Портрет на посттоталитарния неудачник
Христос воскресе! Наблюдава се един подобен социобиологичен тип, който може да бъде наименуван " посттоталитарен несретник ". Каква е разликата сред неудачника и некадърника? По създание тя е тази, че до момента в който некадърността разказва отсъствието на капацитет да се реализира нещо, то неудачието записва фактът на неговото потвърдено непостигане. Тоест може да се каже, че неудачието е потвърдена несръчност, закономерно разследване от некадърността. Има несъмнено изключения, когато кадърни хора се оказват неудачници, а пък некадърници жънат невиждани триумфи. И тези случаи по никакъв начин не са редки, само че не те ни занимават сега. В момента преглеждаме неудачието като субективно преживяване, водещо до фрустрация.
Посттоталитарният несретник е дете на огромните очаквания, свързани с перестройката и демокрацията, с рухването на Берлинската стена и евроатлантическия път на България. Тогава имаше такива персони, които си представяха, че на сутринта след рухването на Тодор Живков от чешмата ще потекат мед и масло. Не приказваме за " куфарчетата ", а за простите жители. Докато едни от тези, които през 1990 викаха по улици и по площади за народна власт и капитализъм, сграбчиха капитализма и с доста труд, в конкуренция, неведнъж нелоялна, основаха компании, сътвориха бизнеси, завъртяха капитал; до момента в който други се квалифицираха по недостъпни до тогава стандарти и станаха скъпи експерти, трети останаха да чакат нови номенклатурни описи, в които да се включат, и нови пакети привилегии, от които да се облагодетелстват. Деца на заслужили фрагменти на Държавна сигурност станаха първи демократи и поборници за евроатлантизъм. И доста от тях заради вродената си несръчност се провалиха и останаха да ферментират в злобата и завистта си.
Тези хора са присъщи с нагона си да разрушават. Те се усещат зле при всевъзможни условия, тъй като имат вяра, че им се поставя доста повече от това, което съумяват да реализират. Те скачаха с другите срещу Луканов, бяха първи костовисти, когато ОДС смъкна Виденов. После обаче се оказаха настрана от Костовата спекулация (най-вече с приватизацията, пък и с други неща) и се озлобиха дотам, че пометоха Костов с гласовете си за Царя. Не че самият Костов нямаше персонална заслуга за това със заслепението си по властта, само че и посттоталитарните неудачници помогнаха доста.
По времето на Царя много неща потеглиха добре, само че отново не потече мед и масло от чешмата и неудачниците се обърнаха още веднъж. Не съумяха да " пометат статуквото " изведнъж, та се наложи да преживеем Тройната коалиция - първото уродливо страшилище на задаващите се безпринципни обединения, - само че след това доведоха Бойко Борисов на същите криле на възторга и очакванията, на които бяха довели и Царя.
Бойко Борисов пристигна като модернизатор, бунтовник и най-много като отмъстител: " Е в този момент ще им каже той на тях кон фасул яде ли! ". Занизаха се дълги Борисови дни, през които също се реализира не малко, само че посттоталитарните неудачници още веднъж останаха недоволни, ощетени, незаслужено ограбени и подценени. Погледите им още веднъж започнаха да шарят за следващ Deus ex machina и през 2011 го откриха в лицето на Волен Сидеров. Тогава беше и звездният момент на " Атака ", само че не толкоз звезден, че да изпрати Борисов в историята.
Славата на Сидеров беше къса. Кратка беше и славата на Слави Трифонов - следващия краткотраен кумир на посттоталитарните неудачници. След него техните влажни взори се насочиха към " Промяната ", която от своя страна към този момент също стартира да залязва. Кой ще е идващият кумир? На хоризонта се обрисува контур - силуетът на Костадин Костадинов от " Възраждане ".
Посттоталитарните неудачници са едни и същи хора, които цялостен живот се лашкат сред " Осанна! " и " Разпни! " в гонене на болните си упоритости и нереалистични упования. Те мощно възлюбват всекиго, до момента в който е извънсистемен и заплашва с революционно опустошение системата, а след това горестно го намразват, откакто на собствен ред се трансформира в част от системата и стане ясно, че с нищо не е по-различен от всеки предходен на неговото място.
Посттоталитарните неудачници са некадърници, само че не елементарни некадърници. Не всеки негодник е посттоталитарен несретник. Тук би трябвало да е налице специфичната композиция от бездарие, нахална самонадеяност, религия, че ти се поставят привилегии, завист и ненавист. Те от време на време са интелигентни, само че не задоволително, а единствено толкоз, едвам осъзнаят личната си семплост.
Често стават публицисти, тъй като единствено за толкоз са стигнали скромните връзки на техните родители - дребни номенклатурчици, - само че в никакъв случай не стигат до освен това от кореспонденти или водещи на развлекателни утринни блокове. Така кретат до дълбока напреднала възраст или до момента в който не им се усмихне шансът да ги запишат в някоя нова номенклатура и да ги трудоустроят по заслуги. Но и тогава те не могат да надраснат дребните си мащаби. И това ги озлобява още повече. Рядко се среща нещо по-отвратително от застаряващ посттоталитарен несретник. Особено пък когато е имал ярко тоталитарно минало, нареждал се е на места с връзките на татко си, казвали са му, че го готвят да ръководи, само че най-после се е случило по този начин, че по-оправни дечица са го изместили и той е останал в лигата на мрънкащите неудачници. Тогава по-голям мърморко за истина от него няма.
Проблемът на тези хора е в претенциите. Мнозина не са постигнали и в никакъв случай няма да реализират всичко това, за което посттоталитарния несретник мечтае, само че това не ги прави неудачници. Да си несретник значи да си опитал, само че да не си съумял. Да си се надявал, само че очакванията ти да са останали несбъднати. И всичко това да те озлоби, тъй като може и да не те озлоби и тогава ще си естествен човек.
Неудачници постоянно ще има и те постоянно ще се мъчат да санкционират останалите хора даже единствено поради това, че те не се давят в тяхната жлъчка. Посттоталитарният несретник ще ви ненавижда, ще ви презира, ще ви се подиграва за това, в което вярвате. Ще търси да ви обиди устно или документално, ще търси обществено да ви натрие носа. Ще се прави на по-велик от вас, само че скрито даже от самия себе си ще ви завижда за спокойствието и душевното равновесие, от които той е лишен. Той ще бъде моторът на всеки бунт, на всяка гражданска война, след което ще изяде идолите си, в случай че победилите му идоли прозорливо не го пратят в пандиза.
Ако в Картаген имаше задоволително посттоталитарни неудачници, той от дълго време трябваше да е опустошен.
Посттоталитарният несретник е дете на огромните очаквания, свързани с перестройката и демокрацията, с рухването на Берлинската стена и евроатлантическия път на България. Тогава имаше такива персони, които си представяха, че на сутринта след рухването на Тодор Живков от чешмата ще потекат мед и масло. Не приказваме за " куфарчетата ", а за простите жители. Докато едни от тези, които през 1990 викаха по улици и по площади за народна власт и капитализъм, сграбчиха капитализма и с доста труд, в конкуренция, неведнъж нелоялна, основаха компании, сътвориха бизнеси, завъртяха капитал; до момента в който други се квалифицираха по недостъпни до тогава стандарти и станаха скъпи експерти, трети останаха да чакат нови номенклатурни описи, в които да се включат, и нови пакети привилегии, от които да се облагодетелстват. Деца на заслужили фрагменти на Държавна сигурност станаха първи демократи и поборници за евроатлантизъм. И доста от тях заради вродената си несръчност се провалиха и останаха да ферментират в злобата и завистта си.
Тези хора са присъщи с нагона си да разрушават. Те се усещат зле при всевъзможни условия, тъй като имат вяра, че им се поставя доста повече от това, което съумяват да реализират. Те скачаха с другите срещу Луканов, бяха първи костовисти, когато ОДС смъкна Виденов. После обаче се оказаха настрана от Костовата спекулация (най-вече с приватизацията, пък и с други неща) и се озлобиха дотам, че пометоха Костов с гласовете си за Царя. Не че самият Костов нямаше персонална заслуга за това със заслепението си по властта, само че и посттоталитарните неудачници помогнаха доста.
По времето на Царя много неща потеглиха добре, само че отново не потече мед и масло от чешмата и неудачниците се обърнаха още веднъж. Не съумяха да " пометат статуквото " изведнъж, та се наложи да преживеем Тройната коалиция - първото уродливо страшилище на задаващите се безпринципни обединения, - само че след това доведоха Бойко Борисов на същите криле на възторга и очакванията, на които бяха довели и Царя.
Бойко Борисов пристигна като модернизатор, бунтовник и най-много като отмъстител: " Е в този момент ще им каже той на тях кон фасул яде ли! ". Занизаха се дълги Борисови дни, през които също се реализира не малко, само че посттоталитарните неудачници още веднъж останаха недоволни, ощетени, незаслужено ограбени и подценени. Погледите им още веднъж започнаха да шарят за следващ Deus ex machina и през 2011 го откриха в лицето на Волен Сидеров. Тогава беше и звездният момент на " Атака ", само че не толкоз звезден, че да изпрати Борисов в историята.
Славата на Сидеров беше къса. Кратка беше и славата на Слави Трифонов - следващия краткотраен кумир на посттоталитарните неудачници. След него техните влажни взори се насочиха към " Промяната ", която от своя страна към този момент също стартира да залязва. Кой ще е идващият кумир? На хоризонта се обрисува контур - силуетът на Костадин Костадинов от " Възраждане ".
Посттоталитарните неудачници са едни и същи хора, които цялостен живот се лашкат сред " Осанна! " и " Разпни! " в гонене на болните си упоритости и нереалистични упования. Те мощно възлюбват всекиго, до момента в който е извънсистемен и заплашва с революционно опустошение системата, а след това горестно го намразват, откакто на собствен ред се трансформира в част от системата и стане ясно, че с нищо не е по-различен от всеки предходен на неговото място.
Посттоталитарните неудачници са некадърници, само че не елементарни некадърници. Не всеки негодник е посттоталитарен несретник. Тук би трябвало да е налице специфичната композиция от бездарие, нахална самонадеяност, религия, че ти се поставят привилегии, завист и ненавист. Те от време на време са интелигентни, само че не задоволително, а единствено толкоз, едвам осъзнаят личната си семплост.
Често стават публицисти, тъй като единствено за толкоз са стигнали скромните връзки на техните родители - дребни номенклатурчици, - само че в никакъв случай не стигат до освен това от кореспонденти или водещи на развлекателни утринни блокове. Така кретат до дълбока напреднала възраст или до момента в който не им се усмихне шансът да ги запишат в някоя нова номенклатура и да ги трудоустроят по заслуги. Но и тогава те не могат да надраснат дребните си мащаби. И това ги озлобява още повече. Рядко се среща нещо по-отвратително от застаряващ посттоталитарен несретник. Особено пък когато е имал ярко тоталитарно минало, нареждал се е на места с връзките на татко си, казвали са му, че го готвят да ръководи, само че най-после се е случило по този начин, че по-оправни дечица са го изместили и той е останал в лигата на мрънкащите неудачници. Тогава по-голям мърморко за истина от него няма.
Проблемът на тези хора е в претенциите. Мнозина не са постигнали и в никакъв случай няма да реализират всичко това, за което посттоталитарния несретник мечтае, само че това не ги прави неудачници. Да си несретник значи да си опитал, само че да не си съумял. Да си се надявал, само че очакванията ти да са останали несбъднати. И всичко това да те озлоби, тъй като може и да не те озлоби и тогава ще си естествен човек.
Неудачници постоянно ще има и те постоянно ще се мъчат да санкционират останалите хора даже единствено поради това, че те не се давят в тяхната жлъчка. Посттоталитарният несретник ще ви ненавижда, ще ви презира, ще ви се подиграва за това, в което вярвате. Ще търси да ви обиди устно или документално, ще търси обществено да ви натрие носа. Ще се прави на по-велик от вас, само че скрито даже от самия себе си ще ви завижда за спокойствието и душевното равновесие, от които той е лишен. Той ще бъде моторът на всеки бунт, на всяка гражданска война, след което ще изяде идолите си, в случай че победилите му идоли прозорливо не го пратят в пандиза.
Ако в Картаген имаше задоволително посттоталитарни неудачници, той от дълго време трябваше да е опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ