Христо Цветанов, който бе част от последните успехи на националния

Христо Цветанов, който бе част от последните триумфи на националния ни тим по волейбол, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е като първокласното вино – става все по-добър с напредването на годините. Съвсем скоро ще отпразнува 43-тия си рожден ден, само че това въобще не му пречи да изнася лекции на младите на волейболното игрище. Той кара последния си сезон като професионален състезател в тима, който го изстреля към висините - Левски. А своята пословична неотстъпчивост показва освен на полето, само че и от другата страна – като играещ помощник-треньор в щаба на Андрей Жеков. Със “сините” играещият на позиция център играч има 5 трофеи и 3 купи на България в сбирката си от оценки. Зад гърба си има и сполучлив интервал във “вечния съперник” ЦСКА. Зад граница кариерата му минава в тимове от Франция, Италия, Гърция, Черна гора и Русия. Цветанов бе част от генерацията, донесла доста наслада на феновете. С “трикольорите” печели три бронзови медала – от шампионат на планетата, Световна купа и европейско състезание.

- Христо, здравей! Щастливи сме, че почете поканата ни за изявление, тъй че феновете ни ще имат опция да видят още един от емблематичните ни състезатели във волейбола. Кое те стимулира да продължиш да играеш?

- Благодаря за поканата! Винаги съм казвал, че за мен персонално това, че не преставам да се състезавам го върша основно поради мен, поради моето предпочитание да не преставам да надвивам. Това е било водещото в последните години.

- Как се поддържа такава фигура на 42 години?

- С добра физическа подготовка най-вече. И предпочитание, несъмнено, което към този момент го загатнах. С добър метаболизъм съм и това оказва отражение на физическото ми положение. Но първото и главното съгласно мен постоянно е било желанието за развиване и за продължение на дейна кариера.

- Лесно ли намираш общ език с младите на мрежата?

- Когато приказваме за спортно-технически неща, да. Извън волейбола се пробвам, в случай че имат някакъв проблем, в случай че мога да им оказа помощ. Със сигурност разликата в годините е немалка, само че постоянно мога да съм потребен с нещо.

- Когато си на терена, кой приказва в теб – състезателят или помощник-треньорът?

- Замисляйки се, постоянно състезателят приказва повече. В последните години се пробвам да оказа помощ за тяхното израстване, за решаването на проблемите им.

- В Левски се събрахте доста опитни волейболисти – ти, Боян Йорданов, Владислав Иванов. Каква цел сте си сложили през този сезон?

- Целта постоянно е била едно положително класиране. Още с идването тази година в диалозите ми с Андрей и с Владо, споделих като мое виждане, че може би ще е мъчно да се борим с по-класните тимове сега като Хебър и Нефтохимик, само че пък би трябвало да създадем всичко допустимо да върнем Левски най-малко в тройката на шампионата. Казах, че за мен ще бъде действително постижима цел тимът на Левски да е в тройката на тазгодишното състезание.

- Като че ли основата е положена – най-важното е, че Левски към този момент има зала, която е многофункционална. Какво значи за един клуб да му бъдат обезпечени модерни условия за работа?

- Почти всичко. Реално видяно тази зала е един доста добър образец за цялото общество в България по какъв начин би трябвало да се поставят основите на нещо ново, на нещо хубаво. Естествено е и огромна отговорност тази зала. Ще има по-голямо напрежение и по-голямо очакване към това потомство.

- Колко старания коства това да се случи?

- Може би този въпрос би трябвало да се зададе към Владо Николов, Давид Давидов и Атанас Гаров, които са виновни това нещо да се случи. Владо е потвърдил, че е борбен човек. Успя да го реализира, естествено с помощта на неговите сътрудници. Не се случва постоянно в България да се направи нещо ужасно и красиво.

- Мислил ли си кой ще бъде последният ти мач като деен играч? Със сигурност ще е добре да има аудитория, тъй като в този момент тя най-вече липсва на вас.

- Това е моментната обстановка на всички места по света. Публиката е задоволително значима за спортисти, само че сега няма какво повече да се направи. Ограничени сме без аудитория, само че най-малко продължаваме да играем, което е значимо за нас. А по отношение на последния ми мач, аз във всеки мач излизам като за последно.

- Спомняш ли си първия ти досег със спорта, който завладя живота ти? Как се озова във волейболната зала?

- Може би като множеството от младежите от преди години, по учебните заведения минаваха хора, които търсеха високи за волейбол. Поканиха ме, в случай че желая да опитам, да отида на няколко тренировки. Беше в трети клас в Червен бряг. Отидох на няколко тренировки, обаче не ми хареса. Може би съм бил дребен, не съм могъл да схвана цялото нещо. Тогава довърших годината, вървешком на футбол. Реално видяно от четвърти клас почнах да се занимавам с волейбол.

- Кой е треньорът, който изплува незабавно в съзнанието ти, когато става въпрос за началото на твоята кариера?

- Със сигурност тогава доста ми оказа помощ Васко Марков. Винаги го загатвам, тъй като в осми клас ми сподели, че би трябвало да опитам да се развия в тази сфера. Изглежда е видял нещо в мен. Помогна ми да се преместя в спортното учебно заведение в Пловдив и съм му откровено признателен за това. Още поддържаме взаимоотношения, жив и здрав да е! Той е пътеводен камък в моето развиване. Винаги ще му бъда благодарен за това нещо.

- Тогава какви компликации срещна, до момента в който беше млад играч? Имаше ли някакъв интервал, в който да си кажеш, че спираш с волейбола?

- Със сигурност за прекъсване, не. През 90-те години беше доста по-различно. Може би това беше моето предопределение, макар че тогава надали съм го мислел. Просто ми харесваше да играя волейбол. В спортното в Пловдив в тези години към момента имаше добра организация, всичко беше вкупом – учебно заведение, зала, интернат. Това ми е помогнало да не се откажа.

- Имаше ли идол? Някой български волейболист, който доста ти харесваше?

- Всичките по това време, които бяха в националния тим. Може би малко по-късно, когато имах опция да се срещна от близко с тях. Тогава Петьо Узунов примерно беше в Локомотив в първата ми година при мъжете – 1995/96 година Опитваше се да ми помогне да израсна.

- Имаш два интервала в ЦСКА и три в Левски – по какъв начин почитателите одобряваха тези твои решения?

- Честно казано в никакъв случай не съм се водил от почитателите. Не че не са ме интересували, постоянно съм харесвал контакта с тях. Последният интервал в ЦСКА беше персонално мое решение и по никакъв метод не скърбя за него. Изкарахме доста положителни години. Хората там се приближават до моите възгледи и може би това беше разковничето за положителната ни работа и да продължи да ми е кеф да се състезавам.

- Защо реши да приключиш кариерата си в Левски?

- Разговорите не потеглят от предходната година, а и от преди този момент с Владо сме говорили задоволително пъти. Изявявал е предпочитание да се върна в Левски. Въпросът е с цялата организация и моето хипотетично развиване като треньор. Разговорът ни беше да се върна тази година като играч, да оказвам помощ на Андрей и към този момент по-късно може би да мина на последващо равнище, в случай че има такова, несъмнено.

- Кой е най-успешният ти сезон в родното състезание?

- Няколко пъти съм ставал първенец – шест, в случай че не се неистина, имам четири купи на България. Най-запомнящи може би постоянно са първите пъти. Със сигурност имам положителни мемоари първия път, като станахме първенци.

- Коя е най-трудно извоюваната купа от теб в България?

- Може би първата беше най-трудно извоювана.

- В чужбина си играл в Италия, Франция, Русия, Гърция, Черна гора. Има ли тим от тези страни, за който съжаляваш, че си подписал?

- Със сигурност не! Гледайки сега по какъв начин се случват нещата и какъв брой състезатели нямат тимове, мисля, че съм задоволително удовлетворен, че през моята кариера съм успявал да си намеря задоволително положителни тимове, където да се състезавам и естествено да е подплатено в положително финансово изражение и е спомогнало за моето развиване. Общо взето няма място, където не съм се чувствал добре. Може би трите ми години в Русия, с изключение на волейболно, видях че има и други по-странични неща, на които хората обръщат внимание.

- Например?

- Чисто човешко отношение. Отношение към работата, към това, което даваш освен като играч, само че и като човек.

- В Русия игра в един Мач на звездите. Бяха те избрали без значение, че играеше във втората по мощ лига. Как го одобри това?

- Страхотно! Беше малко изненадващо първоначално, само че може би казусът беше, че нямаха задоволително централни блокиращи чужденци и просто трябваше да се спрат на втората група. Първият ми досег с всички състезатели, които тогава играеха в Русия, беше страховит. Виждали сме се по време на интервалите в националния тим, познаваме се с множеството от тях, само че беше един вид преживяване, който си остава. Следващата година Мачът на звездите беше в Екатеринбург – града, в който се състезавах аз. Беше едно от най-запомнящите се неща. Тогава успяхме да победим съветския народен тим с 3:2. Изкарахме два невероятни дни с хора от всички националности, всички класни състезатели. Беше незабравимо преживяване!

- Къде сега е най-силното състезание?

- В Русия, може би. В Италия постоянно са задържали високо равнище, само че може би в Русия е най-трудното състезание за продобиване.

- Какво можеш да ни кажеш за престоя ти в Гърция?

- Гърция е страхотна страна – хубаво време, хубава храна, волейболът е на задоволително високо равнище. Естествено, имах шанса да играя за може би най-хубавия тим във всяко едно отношение. Така че единствено позитиви. Организационно се съпоставят с най-хубавите тимове в света.

- Дълги години бе част от националния ни тим. С кого трябваше да се конкурираш, когато за първи път попадна в мъжкия тим на „ лъвовете “ и по кое време беше това?

- Първата ми покана за националния тим беше през 1998 година Имам задоволително мемоари, тогава бях един юноша, на който му се играеше волейбол, развиваше се. Тогава Ники Желязков, Петьо Узунов, Евгени Иванов – единствено класни състезатели, които бяха на светлинни години от мен, несъмнено. 1998 година имаше международно състезание, Георги Василев тогава ме взе в тима. Няма по какъв начин да не съм му признателен и на него, тъй като от това нещо почна моето развиване като класен играч.

- Как се отнесоха тези звезди към теб – Ники Желязков, Пушката, Петьо Узунов?

- Може би йерархично в един тим по този начин би трябвало да бъде – всеки би трябвало да си знае мястото. Не е имало нелепости, опитвали са се да ми оказват помощ, несъмнено. Не виждам нищо съответно неприятно, което да го свързвам с неприятни мемоари. Имам единствено хубави мемоари.

- В какво се показваше силата на представителния ни отбор в годините сред 2006 и 2009 година – бронзови оценки на международно и на европейско състезание?

- Може би в групата хора с идентични упоритости и с еднообразно предпочитание за победи, тъй като в този интервал бяхме почти на една възраст множеството от състезателите и бяхме гладни за победи. Може би това ни избутваше и вдигаше равнището непрекъснато всеки ден на подготовка, всеки ден на мач, тъй като действително видяно 2006 година бяхме добър тим, естествено с Пламен, с Евгени, които бяха малко по-големи от нас. Но може би поради желанието за развиване на всеки един от нас ни оказа помощ поетапно по-късно и се усети 2007-2008 г, че имахме задоволително високо равнище. Дори в Световна лига, без да сме във форма, успявахме да побеждаваме без доста напрягане.

- Винаги съм се чудил по какъв начин успявате да имате мотивация да поддържате висока форма в случай, че играете в най-силните шампионати. Говоря за вашето потомство. След това идвате и при най-хубаво стичане на събитията имаше сред 7 и 10 дни отмора, след което стартира подготовка за Световна лига, по-късно идва европейско или международно състезание и още веднъж сте в клубния тим.

- Трудно, само че това е животът на професионалния състезател. За мен най-трудният интервал постоянно е бил след завръщането в България от клубния тим, тъй като тогава си прочувствено и физически отпаднал. Този интервал на акомодация – прибираш се, имаш потребност от малко глътка въздух, малко отмора, само че доста рядко се получава да го имаш. Но с бърза акомодация са се случвали нещата. Със сигурност сме имали доста години с по една седмица отмора. Но пък това са били годините, в които човек е трябвало да работи, да се развива. Защото животът на професионалния състезател, за жалост, е доста къс. Когато станеш доста добър, е време да си тръгваш.

- Кои бяха сътрудниците ти, с които се усещаше удобно край мрежата?

- Почти с всички. Радостното е, че през тези години с всички хора имам незабравими лета. Във Варна сме имали по месец-два-три – подготовка, мачове и така нататък, фамилии, деца. Бяхме една дребна общественост. Това са незабравими моменти и мемоари, които са ми помогнали да израсна като човек, като състезател, във всяко едно отношение.

- Какво е възприятието, когато чуваш препълнената зала да скандира името ти? Има ли нещо, с което може да се съпостави това прекарване?

- Не! Това са може би най-незабравимите ми моменти. Специално за Варна, която тогава беше столицата на волейбола. Повечето от мачовете от Световната лига бяха там. Тази претъпкана зала постоянно ни е давала криле. Достатъчно мачове сме измъкнали с помощта на нея. От друга позиция съм гледал да не обръщам чак толкоз внимание на тези неща. Да, естествено е горделивост, хубаво е, само че постоянно съм гледал да остана малко по-встрани от нещата, малко по-земен.

- Тежеше ли ти националната фланелка?

- Никога не ми е тежала! Даже постоянно е било горделивост за мен, че съм един от дребното, на които е оказана тази чест.

- Как приемаш обстоятелството, че някои твои сътрудници взеха решение да не играят за националния тим?

- Личен избор. Когато са се допивали до мен, по всякакъв начин се пробвам да обясня, че това е нещо ужасно и не би трябвало с лека ръка, а да го обмислят по-добре ситуацията. За мен постоянно е било горделивост. Нямам какво друго да кажа.

- Говори ли ти нещо датата 18 май 2012 година?

- Ако не се неистина, там някъде ме освободиха от националния тим в последната година, в която бях в него. Със сигурност ми беше тежко.

- Очакваше ли това решение?

- Със сигурност не, тъй като считам, че тогава можех да дам още за националния тим. Тежи ми нещо друго – тогава Радостин Стойчев не ми се обади персонално, не пристигна да ми го каже в лице. Смятах, че го заслужавам. Това нещо още ми тежи. Ясно е, че на всеки състезател му идва времето дали с травма, дали с непринудено отричане. Просто идва моментът, в който повече не разчитат на него и това е ясно. Въпросът е, че съгласно мен би трябвало да се подходи малко по-човешки. Мисля, че треньорът е задължен на най-малко един диалог.

- Как в действителност разбра, че към този момент не си част от националния тим?

- Тогава ми се обади помощник-треньорът да ми каже, че към този момент няма да разчитат на мен и да си виждам лятото.

- Има ли нещо, за което съжаляваш, че не реализира с националния ни тим?

- Имах шанса да вземам участие на всичките конгреси, които са във волейболния календар – европейско състезание, международно състезание, Световна купа, олимпийски игри. Може би, гледайки обратно, човек малко по-различно стартира да възприема нещата. Със сигурност считам, че 2009 година може би играхме най-хубавия волейбол групата хора, която беше събрана. Бяхме най-близо до спечелването на значима купа – тази от европейското състезание. За страдание, кофти мач в полуфинал против Полша ни лиши от това нещо.

- Колко надалеч сме сега от елита?

- Не сме доста надалеч.

- Делят ни 7-8 места примерно.

- Това е моментно състояние. Винаги съм казвал, че в България има задоволително класни волейболисти. Ще се върнем на правия път, рано или късно. Просто ще пристигна потомство, ще пристигна треньор, който да ги сплоти. Мисля, че това е моментно състояние, което ще се реши в близкото бъдеще.

- Спираме с волейбола, с цел да се насочим към малко по-весели неща. Обърквали ли са те с различен спорт?

- Това беше едно от летата ни във Варна. Имаше някакво съревнование по сумо. Просто отидох на рецепцията, както преди всеки лагер да си взема ключа за стаята и те ме питаха: „ Вие от тима по сумо ли сте? “ Погледнах се и отговорих: „ Мисля, че не давам отговор на критериите. Би трябвало да съм в различен спорт. “ Беше занимателна преживелица.

- Сега остава ли ти време за заниманието ти – електрическата китара?

- Опитвам се да го намеря. Електрическата китара постоянно ми е било едно забавно нещо. Забавих се през годините заради разнообразни аргументи. В момента не мога да кажа, че изсвирвам, само че се развличам.

- Какво ти дава музиката?

- Всичко. Меломан съм в задоволително висока степен. Харесва ми да се развличам, без музика не мога. Опитвам се даже и децата ми у дома да си намерят вида музика, който харесват и им доставя приятност. През годините и в положително, и в неприятно музиката ми е пособия да се измъкна.

- Имаш две дъщери – Ивайла и Елиза. Близо ли са те до спорта, който е донесъл популярност на техния татко или пътят в живота им ще е различен?

- Това е сложен въпрос. Според мен всеки човек би трябвало да откри забавното нещо, в което да се развива. На огромната ми щерка споделих, че при нейно предпочитание може да почне да тренира. Когато беше в четвърти-пети клас, се опитва. После дали поради учене, дали заради други фактори спря първо желанието… Някой път просто не се получава. Това е проблем на модерните родители – не смогват логистично да се оправят с всичко. Но пък тя може да играе волейбол, въпросът е, че не се занимава професионално. През лятото има задоволително време. Имам секрети очаквания за дребната ми щерка, която следващата година ще бъде четвърти клас. Ще направя всичко допустимо да дам най-малко шанса да опита. Вече дали ще стане си е персонален избор. Това е разковничето – даваш късмет да пробват, пък към този момент по-късно, каквото стане.

- За какво мечтае Христо Цветанов?

- За здраве основно. Да сме живи и здрави фамилията ми - най-важното. През годините съм доста признателен на моята брачна половинка за това, че е била с мен в сложни моменти, в положителни моменти, че ми е помогнала да стана малко по-добър човек и естествено, че ме е дарила с две страхотни дъщери!
Снимки: Марин Маринов, Sportal.bg Снимки: Владимир Иванов, Sportal.bg