярваше, страдаше и загиваше в името на свободата.
Павел Поцев (Апостолов) Шатев е едно от знаковите имена в македонското освободително придвижване. Роден на 15 юни 1882 година в Кратово, тогава в Османската империя, Шатев израства в среда на българско обучение и будителство. След като приключва Солунската българска гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “, става преподавател, само че ориста го повежда по пътя на битката за независимост.
През 1903 година взе участие в именитите Солунски атентати като член на групата „ Гемиджии “. Заловен откакто взривява френския транспортен съд „ Гвадалкивир “, Шатев е наказан на гибел, по-късно сменена със изгнание в Либия. След прошка през 1908 година се завръща в Солун и още веднъж се посвещава на просветата и правото.
След Балканските и Първата международна война се включва интензивно в политическия живот на македонската емиграция. През 1921 година оглавява Македонската емигрантска федеративна организация и взе участие в обединяването на емигрантските братства. Свързва се с Коминтерна и спомага за интернационалното разпространение на идеята за свободна Македония.
Шатев е един от създателите на Вътрешна македонска революционна организация (обединена), само че по-късно напуща нейните прокомунистически крила. През 30-те години е юрист и журналист, създател на скъпи мемоари и документи за македонското освободително придвижване.
След Втората международна война се открива във Вардарска Македония, където е назначен за министър на правораздаването и подпредседател на Президиума на АСНОМ. Въпреки първичните си очаквания, бързо осъзнава сърбизацията и репресиите в новата македонска република. Пише тревожни писма до Георги Димитров и Сталин, осъжда насилственото угнетяване на българската еднаквост.
През 1949 година е задържан и държан в Битоля под домакински арест. Умира при неизяснени условия на 30 януари 1951 година, открит на бунище.
Автор е на книги като „ Солунското заговорничене “ и „ В Македония под иго “. Павел Шатев остава в историята като откровен, почтен и драматичен воин – очевидец на една Македония, разкъсвана сред идеали и геополитика, сред българското съзнание и политическите игри на огромните сили.
„ Жертва на своята почтеност “*, както го разказва Петър Карчев, Шатев се трансформира в знак на едно потомство, което вярваше, страдаше и загиваше в името на свободата.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ