Тъпченето с храна ли ни доближава до възвишеното?
Христос Воскресе, братя и сестри! Станахте ли от масите? Вдигнахте ли трапезите? Зная какъв брой е тежко това пост-великденско въодушевление, в което сте изпаднали и по тази причина взех решение да ви подаря един пост-великденски текст.
Е, към този момент може да си отдъхнете – наядохме се и се напихме както прилича. С една дума – прекалихме. Нас извънредно доста ни бива в прекаляването. Шампиони сме в тая област, изключително когато има с какво или с кого да се оправдаем. И най-тъпото е, че в тази ситуация се оправдаваме с драмата на Господ.
Unsplash
След това изречение, чакам да бъда жигосан и линчуван от сънародниците си, замерян с домати или пък с камъни пред Народното събрание, само че нищо – мен повече ме вълнува истината. Така и не се научих да бъда комформист, да се нагодявам съгласно обстановката, да приказвам когато би трябвало каквото би трябвало, да се усмихвам като клоун, когато ми е тъжно, да бъда подправен и двуличен за своя полза и така нататък и тъй наречените
Поради тоя факт – от позицията на несклоняем с избрани неща човек, аз запитвам: тъпченето с храна ли ни приближава до възвишеното? Къде е тънката граница сред традицията, вярата и чистото консуматорство на днешния непоносим със своята вещественост свят и надлежно – субект.
Unsplash
Тая тематика – за Духа и материята – предстои на безпределно разискване. Всеки би могъл да изложи своята теза по проблема кое от двете е по-непреходно и кое в действителност носи в себе си същината. Това да си мулти милионер, само че да не си влизал в никакъв случай през живота си в черква, да не си опитал дори да прочетеш Библията, тъй като ти се вижда прекомерно огромна като размер, да не си изрекъл нито една молитва за благополучие, да не си целунал нито една икона. Изобщо да нямаш разбиране какво е благополучие. Да си правиш селфи с приятелки пред храма, вместо да запалиш една свещ вътре. Не го схващам...
Според моите разбирания това е покруса, а не щастливо битуване. Не е морал, а е анти-морал. Не е образование за индивида на бъдещето, а е погребването му. Колкото и пари да имам в джоба, в никакъв случай няма да не помни къде е силата. А тя – силата, с категоричност не е в преяждането с агнешко, братя и сестри! Тъй да знаете! Но вие надали имате нужда някой да ви поучава и да ви изяснява къде е силата. Затова ще спра тук.
В умозаключение искам да кажа следното:
Изборът си е ваш. Само и само ваш. Моят си е мой и той е постоянно да изписвам Дух с основна писмен знак, а материя с дребна. Нали съм публицист – единствено това съм в положение да направя. И също по този начин от време на време мога да ви напомням всякакви неща – за многообразие.
Бъдете здрави и благословени!
Unsplash
Е, към този момент може да си отдъхнете – наядохме се и се напихме както прилича. С една дума – прекалихме. Нас извънредно доста ни бива в прекаляването. Шампиони сме в тая област, изключително когато има с какво или с кого да се оправдаем. И най-тъпото е, че в тази ситуация се оправдаваме с драмата на Господ.
Unsplash След това изречение, чакам да бъда жигосан и линчуван от сънародниците си, замерян с домати или пък с камъни пред Народното събрание, само че нищо – мен повече ме вълнува истината. Така и не се научих да бъда комформист, да се нагодявам съгласно обстановката, да приказвам когато би трябвало каквото би трябвало, да се усмихвам като клоун, когато ми е тъжно, да бъда подправен и двуличен за своя полза и така нататък и тъй наречените
Поради тоя факт – от позицията на несклоняем с избрани неща човек, аз запитвам: тъпченето с храна ли ни приближава до възвишеното? Къде е тънката граница сред традицията, вярата и чистото консуматорство на днешния непоносим със своята вещественост свят и надлежно – субект.
Unsplash Тая тематика – за Духа и материята – предстои на безпределно разискване. Всеки би могъл да изложи своята теза по проблема кое от двете е по-непреходно и кое в действителност носи в себе си същината. Това да си мулти милионер, само че да не си влизал в никакъв случай през живота си в черква, да не си опитал дори да прочетеш Библията, тъй като ти се вижда прекомерно огромна като размер, да не си изрекъл нито една молитва за благополучие, да не си целунал нито една икона. Изобщо да нямаш разбиране какво е благополучие. Да си правиш селфи с приятелки пред храма, вместо да запалиш една свещ вътре. Не го схващам...
Според моите разбирания това е покруса, а не щастливо битуване. Не е морал, а е анти-морал. Не е образование за индивида на бъдещето, а е погребването му. Колкото и пари да имам в джоба, в никакъв случай няма да не помни къде е силата. А тя – силата, с категоричност не е в преяждането с агнешко, братя и сестри! Тъй да знаете! Но вие надали имате нужда някой да ви поучава и да ви изяснява къде е силата. Затова ще спра тук.
В умозаключение искам да кажа следното:
Изборът си е ваш. Само и само ваш. Моят си е мой и той е постоянно да изписвам Дух с основна писмен знак, а материя с дребна. Нали съм публицист – единствено това съм в положение да направя. И също по този начин от време на време мога да ви напомням всякакви неща – за многообразие.
Бъдете здрави и благословени!
Unsplash Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ