Едва 15,8% от българите живеят в прекалено големи жилища
България e измежду страните с най-ниски равнища на незадоволително потребление на жилищния фонд в Европа. Това демонстрира разбор на " Евростат ", представен от БГНЕС.
У нас едвам 15,8% от хората живеят в прекомерно огромни жилища.
Докато Старият континент се бори с все по-задълбочаваща се жилищна рецесия и дефицит на налични домове, България се откроява като една от страните, в които жилищното пространство се употребява относително дейно. Данните на Евростат сочат, че само 15,8% от българите живеят в жилища с повече спални от необходимото - дял, който е доста под междинното за Европейския съюз от 33,4%.
По този метод страната ни се подрежда измежду тези с най-ниски равнища на незадоволително потребление на жилищата в Европа, паралелно със Словакия, Полша, Литва и Италия. Сред прилежащите на България страни по-ниски стойности регистрират само Румъния (8,1%), Сърбия (8,2%), Турция (10,3%) и Гърция (12,5%), Хърватия е с 14,7%, а Северна Македония - със 17%.
Статистиката демонстрира ясно разделяне сред Източна и Западна Европа. Докато в страните от Източна и Югоизточна Европа делът на хората, живеещи в прекомерно огромни жилища, остава относително невисок, в редица западноевропейски страни той надвишава половината от популацията.
На другия полюс е Кипър, който е европейският водач по този индикатор с 69,4%. Следват Ирландия с 66% и Малта с 63,2%. Над 50% са равнищата и в Нидерландия, Белгия, Испания, Люксембург и Норвегия.
Според Евростат става въпрос за незадоволително потребление на жилището, когато броят на спалните надвишава потребностите на семейството. Явлението постоянно се следи при възрастни хора, които не престават да живеят в фамилните си жилища след напускането на децата.
Въпреки че милиони европейци разполагат с повече жилищно пространство от нужното, експерти предизвестяват, че това не е главната причина за жилищната рецесия.
Според Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомни хора (FEANTSA), по-сериозните проблеми са дефицитът на налични жилища, незадоволителните вложения в обществено строителство и превръщането на жилищата в капиталов актив.
Организацията показва, че ограничения за санкциониране на притежателите на по-големи жилища не дават предстоящите резултати, в случай че липсват задоволително различни и налични по-малки жилища. Като образец се показва въведеният във Англия през 2013 година така наречен " налог върху спалните ", който съгласно анализите не е довел до значително освобождение на жилищен фонд.
Данните на Евростат демонстрират, че собствеността върху жилището е основен фактор. Докато едвам 14,2% от наемателите живеят в прекомерно огромни жилища, при притежателите този дял доближава 40,5%.
Отчита се и че най-често неизползвани стаи има в семейства от един или двама души, както и измежду фамилии без деца. По-високите приходи също усилват вероятността хората да живеят в по-големи от нужното жилища.
Въпреки разликите сред обособените страни, България остава в групата на страните с най-ниско равнище на незадоволително потребление на жилищния фонд в Европа - индикатор, който я слага доста под междинното за Европейски Съюз и покрай страните от района на Балканите и Източна Европа.
У нас едвам 15,8% от хората живеят в прекомерно огромни жилища.
Докато Старият континент се бори с все по-задълбочаваща се жилищна рецесия и дефицит на налични домове, България се откроява като една от страните, в които жилищното пространство се употребява относително дейно. Данните на Евростат сочат, че само 15,8% от българите живеят в жилища с повече спални от необходимото - дял, който е доста под междинното за Европейския съюз от 33,4%.
По този метод страната ни се подрежда измежду тези с най-ниски равнища на незадоволително потребление на жилищата в Европа, паралелно със Словакия, Полша, Литва и Италия. Сред прилежащите на България страни по-ниски стойности регистрират само Румъния (8,1%), Сърбия (8,2%), Турция (10,3%) и Гърция (12,5%), Хърватия е с 14,7%, а Северна Македония - със 17%.
Статистиката демонстрира ясно разделяне сред Източна и Западна Европа. Докато в страните от Източна и Югоизточна Европа делът на хората, живеещи в прекомерно огромни жилища, остава относително невисок, в редица западноевропейски страни той надвишава половината от популацията.
На другия полюс е Кипър, който е европейският водач по този индикатор с 69,4%. Следват Ирландия с 66% и Малта с 63,2%. Над 50% са равнищата и в Нидерландия, Белгия, Испания, Люксембург и Норвегия.
Според Евростат става въпрос за незадоволително потребление на жилището, когато броят на спалните надвишава потребностите на семейството. Явлението постоянно се следи при възрастни хора, които не престават да живеят в фамилните си жилища след напускането на децата.
Въпреки че милиони европейци разполагат с повече жилищно пространство от нужното, експерти предизвестяват, че това не е главната причина за жилищната рецесия.
Според Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомни хора (FEANTSA), по-сериозните проблеми са дефицитът на налични жилища, незадоволителните вложения в обществено строителство и превръщането на жилищата в капиталов актив.
Организацията показва, че ограничения за санкциониране на притежателите на по-големи жилища не дават предстоящите резултати, в случай че липсват задоволително различни и налични по-малки жилища. Като образец се показва въведеният във Англия през 2013 година така наречен " налог върху спалните ", който съгласно анализите не е довел до значително освобождение на жилищен фонд.
Данните на Евростат демонстрират, че собствеността върху жилището е основен фактор. Докато едвам 14,2% от наемателите живеят в прекомерно огромни жилища, при притежателите този дял доближава 40,5%.
Отчита се и че най-често неизползвани стаи има в семейства от един или двама души, както и измежду фамилии без деца. По-високите приходи също усилват вероятността хората да живеят в по-големи от нужното жилища.
Въпреки разликите сред обособените страни, България остава в групата на страните с най-ниско равнище на незадоволително потребление на жилищния фонд в Европа - индикатор, който я слага доста под междинното за Европейски Съюз и покрай страните от района на Балканите и Източна Европа.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




