Художничката Лили Димкова, дъщеря на прочутия народен лечител Петър Димков,

Трябва да се изпълним с вяра, с надежда, тогава ще дойде упованието, а упованието е сила ♥ Лили ДИМКОВА

Художничката Лили Димкова, щерка на фамозния национален врач Петър Димков, отпразнува достолепните 88 години. Нека божествената светлина на нейните картини и слова, доближи до повече хора!

Научих, че всичко идва на своето време, на своето тъкмо време, и по тази причина би трябвало да бъдем спокойни и да знаем, че когато би трябвало, то ще пристигна. Но ние би трябвало да работим, с цел да ставаме все по-чисти, по-изпълнени със светлина и обич, с цел да можем да поемем и да разберем истината, която идва.

Всичко това дължа на баща. Например за Левски, си припомням, ми споделяше, че той е в една от най-светлите сфери на духовния свят. Много ми е приказвал за влизането ни в епохата на Водолея, на шестата раса – расата на божествената обич.

Сега живеем в преходно, ускорено време на разпродажба на вековна карма. Кармата, която сме разплащали по малко във всеки живот, в този момент унищожаваме в един. Затова страданията по цялата планета са по този начин интензивни. Природните катаклизми – увеличени. Подготвя се влизането ни в епохата на Водолея, идването на шестата раса. Нашата пета, бяла раса, е цивилизацията на усиления механически напредък, на оръжията и насилието. Следващата ера, на Водолея, ще възвръща светлината. Тя ще бъде светеща раса, ще излъчва, ще дава светлина. Ще има форми на хубост и естетика. Шестата раса ще донесе и сложи като основа на живота безспорната обич към Бог – космичния разсъдък, рационално проявен живот на обич, схващане и всеотдайност към ближните ни и към себе си. Основното при шестата раса ще бъде божествена обич и независимост. В шестата раса човек ще придобие ново осезание. Космичното схващане на Мировата Любов ще се прояви посредством славяните, изключително в Русия, и оттова ще се придвижи към другите нации. За шестата раса се приготвя нов континент в Тихия океан.

Колко дълбоки познания добих от баща, и то дадени с толкоз топлота! Нима има думи, с които мога да изразя благодарността си?

В ситуацията, в която живеех, изпълнена с толкоз страдащи, заболели хора, с техните негативни страсти, аз научих доста уроци. Татко споделяше, че с негативните усеща, неприятните мисли, с които се изпълваме, ние се самоубиваме; същото е и с гневните думи, раздразнението, разстройването, съмнението, страха. Ние би трябвало да се осъществим с религия, с вяра, тогава ще пристигна упованието, а упованието е мощ, успокоение. И директен контакт с божествените сили, които постоянно следователно ни оказват помощ и позволяват сложните въпроси от всекидневието ни и в съдбовните ни моменти. Татко спеше, работеше върху книгите си и приемаше болните в една и съща стая.

Просто нямаше друга опция у дома. Така и ние израснахме, измежду болните. Слава Богу постоянно здрави, не се заразихме от никаква заразна болест. Спомням си обаче, когато се роди Пети, моят наследник, и той спеше сред мама и баща в същата стая, където влизаха всички тези заболели, аз веднъж споделих на баща: „ Татенце, само че дали е редно въпреки всичко това бебенце да живее в тази атмосфера, измежду тези заболели? ” На което той се усмихна и сподели: „ Ами аз нали върша непрестанно психическо почистване. ” Да, това беше отговорът. Той съдържаше всичко.

Невероятна беше скромността на баща, а и на мама. Те живееха без никакви битови улеснения, в толкоз скромна и сложна конюнктура. Но нямаше недоволства, нямаше неодобрение. Бяха удовлетворени и изпълнени с работата, с делото. И тази тяхна невзискателност просто се попиваше от нас. Толкова съм им признателна през целия си живот, че поех тази невзискателност и тази липса на стремежи за от ден на ден, и повече, и повече.

Трябва ни единствено това, което е най-необходимо, а останалото е работа, работа, работа за Бога. Никога не вземаха пари на заем, съблюдаваха националната сентенция „ Простирай се съгласно чергата си ”.