Филипините погребаха наследството на цветната революция
Хубаво нещо се случи в далечните Филипини. Въпросът не е, че проруски претендент завоюва президентските избори, а че очевидно проамериканският претендент загуби. Що се отнася до позициите на двамата съществени съперници в актуалната яростна предизборна борба, спечелилият Фердинанд Маркос е последовател на една уравновесена и като цяло другарска политика по отношение на Китай и единствено в този смисъл е индиректно „ наш “. Но деятелят за правата на индивида Лени Робредо, който загуби от него, е дотам „ американско момиче “, че можеше да въвлече страната си във всевъзможен тип съюз със Съединените щати и по този метод да промени салдото на силите в целия район.
Външната политика обаче въобще не се появи в акцията. Имаше нещо по-важно - и също от международно значение. Пред нас е неповторим случай, когато човек в действителност се прави президент единствено поради името си – по-точно името на татко му, също Фердинанд Маркос, президент на Филипините от 1965 до 1986 година
Отдавна е маркирано, че актуалният, по-млад, 64-годишен Маркос не е най-хубавият оратор на света и митингите му не бяха тъкмо зрелищни. Вярно е, че неговият екип умело построи акция, основана на обществените мрежи.
А Лени Робредо беше фойерверк от предизборни технологии с построяването на доста мрежови доброволчески организации и стотици хиляди хора, излезли по улиците. Най-новата американска класика - и все пак страната като цяло не поддържа Лени.
Политическата биография на Фердинанд II не е грандиозна: е, той беше сенатор. Очарова ли страната с красиви обещания? Не. Изборните платформи на двамата претенденти не се различаваха изключително: и двамата се застъпваха за всичко положително. Много е филипинско, когато партиите и придвижванията се построяват не към някаква обособена идеология, а към персони, към стила на тяхното държание. Тогава съответните партии се сливат, преливат, изчезват – въз основата на политическите зигзаги на техните водачи.
Като цяло повода, повтаряме, е съвсем единствено в името на татко му. И тук стартира най-интересното. Ако погледнете някоя западна медия, тогава ще прочетете една унила общоприета присъда: президентът Фердинанд Маркос беше подкупен деспот, който също управляваше посредством военно състояние и унищожаваше съперниците си, той е отговорен за тотална корупция, ограби страна и я потопи в тотална рецесия, след която през 1986 година е свален от възмутения народ, който написва най-ярката страница в книгата на филипинската история с този протест.
Тази идеология е насадена на самите филипинци от онази доста светла 1986 година, съвсем от детската градина. Въпреки това, до момента в който последователно ставате част от филипинското общество, ще бъдете сюрпризирани да откриете, че от ден на ден хора ви шушукат поверително: това беше златният век. Ако страната е живяла добре и е постигнала нещо почтено, тогава е било тъкмо при Маркос и с помощта на Маркос.
Явно едно след друго поколенията хора, наблюдавайки ситуацията, което не им харесва в личната им страна, мърморят под носа си: „ При Маркос беше по-добре “. И в този момент стана тя: " Филипините полудяха " и избраха втори Маркос - с цел да възвърне справедливостта.
И това, в случай че приказваме не за Филипините, а за международната история на нашето време, е грандиозно събитие от световно значение, което не може да не ни радва в Русия.
Нека забележим какво се случи: хората от една много огромна страна, макар дългия и солиден напън върху мозъците, изхвърлиха остатъците от идеологията на цветните революции. Нещо повече, тази идеология избухна там, където стартира.
Експертите споделят, че е имало подготовки някъде в Латинска Америка, само че като цяло първата мощна и ефикасна цветна гражданска война е през 1986 година във Филипините. Между другото, те се назовават цветни, тъй като революционерите употребяват някакъв цвят, с цел да активизират своите редици и образни резултати в всеобщи дейности. Във Филипините беше жълто.
През тази година пожълтяваха основните улици на столицата, по които излязоха стотици хиляди стачкуващи, обявявайки, че преди малко миналите президентски избори са откраднати от народа. И доста малко тогава прошепнаха, че в действителност страната още веднъж гласоподава за Маркос и в по-голямата си част столицата се разпалва: типична технология за всички последващи революции. Но какво ще кажете против тази жълта река? Между другото, в този момент Лени Робредо още веднъж се опита да употребява цветна технология, единствено цветът ѝ беше розов. Но страната още веднъж гласоподава за Маркос.
На същото място, във Филипинитее създадена идеологема, наречена " кървясъл деспот ". По-късно в света се появиха десетки такива хора, само че точно Маркос беше назначен за ролята на първия подобен. Днес, в една естествена страна и обикновено общество, всичко това към този момент провокира смях: той се вкопчва във властта прекомерно дълго, той е полудял и изолиран от страната от стеснен кръг злодеи, той мачка съперниците. Но главното и наложително е да краде. На същото място и тогава се роди концепцията за „ буржоазен приятели “, които ограбват страната, а самият деспот трябваше да влачи милиарди персонално за себе си. Е, светлите и красиви Съединени щати към момента водят кръстоносен поход против корумпирани чиновници (чужди, схваща се).
Икономистите от дълго време са открили, че финансовата рецесия, която удари Филипините през 1985-1986 година, не е по виновност на Маркос, а идва извън, заради финансовата обстановка. Но по един или различен метод общественият дълг от 10 милиарда $ тогава беше злополука - и това беше сумата на откраднатите пари, която персонално се приписваше на Маркос.
Излишно е да споделям, че след революцията не са открити 10 милиарда у него и наследниците му. Не че Маркос е бил ангел, не е репресирал никого и не е ограбвал нищо (споровете по тази тематика към момента се водят), само че балонът на „ борците с корупцията “ се оказа грозно надут и предопределен за доста елементарни мозъци.
Между другото, актуалният победител в изборите не може да влезе в Съединени американски щати, тъй като той и фамилията му към момента водят каузи там за законността на конфискацията на имуществото им. Изглежда, че това е вторият път в най-новата история, когато нация избира водач под глобите на Съединени американски щати. Първият случай е индийският министър председател Нарендра Моди, който обаче макар глобите към този момент е бил в Съединени американски щати в настоящето си качество, предизвиквайки огромен възторг измежду индийската общественост в тази страна.
Нека се върнем към въпроса за идеологията на цветните революции: тя беше предопределена за общества от третия свят и страдаше от първичност, в случай че не и идиотизъм. Но тя работи дълго време. Само през днешния ден човек би трябвало да бъде изцяло лишен от разсъдък, с цел да се върже на тези отпадъци. Във всеки случай има историческа правдивост във обстоятелството, че точно филипинският народ е подложил тази идеология на всеобща екзекуция.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Външната политика обаче въобще не се появи в акцията. Имаше нещо по-важно - и също от международно значение. Пред нас е неповторим случай, когато човек в действителност се прави президент единствено поради името си – по-точно името на татко му, също Фердинанд Маркос, президент на Филипините от 1965 до 1986 година
Отдавна е маркирано, че актуалният, по-млад, 64-годишен Маркос не е най-хубавият оратор на света и митингите му не бяха тъкмо зрелищни. Вярно е, че неговият екип умело построи акция, основана на обществените мрежи.
А Лени Робредо беше фойерверк от предизборни технологии с построяването на доста мрежови доброволчески организации и стотици хиляди хора, излезли по улиците. Най-новата американска класика - и все пак страната като цяло не поддържа Лени.
Политическата биография на Фердинанд II не е грандиозна: е, той беше сенатор. Очарова ли страната с красиви обещания? Не. Изборните платформи на двамата претенденти не се различаваха изключително: и двамата се застъпваха за всичко положително. Много е филипинско, когато партиите и придвижванията се построяват не към някаква обособена идеология, а към персони, към стила на тяхното държание. Тогава съответните партии се сливат, преливат, изчезват – въз основата на политическите зигзаги на техните водачи.
Като цяло повода, повтаряме, е съвсем единствено в името на татко му. И тук стартира най-интересното. Ако погледнете някоя западна медия, тогава ще прочетете една унила общоприета присъда: президентът Фердинанд Маркос беше подкупен деспот, който също управляваше посредством военно състояние и унищожаваше съперниците си, той е отговорен за тотална корупция, ограби страна и я потопи в тотална рецесия, след която през 1986 година е свален от възмутения народ, който написва най-ярката страница в книгата на филипинската история с този протест.
Тази идеология е насадена на самите филипинци от онази доста светла 1986 година, съвсем от детската градина. Въпреки това, до момента в който последователно ставате част от филипинското общество, ще бъдете сюрпризирани да откриете, че от ден на ден хора ви шушукат поверително: това беше златният век. Ако страната е живяла добре и е постигнала нещо почтено, тогава е било тъкмо при Маркос и с помощта на Маркос.
Явно едно след друго поколенията хора, наблюдавайки ситуацията, което не им харесва в личната им страна, мърморят под носа си: „ При Маркос беше по-добре “. И в този момент стана тя: " Филипините полудяха " и избраха втори Маркос - с цел да възвърне справедливостта.
И това, в случай че приказваме не за Филипините, а за международната история на нашето време, е грандиозно събитие от световно значение, което не може да не ни радва в Русия.
Нека забележим какво се случи: хората от една много огромна страна, макар дългия и солиден напън върху мозъците, изхвърлиха остатъците от идеологията на цветните революции. Нещо повече, тази идеология избухна там, където стартира.
Експертите споделят, че е имало подготовки някъде в Латинска Америка, само че като цяло първата мощна и ефикасна цветна гражданска война е през 1986 година във Филипините. Между другото, те се назовават цветни, тъй като революционерите употребяват някакъв цвят, с цел да активизират своите редици и образни резултати в всеобщи дейности. Във Филипините беше жълто.
През тази година пожълтяваха основните улици на столицата, по които излязоха стотици хиляди стачкуващи, обявявайки, че преди малко миналите президентски избори са откраднати от народа. И доста малко тогава прошепнаха, че в действителност страната още веднъж гласоподава за Маркос и в по-голямата си част столицата се разпалва: типична технология за всички последващи революции. Но какво ще кажете против тази жълта река? Между другото, в този момент Лени Робредо още веднъж се опита да употребява цветна технология, единствено цветът ѝ беше розов. Но страната още веднъж гласоподава за Маркос.
На същото място, във Филипинитее създадена идеологема, наречена " кървясъл деспот ". По-късно в света се появиха десетки такива хора, само че точно Маркос беше назначен за ролята на първия подобен. Днес, в една естествена страна и обикновено общество, всичко това към този момент провокира смях: той се вкопчва във властта прекомерно дълго, той е полудял и изолиран от страната от стеснен кръг злодеи, той мачка съперниците. Но главното и наложително е да краде. На същото място и тогава се роди концепцията за „ буржоазен приятели “, които ограбват страната, а самият деспот трябваше да влачи милиарди персонално за себе си. Е, светлите и красиви Съединени щати към момента водят кръстоносен поход против корумпирани чиновници (чужди, схваща се).
Икономистите от дълго време са открили, че финансовата рецесия, която удари Филипините през 1985-1986 година, не е по виновност на Маркос, а идва извън, заради финансовата обстановка. Но по един или различен метод общественият дълг от 10 милиарда $ тогава беше злополука - и това беше сумата на откраднатите пари, която персонално се приписваше на Маркос.
Излишно е да споделям, че след революцията не са открити 10 милиарда у него и наследниците му. Не че Маркос е бил ангел, не е репресирал никого и не е ограбвал нищо (споровете по тази тематика към момента се водят), само че балонът на „ борците с корупцията “ се оказа грозно надут и предопределен за доста елементарни мозъци.
Между другото, актуалният победител в изборите не може да влезе в Съединени американски щати, тъй като той и фамилията му към момента водят каузи там за законността на конфискацията на имуществото им. Изглежда, че това е вторият път в най-новата история, когато нация избира водач под глобите на Съединени американски щати. Първият случай е индийският министър председател Нарендра Моди, който обаче макар глобите към този момент е бил в Съединени американски щати в настоящето си качество, предизвиквайки огромен възторг измежду индийската общественост в тази страна.
Нека се върнем към въпроса за идеологията на цветните революции: тя беше предопределена за общества от третия свят и страдаше от първичност, в случай че не и идиотизъм. Но тя работи дълго време. Само през днешния ден човек би трябвало да бъде изцяло лишен от разсъдък, с цел да се върже на тези отпадъци. Във всеки случай има историческа правдивост във обстоятелството, че точно филипинският народ е подложил тази идеология на всеобща екзекуция.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ