Още първата ù стъпка и първият ù жест на сцената

Още първата ù стъпка и първият ù жест на сцената стаяват дъха и въвличат във водовъртеж от страсти. Примабалерината Марта Петкова извайва облици, които красиво гравират душата. Танцуващата жена – в директния и преносен смисъл – въодушевява новата сбирка на Liviana Conti, един от знаците на лукса в портфолиото на MDL. Това стана мотив за превъзходна фотосесия с Марта и облеклата на италианския бранд. Kрасотата ѝ, коронована от косите с цвят на избухнали огнени искри, е доста повече от естетическа приятност, тя споделя истории. Последният ѝ възторг на сцената на Софийската опера е ролята на Елизабет Бенет в „ Гордост и предубеждения “. Срещаме се с Марта Петкова в обедната ѝ отмора по време на подготовките за идните спектакли от „ Музи на водата “ на езерото Панчарево. Крехкостта и силата ѝ са в неподражаема естетика. Марта е есенция на облика на дамата, въодушевила La Danseuse – лятната сбирка на Liviana Conti. Автентичната женственост, неподсладена, преминаваща с лекост от строгостта към приласкаващата топлота, ефирна и свободна – този вид жена е била във фокуса на марката. Верен на италианската традиция и на философията за интелигентния разкош, той основава сбирката в присъщия за марката дискретно украсен минимализъм, с съвършени кройки, елементи и тъкани.   

Марта, още при първото разглеждане на фрагментите от фотосесията, видях по какъв начин, следвайки придвижванията ти, облеклата на Liviana Conti изявяват по извънредно хубав метод своята чиста архитектурност и фина емоционалност. Усещам ги като твоя втора кожа. Ти самата по какъв начин почувства връзката на тези облекла с твоята танцуваща същина?  Наистина прелестни облекла, в които открих себе си. Когато ги видях на закачалките, не бях сигурна до каква степен ще се усещам удобно в тях. В момента, в който ги сложих, усетих лекотата и свободата, която аз толкоз обичам и на сцената, и в всекидневието. Така се въодушевих от материите и от цветовете, че след фотосите отидох в бутика, с цел да опитвам и други модели. При мен фокусът постоянно е бил в работата. Моето всекидневие минава в балетната зала, спортно облечена. Рядко диря удоволствието да се усещам същински женствена. Опитът ми с Liviana Conti ми донесе това наслаждение, като в това време ме остави напълно в мои води. Създаде ми доста елегантно, доста нежно чувство, каквато си мисля, че съм аз самата.  Зад съвършенството в танца на сцената стоят желязна дисциплинираност, постоянно и физическа болежка. Ти самата си казвала „ болката при нас не е фактор “, намеквайки за това, че е изцяло пренебрежима в името на красиво изваяния посредством придвижване облик. Перфекционизмът в театралния ти танц оказва ли въздействие върху метода, по който танцуваш в живота – с хората, с връзките, с събитията?  Аз в действителност боготворя това, което върша. Може би фактът, че съм зодия Козирог и няма нищо непреодолимо за мен, също оказва въздействие. Изключително работлива съм и дисциплинирана. Нашето изкуство е доста мъчно. А на мен ми харесва да е доста мъчно. Това ме окуражи, предизвика, провокира. Такава съм и в живота. Но още веднъж на повърхността излиза лекотата. Хората поддържат връзка свободно с мен. Явно ги карам да се усещат удобно. Като началник на огромна балетна натрупа това е доста значимо – да дадеш спокойствието, с цел да работят артистите по-добре. А какво ми е от вътрешната страна, единствено аз си знам.  Имаш поддръжката евентуално на стоманен темперамент?  Да, в действителност имам стоманен темперамент. Винаги ще помня по какъв начин след един театър ме посрещна навалица възторжени фенове, които говореха какъв брой съм нежна, нежна, грациозна. Тогава Никола Хаджитанев, моят балетен сътрудник, ококори очи и сподели: „ Радвам се, че хората го мислят, само че аз знам ти в действителност каква жена си, какъв брой си мощна, какъв брой сълзи си проляла в името на това съвършенство, каква лошотия имаш в себе си, с цел да си това, което си “. Смятам, че тази двоякост ме прави и толкоз добра. Както и безконечното ми неодобрение и безпокойство – още би трябвало, още, още. Ако си кажеш с доволство „ аз го мога това “, спираш да се развиваш.