Безсънието ускорява стареенето на мозъка
Хроничното бодърствуване може да бъде рисково освен за съня – то може да форсира стареенето на мозъка, сочат нови проучвания, заяви „ Евронюз “.
Хората, страдащи от хронично бодърствуване – т.е. такива, които имат проблеми със съня най-малко три нощи седмично в продължение на три месеца или повече – имат с 40% по-висок риск да развият деменция или леки когнитивни нарушавания спрямо тези, които спят обикновено. Това демонстрира изследване, оповестено в списание Neurology.
Според разбора хроничното бодърствуване е обвързвано с спомагателни 3,5 години мозъчно стареене.
„ Резултатите допълват растящите доказателства, че сънят не е просто отмора – той е и фактор за устойчивостта на мозъка “, разяснява доктор Диего З. Карвальо, невролог от клиниката Mayo в Съединени американски щати и съавтор на проучването.
Екипът му наблюдавал 2750 възрастни американци, които били когнитивно здрави, в продължение на близо шест години. От тях 16% били диагностицирани с бодърствуване. Участниците постоянно прекосявали проби за памет и мисловни умения, а част от тях – и мозъчни сканирания. В последна сметка 14% от хората с бодърствуване развили деменция или когнитивни нарушавания, против 10% при тези без проблеми със съня. Освен това точно групата с бодърствуване посочила по-бърз спад на резултатите от когнитивните проби.
„ Наблюдавахме по-ускорен крах в мисловните качества и промени в мозъка, които подсказват, че хроничното бодърствуване може да е ранен сигнален знак или даже фактор, способствуващ за бъдещи когнитивни проблеми “, споделя Карвальо.
Резултатите остават годни даже откакто учените отчетат фактори като възраст, високо кръвно налягане, сънна апнея и приложимост на лекарства за сън.
Важно е да се подчертае, че изследването не потвърждава причинно-следствена връзка – то открива единствено корелация сред безсънието и мозъчните проблеми. Необходими са още проучвания, с цел да се разбере за какво съществува това взаимоотношение.
Оказва се обаче, че хроничното бодърствуване визира мозъка на някои хора по-силно. Участниците, които съобщили, че спят по-малко от нормалното, имали повече бели материи с хиперинтензитети – ярки петна на сканирането, свидетелстващи за увреждания – и повече амилоидни плаки, натрупвания на протеин, свързани с заболяването на Алцхаймер.
Нивата на амилоидни плаки били сравними с тези при хора, носители на генетичния вид APOE4, който покачва риска от Алцхаймер. Участниците с този вид посочили и по-изразен спад в паметта и мисловните умения.
Хората, страдащи от хронично бодърствуване – т.е. такива, които имат проблеми със съня най-малко три нощи седмично в продължение на три месеца или повече – имат с 40% по-висок риск да развият деменция или леки когнитивни нарушавания спрямо тези, които спят обикновено. Това демонстрира изследване, оповестено в списание Neurology.
Според разбора хроничното бодърствуване е обвързвано с спомагателни 3,5 години мозъчно стареене.
„ Резултатите допълват растящите доказателства, че сънят не е просто отмора – той е и фактор за устойчивостта на мозъка “, разяснява доктор Диего З. Карвальо, невролог от клиниката Mayo в Съединени американски щати и съавтор на проучването.
Екипът му наблюдавал 2750 възрастни американци, които били когнитивно здрави, в продължение на близо шест години. От тях 16% били диагностицирани с бодърствуване. Участниците постоянно прекосявали проби за памет и мисловни умения, а част от тях – и мозъчни сканирания. В последна сметка 14% от хората с бодърствуване развили деменция или когнитивни нарушавания, против 10% при тези без проблеми със съня. Освен това точно групата с бодърствуване посочила по-бърз спад на резултатите от когнитивните проби.
„ Наблюдавахме по-ускорен крах в мисловните качества и промени в мозъка, които подсказват, че хроничното бодърствуване може да е ранен сигнален знак или даже фактор, способствуващ за бъдещи когнитивни проблеми “, споделя Карвальо.
Резултатите остават годни даже откакто учените отчетат фактори като възраст, високо кръвно налягане, сънна апнея и приложимост на лекарства за сън.
Важно е да се подчертае, че изследването не потвърждава причинно-следствена връзка – то открива единствено корелация сред безсънието и мозъчните проблеми. Необходими са още проучвания, с цел да се разбере за какво съществува това взаимоотношение.
Оказва се обаче, че хроничното бодърствуване визира мозъка на някои хора по-силно. Участниците, които съобщили, че спят по-малко от нормалното, имали повече бели материи с хиперинтензитети – ярки петна на сканирането, свидетелстващи за увреждания – и повече амилоидни плаки, натрупвания на протеин, свързани с заболяването на Алцхаймер.
Нивата на амилоидни плаки били сравними с тези при хора, носители на генетичния вид APOE4, който покачва риска от Алцхаймер. Участниците с този вид посочили и по-изразен спад в паметта и мисловните умения.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ