Нели Ангелова: Аз съм човек на екшъна
И без да го е споделила непосредствено, се усеща, че Нели има състезателен хъс. Дори в паузите, които прави, усещаш целеустремеността ù да формулира мисълта си по най-хубавия метод, тъй като не обича да разсейва смисли и полезности. Когато споделя, че не думите, а делата са значими, разбираш, че това е същността ù и тази същина излъчва доста положителна сила.Нели Ангелова ми даде едно от най-хубавите избрания за dolce vita. Използва и непредвиден облик за съпоставяне – „ Моята dolce vita е персоналното задоволство от вложените часове в дадена активност и релаксирането по първокласен метод, двете неща, преплетени като конците на мартеницата “.Повече от 30 години Нели е част от фамилията на „ Нестле “ на разнообразни оперативни и лидерски позиции, като поснастоящем управлява маркетинговите и корпоративни връзки на компанията за България и други още осем страни. Ръководи сполучливо екип в международно потвърдената мултикултурна компания – по едно и също време остаряла и съвременна, стъпила у нас през 1994-та, когато купува ШЗИ София, правоприемник на фабриката с прелестното име „ Щастие “, която Стефан Тодоров основава още през 1939 година. Нямам подозрение, че работата за тази компания носи благополучие за Нели – и поради обърнатата към положителното стабилно бъдеще философия на компанията, и поради възприятието за една добре употребена опция в предишното, която е съхранила, развила и продължава да развива налични преди време дадености. Разбирам, че последното е доста значимо за Нели, когато ѝ задавам въпроса: Има ли нещо, което искаш да преживееш отново? , а тя ми дава отговор: Две неща. Едното са детските ми лета при моите баба и дядо. Липсва ми тази елементарност, цялост и нравственост, които тяхната двойка е имала тогава. Баба ми беше най-обикновена селска жена, сложила фамилията и трудолюбието в центъра на живота си, невероятна готвачка – с няколко базисни продукта, създадени от нея, тя приготвяше май най-вкусната храна, която съм опитвала. И второто нещо – доста бих желала да преживея още веднъж тези години за бъл-
гарския бизнес при започване на 90-те. Като си помисля какви благоприятни условия имаше тогава… Гордея се, че бях част от тях, само че ми е тъжно какъв брой малко българи съумяха да се възползват и по какъв начин българската стопанска система не съумя да вземе всичко от тези години. Явно не сме осъзнавали какъв късмет сме имали. И хора, и полезности, и мотивации се пръснаха.
Намеси детството и пръсването на ценностите… Ти обаче ги носиш в себе си през годините, съхранила си ги по някакъв метод. Сегашният ми облик на 48-годишна жена не се разграничава доста от 8-годишната Нели. Харесвам и не одобрявам идентични неща, несъмнено на доста поосъзнато равнище. Както тогава не съм харесвала грозното във всичките му форми – думи и действия, по този начин и в този момент върша където и каквото мога, с цел да му се опълчва. Възпитавана съм в усърдие. Центърът на вселената да е домът и фамилията. Всичко това го нося и през днешния ден. И се пробвам да върша положително на тези, които започват – деца, младежи, да имат шанса да им се подаде ръка. Изключително значимата самодейност „ Нестле за Живей интензивно “ ме подсеща да те попитам кой е твоят стимулант за интензивност? Активният метод на живот има и физическо, и прочувствено, и психическо изражение. То не е просто 10 000 крачки на ден. Въпросът е да не се залежаваме и във физически, и в душевен смисъл. Да не изпускаме живота от ръцете си. Моят стимулант са положителните образци – вземете спортистите и техния състезателен хъс, да искаш да изпревариш и да надминеш другия, да покажеш по-доброто, даже да надскочиш себе си, само че и да вдъхновяваш. Обичаш да пътуваш. Какво търсиш с пътуванията? Пътуването е метод, по който си почивам и моят личен програмен продукт се ъпдейтва с нови чувства и усещания. Особено детайлно провеждам кулинарната част. Харесвам дестинации, които съответстват с моя усет за храна. Почитател съм на латинската просвета – и в исторически, и в културен, и в гурме аспект. В последните няколко години преоткривам англосаксонската. Там има друг почерк, който също ми харесва. Често се връщам в Рио де Жанейро, където живее най-близката ми другарка от детинство. Тя е типичен музикант. Така като се изключи че се качвам обичайно на Корковадо и отивам на плаж, навестявам и типичен концерти, което ми дава друга вероятност към това място. 
Кое е това нещо, което харесваш, само че осъзнаваш, че не е в твоя жанр? Дипломатичността да вземем за пример. Това, което ме тормози с дипломатичността е, че отсрещната страна би трябвало да е на твоето равнище, с цел да я разбере. Иначе не се получава първокласен разговор. А аз съм човек на делата. На екшъна. Моят натурален отговор е Да или Не. От моя позиция е ефикасен. Работя с доста хора, те са разнообразни. Някои евентуално имат потребност от не толкоз пряк изказ. Уважавам другите. То е част от мултикултурния модел на „ Нестле “. Така че постаравам се да прибавя щипка, май много щипки дипломатичност – в делата си и в изрече си. Как определяш стила си? Ако става въпрос за държание и светоглед, то мога единствено да изтъквам репликата на Тодор Колев от „ Опасен сексапил “: „ Строг, само че обективен “. А в случай че погледнем стила ти през твоя дрешник? Пандемията беше исторически повратен миг в лайфстайла. Аз също си дадох сметка с какъв брой по-малко неща мога. Продължих естествената си процедура 2 или 4 пъти в годината да подарявам мои облекла. Вече виждам на облеклата през призмата на тематиката за устойчивостта. Поддържам доста по-малък дрешник и доста по-осъзнато закупувам нови неща. Много внимание обръщам на материалите – да са естествени и подлежащи на преработване. Въздържам се от трупане на облекла и извършване на покупки, задоволяващо мимолетни прочувствени и сложни за дефиниране потребности. Какво учиш от сина си? Темата за устойчивото пристигна от сина ми. Сега е в осми клас. Беше във втори или трети, когато в учебно заведение започнаха да учат за запазване на природата. Той беше основателят у дома да събираме отпадъците разделно. Вече 5-6 години го вършим. И другото нещо, което съм научила от него – когато е допустимо, в границите на градски условия да не употребявам автомобил. Така постоянно употребявам метрото, въпреки че автомобилът ми е хибрид, и давам моя дребен принос към екологията. Ние разясняваме какъв брой са богати швейцарците. Нека пък забележим какво вършат на тематика резистентност, по какъв начин всички са единни в дейностите си да сортират отпадъците си, не в декларациите си. Когато мерим с аршина на благоденствието, дано мерим и с аршина на напъните, които са положени и се поставят за това благополучие.
Със засаждането на 10 000 дръвчета през 2022-ра „ Нестле “ сложи началото на акцията „ Залесяваме интензивно “. Преди това беше ли засаждала дърво? Половината време живеем в къща до София с градина с овощни дървета и зеленчуци. Партньорът ми повече градинарства, аз съм концептуалистът – вземам участие в диалозите, в пазаруването на фиданки и семена и когато имаме забележително свръхпроизводство – в пласирането към другари. Имаме отношение към храната в частта на нейния генезис. Пазарувам от определени места и поддържам дребните локални производители. На всички участнички в плана „ Силата да вдъхновяваш “ задаваме въпроса от кое място черпят тази сила… Пътят е сложен, изисква доста качества, най-важното е да не се предаваш – никой не ти подсигурява дали и по кое време ще стане нещо. Силата ми идва, като се обърна обратно и видя постигнатото и хората, които са взели участие в процеса – някои са станали независими водачи, решили са лични житейски проблеми. Пак ще кажа „ каузи трябват “, делата ни вършат „ по- “ – по-умни, по-опитни, по-изградени. Когато рационалното достижение е съчетано с страст – ти си цялостен, чувстваш се приключени и ти е нужна единствено дребна отмора, с цел да продължиш напред.
гарския бизнес при започване на 90-те. Като си помисля какви благоприятни условия имаше тогава… Гордея се, че бях част от тях, само че ми е тъжно какъв брой малко българи съумяха да се възползват и по какъв начин българската стопанска система не съумя да вземе всичко от тези години. Явно не сме осъзнавали какъв късмет сме имали. И хора, и полезности, и мотивации се пръснаха.
Намеси детството и пръсването на ценностите… Ти обаче ги носиш в себе си през годините, съхранила си ги по някакъв метод. Сегашният ми облик на 48-годишна жена не се разграничава доста от 8-годишната Нели. Харесвам и не одобрявам идентични неща, несъмнено на доста поосъзнато равнище. Както тогава не съм харесвала грозното във всичките му форми – думи и действия, по този начин и в този момент върша където и каквото мога, с цел да му се опълчва. Възпитавана съм в усърдие. Центърът на вселената да е домът и фамилията. Всичко това го нося и през днешния ден. И се пробвам да върша положително на тези, които започват – деца, младежи, да имат шанса да им се подаде ръка. Изключително значимата самодейност „ Нестле за Живей интензивно “ ме подсеща да те попитам кой е твоят стимулант за интензивност? Активният метод на живот има и физическо, и прочувствено, и психическо изражение. То не е просто 10 000 крачки на ден. Въпросът е да не се залежаваме и във физически, и в душевен смисъл. Да не изпускаме живота от ръцете си. Моят стимулант са положителните образци – вземете спортистите и техния състезателен хъс, да искаш да изпревариш и да надминеш другия, да покажеш по-доброто, даже да надскочиш себе си, само че и да вдъхновяваш. Обичаш да пътуваш. Какво търсиш с пътуванията? Пътуването е метод, по който си почивам и моят личен програмен продукт се ъпдейтва с нови чувства и усещания. Особено детайлно провеждам кулинарната част. Харесвам дестинации, които съответстват с моя усет за храна. Почитател съм на латинската просвета – и в исторически, и в културен, и в гурме аспект. В последните няколко години преоткривам англосаксонската. Там има друг почерк, който също ми харесва. Често се връщам в Рио де Жанейро, където живее най-близката ми другарка от детинство. Тя е типичен музикант. Така като се изключи че се качвам обичайно на Корковадо и отивам на плаж, навестявам и типичен концерти, което ми дава друга вероятност към това място. Кое е това нещо, което харесваш, само че осъзнаваш, че не е в твоя жанр? Дипломатичността да вземем за пример. Това, което ме тормози с дипломатичността е, че отсрещната страна би трябвало да е на твоето равнище, с цел да я разбере. Иначе не се получава първокласен разговор. А аз съм човек на делата. На екшъна. Моят натурален отговор е Да или Не. От моя позиция е ефикасен. Работя с доста хора, те са разнообразни. Някои евентуално имат потребност от не толкоз пряк изказ. Уважавам другите. То е част от мултикултурния модел на „ Нестле “. Така че постаравам се да прибавя щипка, май много щипки дипломатичност – в делата си и в изрече си. Как определяш стила си? Ако става въпрос за държание и светоглед, то мога единствено да изтъквам репликата на Тодор Колев от „ Опасен сексапил “: „ Строг, само че обективен “. А в случай че погледнем стила ти през твоя дрешник? Пандемията беше исторически повратен миг в лайфстайла. Аз също си дадох сметка с какъв брой по-малко неща мога. Продължих естествената си процедура 2 или 4 пъти в годината да подарявам мои облекла. Вече виждам на облеклата през призмата на тематиката за устойчивостта. Поддържам доста по-малък дрешник и доста по-осъзнато закупувам нови неща. Много внимание обръщам на материалите – да са естествени и подлежащи на преработване. Въздържам се от трупане на облекла и извършване на покупки, задоволяващо мимолетни прочувствени и сложни за дефиниране потребности. Какво учиш от сина си? Темата за устойчивото пристигна от сина ми. Сега е в осми клас. Беше във втори или трети, когато в учебно заведение започнаха да учат за запазване на природата. Той беше основателят у дома да събираме отпадъците разделно. Вече 5-6 години го вършим. И другото нещо, което съм научила от него – когато е допустимо, в границите на градски условия да не употребявам автомобил. Така постоянно употребявам метрото, въпреки че автомобилът ми е хибрид, и давам моя дребен принос към екологията. Ние разясняваме какъв брой са богати швейцарците. Нека пък забележим какво вършат на тематика резистентност, по какъв начин всички са единни в дейностите си да сортират отпадъците си, не в декларациите си. Когато мерим с аршина на благоденствието, дано мерим и с аршина на напъните, които са положени и се поставят за това благополучие. Със засаждането на 10 000 дръвчета през 2022-ра „ Нестле “ сложи началото на акцията „ Залесяваме интензивно “. Преди това беше ли засаждала дърво? Половината време живеем в къща до София с градина с овощни дървета и зеленчуци. Партньорът ми повече градинарства, аз съм концептуалистът – вземам участие в диалозите, в пазаруването на фиданки и семена и когато имаме забележително свръхпроизводство – в пласирането към другари. Имаме отношение към храната в частта на нейния генезис. Пазарувам от определени места и поддържам дребните локални производители. На всички участнички в плана „ Силата да вдъхновяваш “ задаваме въпроса от кое място черпят тази сила… Пътят е сложен, изисква доста качества, най-важното е да не се предаваш – никой не ти подсигурява дали и по кое време ще стане нещо. Силата ми идва, като се обърна обратно и видя постигнатото и хората, които са взели участие в процеса – някои са станали независими водачи, решили са лични житейски проблеми. Пак ще кажа „ каузи трябват “, делата ни вършат „ по- “ – по-умни, по-опитни, по-изградени. Когато рационалното достижение е съчетано с страст – ти си цялостен, чувстваш се приключени и ти е нужна единствено дребна отмора, с цел да продължиш напред.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ