Седмицата: Драсни-пални клечица ли, г-н президент?
Хубава работа е политологията, по този начин да се каже. И по какъв начин не: обществена просвета, учи теорията, че и практиката на политиката, проучва политическите системи та чак и политическото държание. Научните й носители - политолозите пък „ се усещат въвлечени в разкриването на подлежащите на политическите събития и условия връзки и въз основата на тези откривания, се пробват да конструират общи правила за метода, по който светът на политиката работи “. При това политологията, заедно с всичките си политолози, „ се пресича с други научни полета “ – цялостен куп: „ в това число антропология, държавна политика, национална политика, стопанска система, интернационалните връзки, сравнителна политология, логика на психиката, социология, история, право, политическа доктрина “.
Направо „ огромна работа “ е тая „ хубава работа “. И хоп – греда! Когато някой „ теоретичен представител “ на същата, го играе „ бастун “ (неадекватен, непохватен съгласно жаргона) или напряко си е „ куха лейка “.
Тъкмо по този начин, но доста несъответстващо и кухо, през миналата седмица откъм „ политологията “ се разбра, че ПП-ДБ „ могат да станат втора политическа мощ, а дори и първа, при възможни избори “. Това, в случай че „ съумеят да върнат гласовете, които изгубиха “. Сега остава единствено да отидат и да ги намерят, там където са ги изгубили. Почти, съвсем като фентъзито „ Фантастични животни и къде да ги намерим “ – търсенето е на вълшебен създания под формата не на действителни „ животни “, а на измислени. Но това си е работа на „ българското дясно “, дето се за(раз)пиля в личния си „ зверилник “.
По-актуалната „ политология “ е, че Радев – към момента президентът Румен Радев, бил „ пагубно слаб политик ”, който „ не умее да бъде умерена градивна съпротива “. Директно " попадение " на политология „ в десетката “, в случай, че още от „ юмрука “ насам президентът е просто неумерена съпротива – нищо повече: ни неконструктивна, още по-малко градивна.
В момента обаче „ конструктивността “ безусловно попадна в огъня – тоя от „ сезона на пожарите “, в който сме се овъртолили с над 250 борби с пламъци единствено за денонощие – в този момент през миналия уикенд.
„ В момента не е време за политическо говорене “. Това пък сподели районният министър. Прилича на една същинска крилата фраза, родила се някъде през 90-те към един пожар напълно в центъра на София, когато пламтя най-горният етаж на постройка. А тогавашният началник на пожарната отсече пред наобиколилите го кореспонденти: „ Първо гасим – след това приказваме! “.
Сега обаче думите на министъра бяха просто в отговор на „ градивните “ рецензии на Румен Радев, че и на вицето му Илияна Йотова, че „ страната я няма “ при оправянето с пожарите. В жанр не политическо, а напряко „ партийно говорене “ в търсене баш от президента и възможната му бъдеща отново „ съдружничка непредпазливо “, да им е „ широкопартийно “ към врата, откакто президентството им отеснее по конституция след два мандата.
Просто говорене обаче не е задоволително. Така, де – дума дупка не прави, за бъдещо политическо наместване доста копаене на кви ли не дупки – вид „ вълчи капан “ за електорат са нужни. Затова наместване посредством въвличане очевидно му е майката на президента-баща на политпартийността през последните все изборни години. И се литна Радев към летище Крумово – военната авиобаза на Военновъздушни сили. Този път в пиарски тип на посрещач, не на излитащ, измествайки Министерство на вътрешните работи, в чиито редици е противопожарната сигурност, с цел да посрещне той първия непознат хеликоптер, пратен ни на помощ от Европейски Съюз. Е, можеше и с питка президентът да посрещне екипажа, в случай че вицепрезидентът беше омесила срещу стотиците пожари. Затова президентът един тип захлеби непосредствено от пистата на летището с нормалната рецензия към държавното управление. А чужбинските водачи, кацнали, с цел да литнат и да гасят, започнаха задачата си със фотоси с президента.
Цялата тая „ топла преживелица “ на повече от горещия декор и на безусловно горящата ни страна, би могла да се каже по този начин: После гасим – първо се фотографирам! Или пък просто с две напълно по нашенски думи. Съвсем, тъй като са от тези на Иван Богоров - най-големия бранител на българския език. Та съгласно него може да се рече по този начин: Що ви е тая непрестанна (даже и до момента в който в действителност всичко гори) политпартийна „ ДРАСНИ-ПАЛНИ КЛЕЧИЦА “ (кибрит), господин президент, единствено с цел да сте все най-отпред на личния си политпартиен „ САМОСВЕТ “ (снимка, фотография).
То от толкоз „ драскане “ може да станем очевидци на Радевия „ САМОСВАЛ “, само че времето ще покаже. Обратното преброяване обаче си върви: от 1 януари 2026 левът си отива, а на 21 януари 2027 и политическият пиар поборник против еврото – президентът два мандата Румен Радев.
Направо „ огромна работа “ е тая „ хубава работа “. И хоп – греда! Когато някой „ теоретичен представител “ на същата, го играе „ бастун “ (неадекватен, непохватен съгласно жаргона) или напряко си е „ куха лейка “.
Тъкмо по този начин, но доста несъответстващо и кухо, през миналата седмица откъм „ политологията “ се разбра, че ПП-ДБ „ могат да станат втора политическа мощ, а дори и първа, при възможни избори “. Това, в случай че „ съумеят да върнат гласовете, които изгубиха “. Сега остава единствено да отидат и да ги намерят, там където са ги изгубили. Почти, съвсем като фентъзито „ Фантастични животни и къде да ги намерим “ – търсенето е на вълшебен създания под формата не на действителни „ животни “, а на измислени. Но това си е работа на „ българското дясно “, дето се за(раз)пиля в личния си „ зверилник “.
По-актуалната „ политология “ е, че Радев – към момента президентът Румен Радев, бил „ пагубно слаб политик ”, който „ не умее да бъде умерена градивна съпротива “. Директно " попадение " на политология „ в десетката “, в случай, че още от „ юмрука “ насам президентът е просто неумерена съпротива – нищо повече: ни неконструктивна, още по-малко градивна.
В момента обаче „ конструктивността “ безусловно попадна в огъня – тоя от „ сезона на пожарите “, в който сме се овъртолили с над 250 борби с пламъци единствено за денонощие – в този момент през миналия уикенд.
„ В момента не е време за политическо говорене “. Това пък сподели районният министър. Прилича на една същинска крилата фраза, родила се някъде през 90-те към един пожар напълно в центъра на София, когато пламтя най-горният етаж на постройка. А тогавашният началник на пожарната отсече пред наобиколилите го кореспонденти: „ Първо гасим – след това приказваме! “.
Сега обаче думите на министъра бяха просто в отговор на „ градивните “ рецензии на Румен Радев, че и на вицето му Илияна Йотова, че „ страната я няма “ при оправянето с пожарите. В жанр не политическо, а напряко „ партийно говорене “ в търсене баш от президента и възможната му бъдеща отново „ съдружничка непредпазливо “, да им е „ широкопартийно “ към врата, откакто президентството им отеснее по конституция след два мандата.
Просто говорене обаче не е задоволително. Така, де – дума дупка не прави, за бъдещо политическо наместване доста копаене на кви ли не дупки – вид „ вълчи капан “ за електорат са нужни. Затова наместване посредством въвличане очевидно му е майката на президента-баща на политпартийността през последните все изборни години. И се литна Радев към летище Крумово – военната авиобаза на Военновъздушни сили. Този път в пиарски тип на посрещач, не на излитащ, измествайки Министерство на вътрешните работи, в чиито редици е противопожарната сигурност, с цел да посрещне той първия непознат хеликоптер, пратен ни на помощ от Европейски Съюз. Е, можеше и с питка президентът да посрещне екипажа, в случай че вицепрезидентът беше омесила срещу стотиците пожари. Затова президентът един тип захлеби непосредствено от пистата на летището с нормалната рецензия към държавното управление. А чужбинските водачи, кацнали, с цел да литнат и да гасят, започнаха задачата си със фотоси с президента.
Цялата тая „ топла преживелица “ на повече от горещия декор и на безусловно горящата ни страна, би могла да се каже по този начин: После гасим – първо се фотографирам! Или пък просто с две напълно по нашенски думи. Съвсем, тъй като са от тези на Иван Богоров - най-големия бранител на българския език. Та съгласно него може да се рече по този начин: Що ви е тая непрестанна (даже и до момента в който в действителност всичко гори) политпартийна „ ДРАСНИ-ПАЛНИ КЛЕЧИЦА “ (кибрит), господин президент, единствено с цел да сте все най-отпред на личния си политпартиен „ САМОСВЕТ “ (снимка, фотография).
То от толкоз „ драскане “ може да станем очевидци на Радевия „ САМОСВАЛ “, само че времето ще покаже. Обратното преброяване обаче си върви: от 1 януари 2026 левът си отива, а на 21 януари 2027 и политическият пиар поборник против еврото – президентът два мандата Румен Радев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ