Волинското клане и полско-украинските отношения днес
https://przystanekhistoria.pl/pa2/teksty/70872,Lipiec-1943-roku-na-Wolyniu.html). Убийствата, осъществени от УПА, провокират ответна реакция. Полската опозиция от АК се засилва с дейности, които следват украинския образец: в символ на възмездие отрядите на АК атакуват украински села и унищожават популацията им по същия метод. Така да вземем за пример на 29 август АК опожарява украинските села Свуж и Солтиси, при което умират няколко десетки цивилни украинци.
Последната вълна на всеобщо изтребване на поляци стартира с коледните празници в края на 1943 година и продължава до началото на февруари 1944 година Повод за нея става евакуирането на немските управляващи, при което УПА се пробва да се възползва от безвластието и да не разреши на по-добре проведената полска опозиция да осъществя своя проект „ Буря “ за определяне властта на полското емигрантско държавно управление в Западна Украйна. Целта е същата: да се утвърди чисто украинският темперамент на региона. Един от най-трагичните епизоди от тези всеобщи убийства е избиването на укрилите се към 400 поляци в манастира на кармелитките във Вишневец… Нападението е осъществено от отряд на УПА, който се показва за руски партизани[...]
Превземането на Волинска област и на цяла Западна Украйна от Червената войска поставя завършек на Волинското кръвопролитие. Спорадичните набези против цивилни не престават през 1944 и през 1945 година, само че те са по-скоро изблик на обезверен шовинизъм, в сравнение с планувани и целенасочени. Повторното определяне на руска власт в Западна Украйна обезсмисля по-нататъшните дейности на полската АК, до момента в който УПА продължава активността си, само че към този момент я насочва напълно против руските управляващи. Борбата на УПА продължава с години, само че е обречена на крах, тъй като Червената войска разполага със забележителното по-голяма военна мощност и със силов държавен уред.
Броят на жертвите
Известно е, че когато приказваме за огромни цифри в историята, изключително при военни спорове, е доста мъчно да се откри точният брой на жертвите. Така е и в тази ситуация, без значение че става дума не за военни дейности, а за военни закононарушения, каквото е избиването на гражданско население. Със сигурност става дума за десетки хиляди жертви, само че би трябвало да се има поради и това, че измежду поляците има освен жертви, а и причинители, които са организирали ответни акции, в които също избиват цивилни украинци.
До края на Студената война никой не прави опит да документира жертвите от Волинското кръвопролитие. Едва в годините на прехода в хода на преразглеждането на историята на Полша през ХХ в. се стига до такива следствия Според тях изцяло документирани като имена, възраст, място на осъществяване, са убийствата на 36 750 поляци. Към тях би трябвало да се прибавят още сред 13 500 и 23 000 убити поляци, точните условия на чиято гибел не са изцяло конкретизирани, само че е несъмнено, че са били убити тогава и там. А когато към тези жертви от Волинска област се прибавят и избитите поляци от другите елементи на Западна Украйна, броят на избитите от украинските националисти поляци доближава 100 хиляди. Но жертвите не са единствено поляци. Жертви на УПА стават 847 украинци, 1210 евреи, 342 чехи, 136 руснаци и още 70 от други народности.
Независимо че Волинска област през днешния ден е в Украйна, там сходно броене на жертвите от едната или другата страна не е осъществявано, евентуално тъй като причинителите са основно украинци. Все отново полските проучвания демонстрират, че жертви на ответните интервенции на АК са станали най-малко няколко хиляди цивилни украинци… Украинският историк Дмитро Веденеев ги пресмята сред 21 и 24 хиляди.
[…]
Съвременното показване
Като при доста други травматични събития от Втората международна война, по този начин и при Волинското кръвопролитие, след войната е изработен опит то да бъде забравено. Причината е в това, че Студената война разделя Европа на две, а двете наранени страни – Полша и Украйна, стават съюзнички в Източния блок. Още повече, че Украйна е най-голямата и най-западната част от Съветския съюз, а Полша е най-голямата, само че и най-бунтовната страна от Блока. След края на Студената война обаче и изключително след разпадането на Съветския съюз възбраната отпада, а в същото време бурно се разгаря ползата към „ белите петна “ в близката история. Първа от опцията да стартира преразглеждането на неуместното минало се възползва Полша, която е и страната, първа почнала прехода и излязла от Източния блок.
[…]
Сериозно с казуса за избитите във Волинска област поляци се заема основаният през 1982 година неправителствен Център „ Карта “ (Fundacja Ośrodka Kartа), където се събира информация за Волинското кръвопролитие. Професионалното проучване на трагичните събития стартира в основания при започване на 1999 година Институт за национална памет (ИНП) във Варшава. Неговото подзаглавие „ Комисия за откриване на закононарушенията против полската нация “ демонстрира насочеността на работата му. ИНП освен събира информация, само че и финансира проучвания и разгласява техните резултати, като на формалния си уебсайт основава раздел за събитията във Волин през 1943 година
ИНП е основан с политическо решение и значително с политическа цел, както проличава от дефинираните цели: събиране на документите на Държавна сигурност, откриване на нацистки и комунистически закононарушения и просветителна активност (https://isap.sejm.gov.pl/isap.nsf/DocDetails.xsp?id=WDU19981551016). Това предпоставя и въздействието на политиката върху позициите на откривателите на ИНП. В случая става дума за политическия императив в полските връзки с самостоятелна Украйна.
Още първите изявления по тематиката демонстрират тази наклонност. Става дума за текста на Тадеуш Анджей Олшански „ Полско-украинският спор 1943–1947 година “ (Olszański, Tadeusz Andrzej, Op. cit.). Тя се появява през 1990 година и една от главните тези на създателя тогава е, че виновността за полско-украинското озлобление е на „ двугодишната руска окупация “ в тези земи, когато руските позиви са призовавали украинците да се саморазправят с поляците „ с вили и секири “. Като друга причина той сочи моралната деградация на обществото, породена от немската окупация и от унищожаването на евреите, в което наложително е взело участие и локалното население. Олшански признава, че ОУН-Б управлява терора, както и всеобщото присъединяване на украинските селяни в убийствата, само че държи на руската роля в терора, въпреки и с ангажимента, че въпросът за активността на руските партизани не е задоволително създаден. Въпреки това твърди, че акциите на руските партизани били най-кървави и че е „ доста евентуално “ те да са направили убийствата, като са се престрували на украинци. Общият му извод е, че без значение от избиването на десетки хиляди цивилни, „ “. Тази позиция е от 1990 година, когато Украйна се стреми към отделяне от Съветския съюз и полските политици се надяват, че по-късно тя ще се обърне към Полша (както си мислят доста български политици по същото време за Македония).
През 2016 година обаче, повече от 15 години след първото издание на текста, Олшевски трансформира извода си, като признава: „ “.
Обяснението за забележителната смяна във вижданията на Олшевски може да се потърси в новите разкрития за избиването на поляците (които не са посочили никаква руска съпричастност), само че и във все по-големите разминавания сред полските и украинските откриватели при интерпретацията на събитията.
[…]
В търсене на помиряване
Търсенето на помиряване сред Полша и Украйна по подобен тежък проблем като Волинското кръвопролитие зависи на първо място от политическия и геополитическия подтекст... Първо би трябвало да се каже, че в Полша и в Украйна (особено сега) съветските, руските и комунистическите закононарушения против полската и украинската нация са в детайли изследвани и необятно пропагандирани, до момента в който за Волинското кръвопролитие се приказва относително приглушено. Социологическите изследвания, направени с 10 години разлика (2008 и 2018 г.), демонстрират какъв брой постепенно се популяризира информацията за всеобщите убийства във Волин: през 2008 година единствено 20 % от поляците знаят за това събитие, до момента в който през 2018 година към този момент 37 % знаят, а още 44 % „ нещо са чували “. В същото време нищо не са чували 41 % през 2008 година, а през 2018 едвам 19 %.
Когато сравним познаването на травматичната страница от предишното с развиването на двустранните връзки, можем да установяваме, че не постоянно знанието за предишното вреди на сегашното. Защото през 2018 година 64 % от поляците имат вяра, че помиряването сред двете народи е допустимо, 15 % не са сигурни, а единствено 21 % го считат за невероятно. И то в случай, че едвам 23 % считат, че историята сплотява поляци и украинци (вероятно, тъй като не я познават добре), а цели 60 % знаят, че тя ги дели. Очевидно е, че доста по-голямо значение през 2018 година има възходящият спор сред Украйна и Русия, от който Полша може да се възползва, като притегли украинската страна в своята сфера на въздействие. Никак не е инцидентно, че полският президент Бронислав Коморовски, някогашният ръководител на Европарламента Йежи Бузек и някогашният министър председател Ярослав Качински са измежду първите, подкрепили с наличието си Евромайдана в Киев.
В Полша за Волинското кръвопролитие стартира да се приказва по-широко през 1992 година, когато полска изследователска делегация е позволена до територията на Волинска област в Украйна и съумява да разкрие стотици всеобщи гробове. Но би трябвало да минат още пет години преди през май 1997 година да бъде основана взаимна полско-украинска комисия за следствие на събитията от 1943 година, която стартира активността си с обръщението „ Към съгласие и единение “.
Следващата стъпка е направена през 2003 година във връзка 60-годишнината от Волинското кръвопролитие, когато в напъните за помиряване се включват политиците. Президенти на двете страни тогава Александер Квашневски и Леонид Кучма излизат със взаимно изказване, в което показват надълбоко страдание за трагичните моменти от съжителството на двата народа и отдават респект на жертвите в тези „ братоубийствени спорове “. Знаменателни за връзките през този относително спокоен интервал от двустранните връзки са думите: „ (http://warhistory.ukrlife.org/3_4_03_2.htm).[...]
Помирението обаче мъчно може да се осъществя, откакто се появява разногласието чия е виновността, без значение от безапелационните данни за ролята на ОУН-Б и УПА. На застоя по казуса се отразяват и политическите събития в Украйна, която претърпява две „ цветни “ революции (през 2004 и 2014 г.), ожесточили политическите връзки и извели на напред във времето национализмът. Полският политически живот също завива надясно към национализма, откакто поляците дават гласовете си за национално-консервативната групировка „ Право и правдивост “, управлявала страната в интервалите 2005–2007 и 2015–2023 година Промененият вътрешнополитически подтекст изтласква концепцията за полско-украинското помиряване по Волинското кръвопролитие на назад във времето.
На 15 юли 2009 година полският сейм единомислещо приема резолюция, в която събитията са наречени „ “, и отдава респект на бойците от отрядите на полската опозиция, които са подхванали ответни дейности против украинското население. Волинската организация „ Свобода “ от Украйна реагира на резолюцията с отвращение, като упреква полския сейм, че „
По мотив 70-годишнината от Волинското кръвопролитие през 2013 година полският сейм приема нова резолюция. Тя повтаря тезите на предходната (говори за етническо пречистване и геноцид, за виновността на ОУН и УПА, показва признателност към отрядите на АК), само че в нея към този момент се приказва за виновност на руските и немските окупатори, които са „ “… Този път резолюцията не е призната единомислещо (с 263 гласа), а против нея гласоподават 33 и се въздържат 146 депутати. Само че повода не е в желанието да не се напомня виновността на украинските националисти, а защото резолюцията им наподобява прекомерно мека към тях.
Вече при ръководството на „ Право и правдивост “ през 2016 година полският сейм още веднъж се връща към Волинското кръвопролитие. На 22 юли той приема Декларация, с която афишира 11 юли за Национален ден в памет на жертвите на геноцида, осъществен от украинските националисти против жители на Втората полска република. В мотивацията още по-ясно е посочена виновността на ОУН и УПА, към които е добавена и Секретен сътрудник дивизията „ Галичина “, за осъществения геноцид. Действията на полските отряди на АК освен са оценени високо, а е препоръчано техните участници да получат държавни награди, както и украинците, спасявали поляци. Накрая въпреки всичко е изразена взаимност с Украйна, само че не поради предишното, а по отношение на битката ѝ за опазване на териториалната й цялост… Видимото изостряне на полската позиция е резултат освен от надмощието на националистическите сили, а и отговор на признатия през април 2015 година украински закон, който оправдава участниците в УПА, афишира ги за „ “ (за герои на Украйна са оповестени Дмитро Клячковски и Роман Шухевич, директни участници в избиването на поляците) и дава на тях и на фамилиите им привилегии.
Декларацията от 2016 година значително затваря опцията за полемика и за взаимно удостояване на жертвите. Това става допустимо едвам при идната 80-та кръгла годишнина през 2023 година, когато войната на Русия в Украйна прави допустима срещата на президентите Анджей Дума и Володомир Зеленски на 9 юли на възпоменателна литургия в Луцк, град, в който е повдигнат един от многото монументи на Степан Бандера. Двамата президенти вършат къси изказвания: „ “ (Дуда) и „ “ (Зеленски) - https://www.dw.com/bg/krvavata-nedela-80-godini-ot-volinskoto-klane/a-66186659. Само че думите на Зеленски не се харесват в Полша, тъй като там чакат не „ симетричност на виновността “, а опрощение за осъществения от украинците геноцид над поляците. Искането за опрощение е главно и в следващата резолюция на полския сейм по въпроса, призната два дни по-късно на 11 юли 2023 година Но в украинското общество надали може да се стигне до единодушие за опрощение, като се има поради героизирането на Степан Бандера и неговите съратници, чиято памет се пази с многочислени монументи, наименования на улици, площади и други обекти. Новото изостряне на несъгласията по проблеми проличава и от отхвърли в Украйна да допусне полски екипи за ексхумация на жертвите.
Какъв извод може да се направи от историята на Волинското кръвопролитие и днешните му тълкования?
На първо място би трябвало да се регистрира фактът, че всеобщите убийства са осъществени в изискванията на война, което обаче не ги оправдава, защото жертви са не военни, а цивилни мъже, дами, деца, старци, чиято единствена виновност е, че са поляци и живеят на територия, в която украинците са болшинство и желаят да я запазят за своята страна след края на войната. Тези обстоятелства вършат убийствата освен военно закононарушение, а и геноцид. Но е правилно и това, че украинските набези против полските селища провокира ответната реакция на полските отряди на АК против цивилното украинско население, въпреки и не в същия мащаб. Общият извод е, че и двете страни правят военни закононарушения с националистически и политически претекстове.
[…]
Друг извод обаче е, че готовността за помиряване е краткотрайна, тъй като доста скоро откакто трансформиращите се общества се сблъскват с високата обществена цена на измененията, те се обръщат към национализма и на мястото на помиряването идва желанието за търсене на отговорните и опрощение. В Полша нарастват настояванията за украинско опрощение за Волинското кръвопролитие, а в Украйна все по-силно се демонстрира стремежът да се отхвърли отговорността за кланетата, да се героизират бойците на ОУН и УПА и да се насочат контраобвинения към полските ответни дейности на АК.
Така моят отговор на заложения в заглавието въпрос е: да, историческите рани могат да се преодоляват, само че това става мъчно, постепенно и най-много този развой изисква спокойни политически и геополитически времена за засегнатите страни. И несъмнено, преди всичко е нужна воля и доброжелателност както от страна на историците, по този начин и на обществото.
Още публикации от Христо Георгиев09.09.2024Христо Георгиев96360Някой в Държавния списък манипулира истината за издръжката на Червената войска в България
Около Девети септември властващите у нас гневни русофоби като в никакъв случай до момента неистово охулиха празника, щото сме били окупирани от Червената войска и сме били похарчили милиарди да я устояваме. Нито дума няма да чуете, несъмнено, за това, че до тогава сме били в коалиция с кръволока...
08.09.2024Христо Георгиев32116Непознатият 9 септември 1944 година - 80 години по-късно
Прочел съм хиляди и хиляди страници освен за случилото се през септември 1944 година, само че и малко преди този момент и в последните месеци на оная далечна към този момент година. И стигнах да извода, че в случай че истината за това време е планина, по която се спускат хиляди поточета, притоци и рекички, до нас...
31.08.2024Христо Георгиев4909680 години от великата борба за оцеляването на Украйна
Без Червената войска такава страна през днешния ден нямаше да има
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед99376Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед26595Соня Момчилова(бивш ръководител на СЕМ) за свободата на словото без цензура и за отровената медийна средаАлтернативен Поглед24414Проф. Нако Стефанов: Ние сме очевидци на полуразпад на държавността и на българския духАлтернативен Поглед47111Магдалена Ташева: Плащаме 10 пъти по-скъп ток от Финландия, само че те не изнасят както ние за УкрайнаАлтернативен Поглед98455Магдалена Ташева за нещастието с водачите: Какви са тези гърмежи на борда на самолета преди да падне?Алтернативен Поглед874743Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за черните {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Последната вълна на всеобщо изтребване на поляци стартира с коледните празници в края на 1943 година и продължава до началото на февруари 1944 година Повод за нея става евакуирането на немските управляващи, при което УПА се пробва да се възползва от безвластието и да не разреши на по-добре проведената полска опозиция да осъществя своя проект „ Буря “ за определяне властта на полското емигрантско държавно управление в Западна Украйна. Целта е същата: да се утвърди чисто украинският темперамент на региона. Един от най-трагичните епизоди от тези всеобщи убийства е избиването на укрилите се към 400 поляци в манастира на кармелитките във Вишневец… Нападението е осъществено от отряд на УПА, който се показва за руски партизани[...]
Превземането на Волинска област и на цяла Западна Украйна от Червената войска поставя завършек на Волинското кръвопролитие. Спорадичните набези против цивилни не престават през 1944 и през 1945 година, само че те са по-скоро изблик на обезверен шовинизъм, в сравнение с планувани и целенасочени. Повторното определяне на руска власт в Западна Украйна обезсмисля по-нататъшните дейности на полската АК, до момента в който УПА продължава активността си, само че към този момент я насочва напълно против руските управляващи. Борбата на УПА продължава с години, само че е обречена на крах, тъй като Червената войска разполага със забележителното по-голяма военна мощност и със силов държавен уред.
Броят на жертвите
Известно е, че когато приказваме за огромни цифри в историята, изключително при военни спорове, е доста мъчно да се откри точният брой на жертвите. Така е и в тази ситуация, без значение че става дума не за военни дейности, а за военни закононарушения, каквото е избиването на гражданско население. Със сигурност става дума за десетки хиляди жертви, само че би трябвало да се има поради и това, че измежду поляците има освен жертви, а и причинители, които са организирали ответни акции, в които също избиват цивилни украинци.
До края на Студената война никой не прави опит да документира жертвите от Волинското кръвопролитие. Едва в годините на прехода в хода на преразглеждането на историята на Полша през ХХ в. се стига до такива следствия Според тях изцяло документирани като имена, възраст, място на осъществяване, са убийствата на 36 750 поляци. Към тях би трябвало да се прибавят още сред 13 500 и 23 000 убити поляци, точните условия на чиято гибел не са изцяло конкретизирани, само че е несъмнено, че са били убити тогава и там. А когато към тези жертви от Волинска област се прибавят и избитите поляци от другите елементи на Западна Украйна, броят на избитите от украинските националисти поляци доближава 100 хиляди. Но жертвите не са единствено поляци. Жертви на УПА стават 847 украинци, 1210 евреи, 342 чехи, 136 руснаци и още 70 от други народности.
Независимо че Волинска област през днешния ден е в Украйна, там сходно броене на жертвите от едната или другата страна не е осъществявано, евентуално тъй като причинителите са основно украинци. Все отново полските проучвания демонстрират, че жертви на ответните интервенции на АК са станали най-малко няколко хиляди цивилни украинци… Украинският историк Дмитро Веденеев ги пресмята сред 21 и 24 хиляди.
[…]
Съвременното показване
Като при доста други травматични събития от Втората международна война, по този начин и при Волинското кръвопролитие, след войната е изработен опит то да бъде забравено. Причината е в това, че Студената война разделя Европа на две, а двете наранени страни – Полша и Украйна, стават съюзнички в Източния блок. Още повече, че Украйна е най-голямата и най-западната част от Съветския съюз, а Полша е най-голямата, само че и най-бунтовната страна от Блока. След края на Студената война обаче и изключително след разпадането на Съветския съюз възбраната отпада, а в същото време бурно се разгаря ползата към „ белите петна “ в близката история. Първа от опцията да стартира преразглеждането на неуместното минало се възползва Полша, която е и страната, първа почнала прехода и излязла от Източния блок.
[…]
Сериозно с казуса за избитите във Волинска област поляци се заема основаният през 1982 година неправителствен Център „ Карта “ (Fundacja Ośrodka Kartа), където се събира информация за Волинското кръвопролитие. Професионалното проучване на трагичните събития стартира в основания при започване на 1999 година Институт за национална памет (ИНП) във Варшава. Неговото подзаглавие „ Комисия за откриване на закононарушенията против полската нация “ демонстрира насочеността на работата му. ИНП освен събира информация, само че и финансира проучвания и разгласява техните резултати, като на формалния си уебсайт основава раздел за събитията във Волин през 1943 година
ИНП е основан с политическо решение и значително с политическа цел, както проличава от дефинираните цели: събиране на документите на Държавна сигурност, откриване на нацистки и комунистически закононарушения и просветителна активност (https://isap.sejm.gov.pl/isap.nsf/DocDetails.xsp?id=WDU19981551016). Това предпоставя и въздействието на политиката върху позициите на откривателите на ИНП. В случая става дума за политическия императив в полските връзки с самостоятелна Украйна.
Още първите изявления по тематиката демонстрират тази наклонност. Става дума за текста на Тадеуш Анджей Олшански „ Полско-украинският спор 1943–1947 година “ (Olszański, Tadeusz Andrzej, Op. cit.). Тя се появява през 1990 година и една от главните тези на създателя тогава е, че виновността за полско-украинското озлобление е на „ двугодишната руска окупация “ в тези земи, когато руските позиви са призовавали украинците да се саморазправят с поляците „ с вили и секири “. Като друга причина той сочи моралната деградация на обществото, породена от немската окупация и от унищожаването на евреите, в което наложително е взело участие и локалното население. Олшански признава, че ОУН-Б управлява терора, както и всеобщото присъединяване на украинските селяни в убийствата, само че държи на руската роля в терора, въпреки и с ангажимента, че въпросът за активността на руските партизани не е задоволително създаден. Въпреки това твърди, че акциите на руските партизани били най-кървави и че е „ доста евентуално “ те да са направили убийствата, като са се престрували на украинци. Общият му извод е, че без значение от избиването на десетки хиляди цивилни, „ “. Тази позиция е от 1990 година, когато Украйна се стреми към отделяне от Съветския съюз и полските политици се надяват, че по-късно тя ще се обърне към Полша (както си мислят доста български политици по същото време за Македония).
През 2016 година обаче, повече от 15 години след първото издание на текста, Олшевски трансформира извода си, като признава: „ “.
Обяснението за забележителната смяна във вижданията на Олшевски може да се потърси в новите разкрития за избиването на поляците (които не са посочили никаква руска съпричастност), само че и във все по-големите разминавания сред полските и украинските откриватели при интерпретацията на събитията.
[…]
В търсене на помиряване
Търсенето на помиряване сред Полша и Украйна по подобен тежък проблем като Волинското кръвопролитие зависи на първо място от политическия и геополитическия подтекст... Първо би трябвало да се каже, че в Полша и в Украйна (особено сега) съветските, руските и комунистическите закононарушения против полската и украинската нация са в детайли изследвани и необятно пропагандирани, до момента в който за Волинското кръвопролитие се приказва относително приглушено. Социологическите изследвания, направени с 10 години разлика (2008 и 2018 г.), демонстрират какъв брой постепенно се популяризира информацията за всеобщите убийства във Волин: през 2008 година единствено 20 % от поляците знаят за това събитие, до момента в който през 2018 година към този момент 37 % знаят, а още 44 % „ нещо са чували “. В същото време нищо не са чували 41 % през 2008 година, а през 2018 едвам 19 %.
Когато сравним познаването на травматичната страница от предишното с развиването на двустранните връзки, можем да установяваме, че не постоянно знанието за предишното вреди на сегашното. Защото през 2018 година 64 % от поляците имат вяра, че помиряването сред двете народи е допустимо, 15 % не са сигурни, а единствено 21 % го считат за невероятно. И то в случай, че едвам 23 % считат, че историята сплотява поляци и украинци (вероятно, тъй като не я познават добре), а цели 60 % знаят, че тя ги дели. Очевидно е, че доста по-голямо значение през 2018 година има възходящият спор сред Украйна и Русия, от който Полша може да се възползва, като притегли украинската страна в своята сфера на въздействие. Никак не е инцидентно, че полският президент Бронислав Коморовски, някогашният ръководител на Европарламента Йежи Бузек и някогашният министър председател Ярослав Качински са измежду първите, подкрепили с наличието си Евромайдана в Киев.
В Полша за Волинското кръвопролитие стартира да се приказва по-широко през 1992 година, когато полска изследователска делегация е позволена до територията на Волинска област в Украйна и съумява да разкрие стотици всеобщи гробове. Но би трябвало да минат още пет години преди през май 1997 година да бъде основана взаимна полско-украинска комисия за следствие на събитията от 1943 година, която стартира активността си с обръщението „ Към съгласие и единение “.
Следващата стъпка е направена през 2003 година във връзка 60-годишнината от Волинското кръвопролитие, когато в напъните за помиряване се включват политиците. Президенти на двете страни тогава Александер Квашневски и Леонид Кучма излизат със взаимно изказване, в което показват надълбоко страдание за трагичните моменти от съжителството на двата народа и отдават респект на жертвите в тези „ братоубийствени спорове “. Знаменателни за връзките през този относително спокоен интервал от двустранните връзки са думите: „ (http://warhistory.ukrlife.org/3_4_03_2.htm).[...]
Помирението обаче мъчно може да се осъществя, откакто се появява разногласието чия е виновността, без значение от безапелационните данни за ролята на ОУН-Б и УПА. На застоя по казуса се отразяват и политическите събития в Украйна, която претърпява две „ цветни “ революции (през 2004 и 2014 г.), ожесточили политическите връзки и извели на напред във времето национализмът. Полският политически живот също завива надясно към национализма, откакто поляците дават гласовете си за национално-консервативната групировка „ Право и правдивост “, управлявала страната в интервалите 2005–2007 и 2015–2023 година Промененият вътрешнополитически подтекст изтласква концепцията за полско-украинското помиряване по Волинското кръвопролитие на назад във времето.
На 15 юли 2009 година полският сейм единомислещо приема резолюция, в която събитията са наречени „ “, и отдава респект на бойците от отрядите на полската опозиция, които са подхванали ответни дейности против украинското население. Волинската организация „ Свобода “ от Украйна реагира на резолюцията с отвращение, като упреква полския сейм, че „
По мотив 70-годишнината от Волинското кръвопролитие през 2013 година полският сейм приема нова резолюция. Тя повтаря тезите на предходната (говори за етническо пречистване и геноцид, за виновността на ОУН и УПА, показва признателност към отрядите на АК), само че в нея към този момент се приказва за виновност на руските и немските окупатори, които са „ “… Този път резолюцията не е призната единомислещо (с 263 гласа), а против нея гласоподават 33 и се въздържат 146 депутати. Само че повода не е в желанието да не се напомня виновността на украинските националисти, а защото резолюцията им наподобява прекомерно мека към тях.
Вече при ръководството на „ Право и правдивост “ през 2016 година полският сейм още веднъж се връща към Волинското кръвопролитие. На 22 юли той приема Декларация, с която афишира 11 юли за Национален ден в памет на жертвите на геноцида, осъществен от украинските националисти против жители на Втората полска република. В мотивацията още по-ясно е посочена виновността на ОУН и УПА, към които е добавена и Секретен сътрудник дивизията „ Галичина “, за осъществения геноцид. Действията на полските отряди на АК освен са оценени високо, а е препоръчано техните участници да получат държавни награди, както и украинците, спасявали поляци. Накрая въпреки всичко е изразена взаимност с Украйна, само че не поради предишното, а по отношение на битката ѝ за опазване на териториалната й цялост… Видимото изостряне на полската позиция е резултат освен от надмощието на националистическите сили, а и отговор на признатия през април 2015 година украински закон, който оправдава участниците в УПА, афишира ги за „ “ (за герои на Украйна са оповестени Дмитро Клячковски и Роман Шухевич, директни участници в избиването на поляците) и дава на тях и на фамилиите им привилегии.
Декларацията от 2016 година значително затваря опцията за полемика и за взаимно удостояване на жертвите. Това става допустимо едвам при идната 80-та кръгла годишнина през 2023 година, когато войната на Русия в Украйна прави допустима срещата на президентите Анджей Дума и Володомир Зеленски на 9 юли на възпоменателна литургия в Луцк, град, в който е повдигнат един от многото монументи на Степан Бандера. Двамата президенти вършат къси изказвания: „ “ (Дуда) и „ “ (Зеленски) - https://www.dw.com/bg/krvavata-nedela-80-godini-ot-volinskoto-klane/a-66186659. Само че думите на Зеленски не се харесват в Полша, тъй като там чакат не „ симетричност на виновността “, а опрощение за осъществения от украинците геноцид над поляците. Искането за опрощение е главно и в следващата резолюция на полския сейм по въпроса, призната два дни по-късно на 11 юли 2023 година Но в украинското общество надали може да се стигне до единодушие за опрощение, като се има поради героизирането на Степан Бандера и неговите съратници, чиято памет се пази с многочислени монументи, наименования на улици, площади и други обекти. Новото изостряне на несъгласията по проблеми проличава и от отхвърли в Украйна да допусне полски екипи за ексхумация на жертвите.
Какъв извод може да се направи от историята на Волинското кръвопролитие и днешните му тълкования?
На първо място би трябвало да се регистрира фактът, че всеобщите убийства са осъществени в изискванията на война, което обаче не ги оправдава, защото жертви са не военни, а цивилни мъже, дами, деца, старци, чиято единствена виновност е, че са поляци и живеят на територия, в която украинците са болшинство и желаят да я запазят за своята страна след края на войната. Тези обстоятелства вършат убийствата освен военно закононарушение, а и геноцид. Но е правилно и това, че украинските набези против полските селища провокира ответната реакция на полските отряди на АК против цивилното украинско население, въпреки и не в същия мащаб. Общият извод е, че и двете страни правят военни закононарушения с националистически и политически претекстове.
[…]
Друг извод обаче е, че готовността за помиряване е краткотрайна, тъй като доста скоро откакто трансформиращите се общества се сблъскват с високата обществена цена на измененията, те се обръщат към национализма и на мястото на помиряването идва желанието за търсене на отговорните и опрощение. В Полша нарастват настояванията за украинско опрощение за Волинското кръвопролитие, а в Украйна все по-силно се демонстрира стремежът да се отхвърли отговорността за кланетата, да се героизират бойците на ОУН и УПА и да се насочат контраобвинения към полските ответни дейности на АК.
Така моят отговор на заложения в заглавието въпрос е: да, историческите рани могат да се преодоляват, само че това става мъчно, постепенно и най-много този развой изисква спокойни политически и геополитически времена за засегнатите страни. И несъмнено, преди всичко е нужна воля и доброжелателност както от страна на историците, по този начин и на обществото.
Още публикации от Христо Георгиев09.09.2024Христо Георгиев96360Някой в Държавния списък манипулира истината за издръжката на Червената войска в България
Около Девети септември властващите у нас гневни русофоби като в никакъв случай до момента неистово охулиха празника, щото сме били окупирани от Червената войска и сме били похарчили милиарди да я устояваме. Нито дума няма да чуете, несъмнено, за това, че до тогава сме били в коалиция с кръволока...
08.09.2024Христо Георгиев32116Непознатият 9 септември 1944 година - 80 години по-късно
Прочел съм хиляди и хиляди страници освен за случилото се през септември 1944 година, само че и малко преди този момент и в последните месеци на оная далечна към този момент година. И стигнах да извода, че в случай че истината за това време е планина, по която се спускат хиляди поточета, притоци и рекички, до нас...
31.08.2024Христо Георгиев4909680 години от великата борба за оцеляването на Украйна
Без Червената войска такава страна през днешния ден нямаше да има
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед99376Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед26595Соня Момчилова(бивш ръководител на СЕМ) за свободата на словото без цензура и за отровената медийна средаАлтернативен Поглед24414Проф. Нако Стефанов: Ние сме очевидци на полуразпад на държавността и на българския духАлтернативен Поглед47111Магдалена Ташева: Плащаме 10 пъти по-скъп ток от Финландия, само че те не изнасят както ние за УкрайнаАлтернативен Поглед98455Магдалена Ташева за нещастието с водачите: Какви са тези гърмежи на борда на самолета преди да падне?Алтернативен Поглед874743Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за черните
КОМЕНТАРИ