Да препускаш от светлата страна
Осъществените фантазии имат разнообразни имена. Името на тази е „ Адгор “. За Анна Елазарова и Веселин Герджиков думата е обвеяна с прабългарска мощ и свързва волната светла същина на коня и индивида. За тях „ Адгор “ е хармонията от познанието за себе си и възприятието, че принадлежиш към нещо по-голямо от теб. И не, конната база е не просто осъществена фантазия, а фантазия, която се реализира отново и отново, всеки ден. Миналото лято фотографката Адриана Янкулова снима за EVA сесия, която разказваше истории и страсти, миксирайки хубостта на моделите, природата и конете. Тук се снимат доста продукции. Тревите са чували стъпките и гласовете и на международни кино звезди. Извън светския искра конната база „ Адгор “ е чудно красиво място единствено на 20 км от София, приютено в шепите на четири планини – Рила, Верила, Витоша и Плана, към които се откриват панорамни гледки. „ Адгор “ е мощна и вдъхновяваща фамилна история. Но и доста повече. Това е вдъхновяващата история за приобщаването на разнообразни хора, с друг метод на живот. Конната база живее и се развива с отдадеността и силата на всички тях. 
„ Екипът по-скоро самичък ни намира – споделя ми Веско Герджиков. – Основният ни аршин е желанието за подобен вид работа – с коне, измежду природата, на открито, в зной и в мраз. Оттам нататък са честността, отговорността, лоялността. Много някогашни клиенти стават също част от екипа ни. “ Освен непрекъснатия състав (Никол, Тони, Анди, Ицо, Андреас) в конната база оказват помощ, щом имат опция, и хора, професионално ангажирани в напълно други области. Счетоводителката в Herbalife Гери, океаноложката в Мюнхенския университет Анна, механикът от екипа на Skoda Светльо, IT експертът към Nexo Кирил, също и Борис, Петя, Ники, Ивайло, Поли, двете ученички тийнейджърки на по 15 години Изи и Софи – са единствено част от разноликостта на огромното семейство на „ Адгор “. „ Те са хора, които желаят да се усещат потребни – допъл-
ва Ани. – Хора с душа. Конят не мери имането, мери душата. Към това се придържаме и ние. “ В началото на историята, както в множеството истории, са един мъж и една жена – Ани и Веско, в действителност тогава към момента деца – тя на 15, той на 17, и тяхната обич. Срещат се, до момента в който изследват една пещера, след това, като всички влюбени, си споделят фантазиите. Оказва се, че и двамата мечтаят да се научат да яздят. Веско като дребен бленувал да си гледа конче на балкона в София. Ани имала преимуществото баба и дядо на село и там взела първия си урок.
„ Веднъж един братовчед на дядо пристигна с впрегнат кон – голям, хубав, черен. И аз, малко момиченце, посегнах с две ръце да му погаля опашката. Секунда преди конят да ритне, дядо ме дръпна и ме избави. Затова, като направихме конната база, желаех всички наши коне да са научени да им се пипат задниците и опашките. Идеята ни е да не пострада някое дете. Така опровергаваме изказванието – зад кон не се застава. “ Когато пък чичото на Веско, художникът Светослав Герджиков, предиздвикал него и брат му да нарисуват нещото, което най-вече желаят да изобразят, дребният Веско нарисувал три коня с трима ездачи.Дъщеря им Симеона е на 11 години, а синът им Александър – на 4, когато Ани и Веско вземат решение да създадат първата крачка към фантазията си. Вече са минали през доста професионални поприща. 
„ От няколко години яздехме и знаехме какви условия желаеме да подсигурим на конете и какво отношение към тях да възпитаваме. Знаехме, че ездата би трябвало да ти носи възприятие за независимост, хубост и шир. Искахме да създадем място, на което и конете да се усещат добре и обгрижени “, спомня си Веско, който със заземеността си и практичността си оказва помощ „ лудата концепция “ и „ полетът “ на Ани да се трансфорат в действителност. „ Искахме и на децата да създадем място за красиво детство – споделя Ани. – Две години живяхме в юрта на мястото. С двете дребни деца. Никой не вярваше, че ще успеем. „ Вие сте луди. Ще загубите всичко “, споделяха. Аз продадох вила. Веско продаде дребното апартаментче от баба си в Бургас. Ипотекирахме, с цел да изтеглим заем. Така сложихме основите. “
„ Екипът по-скоро самичък ни намира – споделя ми Веско Герджиков. – Основният ни аршин е желанието за подобен вид работа – с коне, измежду природата, на открито, в зной и в мраз. Оттам нататък са честността, отговорността, лоялността. Много някогашни клиенти стават също част от екипа ни. “ Освен непрекъснатия състав (Никол, Тони, Анди, Ицо, Андреас) в конната база оказват помощ, щом имат опция, и хора, професионално ангажирани в напълно други области. Счетоводителката в Herbalife Гери, океаноложката в Мюнхенския университет Анна, механикът от екипа на Skoda Светльо, IT експертът към Nexo Кирил, също и Борис, Петя, Ники, Ивайло, Поли, двете ученички тийнейджърки на по 15 години Изи и Софи – са единствено част от разноликостта на огромното семейство на „ Адгор “. „ Те са хора, които желаят да се усещат потребни – допъл- ва Ани. – Хора с душа. Конят не мери имането, мери душата. Към това се придържаме и ние. “ В началото на историята, както в множеството истории, са един мъж и една жена – Ани и Веско, в действителност тогава към момента деца – тя на 15, той на 17, и тяхната обич. Срещат се, до момента в който изследват една пещера, след това, като всички влюбени, си споделят фантазиите. Оказва се, че и двамата мечтаят да се научат да яздят. Веско като дребен бленувал да си гледа конче на балкона в София. Ани имала преимуществото баба и дядо на село и там взела първия си урок.
„ Веднъж един братовчед на дядо пристигна с впрегнат кон – голям, хубав, черен. И аз, малко момиченце, посегнах с две ръце да му погаля опашката. Секунда преди конят да ритне, дядо ме дръпна и ме избави. Затова, като направихме конната база, желаех всички наши коне да са научени да им се пипат задниците и опашките. Идеята ни е да не пострада някое дете. Така опровергаваме изказванието – зад кон не се застава. “ Когато пък чичото на Веско, художникът Светослав Герджиков, предиздвикал него и брат му да нарисуват нещото, което най-вече желаят да изобразят, дребният Веско нарисувал три коня с трима ездачи.Дъщеря им Симеона е на 11 години, а синът им Александър – на 4, когато Ани и Веско вземат решение да създадат първата крачка към фантазията си. Вече са минали през доста професионални поприща. „ От няколко години яздехме и знаехме какви условия желаеме да подсигурим на конете и какво отношение към тях да възпитаваме. Знаехме, че ездата би трябвало да ти носи възприятие за независимост, хубост и шир. Искахме да създадем място, на което и конете да се усещат добре и обгрижени “, спомня си Веско, който със заземеността си и практичността си оказва помощ „ лудата концепция “ и „ полетът “ на Ани да се трансфорат в действителност. „ Искахме и на децата да създадем място за красиво детство – споделя Ани. – Две години живяхме в юрта на мястото. С двете дребни деца. Никой не вярваше, че ще успеем. „ Вие сте луди. Ще загубите всичко “, споделяха. Аз продадох вила. Веско продаде дребното апартаментче от баба си в Бургас. Ипотекирахме, с цел да изтеглим заем. Така сложихме основите. “ Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ