(Христос в Гефсиманском саду“, В. Д. Поленов, 1890-1900 г.) ╫

(„ Христос в Гефсиманском саду “, В. Д. Поленов, 1890-1900 г.)

╫ Мисли за поста и въздържанието

Съвместният труд на тялото и душата е същото, както стъпването ту на единия, ту на другия крайник и съставлява най-благоуспешно шествие след Господа.

Законът на постничеството е: пребивавай в Бог с мозъка и сърцето си с отделяне от всичко, отсичайки всяко самоугодие освен в телесното, само че и в духовното, като вършиш всичко за Божия популярност и за богатство на ближните и носиш драговолно и с обич постническите писания и ограничения в храната, съня, почивката, в утешенията на взаимното другарство.

Постът е всестранно самоограничение, молитвата - всестранно Богообщение; единият пази извън, а другата от вътрешната страна устремява срещу враговете огнено всеоръжие. Може ли да се мисли, че където няма пост и молитва, там към този момент има бяс? Може. Вселявайки се в индивида, бесовете не всеки път демонстрират това, а се притаяват, като тихомълком научават своя собственик на всяко зло и го отклоняват от всяко добро; и той е убеден, че прави всичко самичък, а в това време единствено извършва волята на своя зложелател. Но единствено се залови с молитва и пост - врагът тутакси ще си иде и в профил ще изчаква благоприятен случай да се върне отново; и фактически се връща, щом единствено биват оставени молитвата и постът.  

Господ е постил, Апостолите са постили, и освен това не малко, а обитавали, както споделя деятел Павел за себе си, често в пост; и всички Божии светии са спазвали непоколебим пост, тъй че в случай че ни беше обещано да забележим райските обители, не бихме намерили там ни един, който да е избягвал поста. Така и би трябвало. С нарушаването на поста е загубен раят и поемането на непоколебим пост би трябвало да бъде измежду средствата за възвръщане на изгубения парадайс.

Загрижи ли се някой най-малко малко за душата, незабавно стартира да пости, и колкото е по-силна грижата му, толкоз по-строго пости....Защото при пост делото върви по-успешно и е по-леко да се овладее душата.

Основата на пристрастеностите е в плътта; когато плътта е изтощена, тогава като че ли се подкопава крепостта на пристрастеностите и тя се разрушава. А да се победят пристрастеностите без пост, би било знамение, сходно на това да бъдеш обзет от пламъци и да не изгаряш. Онзи, който в остатък задоволява плътта си с храна, сън и покой, по какъв начин да задържи нещо духовно във вниманието и желанията си? Да се откъсне от земята, да влезе в съзерцаване на невидимите неща и да се стреми към тях за него е също толкоз мъчно, що се касае за остаряла, изтощена птица да се вдигне от земята.

Постът е да не ядете до насита, а да оставате малко гладни, та нито мисълта, нито сърцето да бъдат обременявани. Постът е външно дело. Той би трябвало да се подхваща по условието на вътрешния живот.

Постът не е цел, а средство. По-добре е в това отношение да не се обвързвате с непроменяемо предписание, като с окови, а по кое време по този начин, по кое време другояче, единствено че без отстъпки и самосъжаление, само че и без свирепост, довеждаща до безсилие.

„ Викай високо - споделя Господ на свети оракул Исаия - не се въздържай и уточни на народа Ми беззаконието му “. Какво създали хората? „ Те всеки ден Ме търсят, желаят да се приближат към Бога “. Но белким в това има грях? Та нали това и би трябвало да вършат. Да, само че работата е там, че го вършат не по този начин, както прилича. Надяват се да преуспеят в търсенето си единствено с пост и нерадеят за делата на правдата и любовта.

И постът Ми е прелестен, споделя Господ, само че единствено подобен, когато, смирявайки тялото си, простят обидите и задълженията, хранят гладните, вкарват в дома си бездомните, обличат голите. Когато всичко това го има в поста, тогава търсенето Ми и приближаването към Мене ще бъде успешно; „ тогава твоята светлина ще се яви като зора... и популярност Господня ще те съпровожда. Тогава ти ще позовеш - и Господ ще чуе, ще извикаш - и Той ще каже: ето Ме!... и Господ ще ти бъде постоянно лидер “ (Ис. 58:1-11).

Източник:
Изображение: St. Theophan the Recluse (1815 - 1894)
Картина: „ Христос в Гефсиманском саду “, В. Д. Поленов, 1890-1900 година, Церковно-археологический кабинет Московской духовной академии