Семиотика на гражданската почтеност
Христо Слави Рачев
Проф. Иван Младенов, беше сложил един въпрос, по-скоро зов от моралната пустиня, в която се озова българското общество. Въпросът беше: би трябвало ли да лицемерим пред лицето на гибелта по адрес на потвърдени негодници. Да ги балсамираме с небивалици, трофеи и купища лепкави епитети. Да рисуваме подправени облици и величаем до бога скромните им достижения. Във всички тоталитарни страни
култът към следващия наглец заграбил властта е аксиома
Ще ви се наложи да откривате изпреварващо неговия талант във всяка дума и жест. Народът наподобява като натровен с халюциногенни гъби. Появяват се и фанатици. Животът се трансформира в битка за физическо оцеляване. Всичко се завърта към идиота, неговите уплахи и перверзии, както зависимостите от някоя велика мощ. Не закъсняват и вълните на ономастиката и топонимията. Настаняват се нови имена на градове, улици.
Приспособенците, сходно на торни червеи, тлъстеят и богатеят в новата среда. Кастрят мустаци но вожда. Пишат кантати, оди и песнопения.
Отдавна мина времето, когато трябваше да посочим мерзостите на ченгето, доносника, партийния уред, нелепостта на народа, по тази причина през днешния ден сме в психогенен стрес, тежък спор с персоналната ни хармония и морал. Българският тотал харесва бригадирското облекло, галоша, казармата, трафарета. Обича парадите и командата равнис. Отказвам да пояснявам разпадането на българското общество, загубата на ориентири в съвременността, като някакъв знак за великолепие и предстоящ напредък.
Как ще продължим напред с тези тълпи, които имат разполагаем единствено разказите на манипулаторите.
На внедрените и русофилофъфлещите. Ето ни изправени пред опъналия петала непрокопсаник, портретът му виси на стената препасан с черна лента и портиерката знае, че целия живот на следващия партиен търтей, е предан
във щета на Отечеството
Мъкнем венци, като торни бръмбари от признателния български народ. Смятам, че не е по-силите на човек отраснал в такава среда да запази достолепието си. Справедливо е да се отнасяме към сходни In memoriam слова с пренебрежение. Понякога с смях в шепи или бълбукащ оперетен смях. И лъвски да се борим против опити за замяна на нежната ни народна власт с държавно устройство от руско - вождистки вид. Беше ни наложено с танкове от чиито вериги хвърчеше тиня, потрошиха ръбчетата на жълтите софийски павета, в този момент даже не можем да ги подредим, сгазиха и подчиниха българската просвета и страна. Танкистите, различен път не видели жълто паве, схванаха, че към този момент са в Европа. В името на реда дойде и свръх държавната регулация. Още се контролираме. Светът лети напред, трансформира се. Страната на злото, не. Все същите рефлекси и диаметър сачми топнати в рицин, пропагандни неистини, потребни изкопаеми прахосани за активиране на потребните идиоти по необятния свят.
Новото от Изтока е - “новичокът ”
Навременната лустрация беше оздравителното синьо хапче, само че го изплюхме гаменски далеко, като непотребна костилка от синя слива. Сега ще гледаме бездарните опити за реституция на живковото време. Искал да ни отклони от Съюз на съветските социалистически републики към Европа. Тук зарязах писането изскочих на двора, замятах асинхронно ръце и се смях като вманиачен, пред укорителния взор на съседката Люда.
Global English Editing разгласява кои са най-грамотните страни в света. Първо място Финландия, следват Исландия, Дания, Швеция, Швейцария и така нататък Четат хората, образоват се, начело водят умните глави, учените, експертите. Тези нации могат да понесат чудесно повече страна, без да я разтурят и разграбят на часа. Предприемчивите българи отпрашиха по въздух и земя, другите емигрираха в себе си. Интровертираха и оставиха лумпеното да разиграва туземни политически танци. Не остана нормалност за мая с вяра да бухне някакво ново потомство. Живеем в толерантност към боклуците си от битово и управническо естество. Закопаваме ги в античната българска земя. Могили за бъднините. Грози ни заплаха от нов пантеон с надалеч по-модерно трупополагане и хладилна апаратура.
Българинът не помни себе си, не запомнил е дедите си. С какъв разум и сърце се разхождаме по улица с име “Граф Игнатиев ”. Да бяхме я кръстили, Генерал Колев /дето изпердаши руснаците/, Георги Марков, военачалник Луков, улица Център, както желаете. Как се кръстим в храм с името Александър Невски. Раждаме се в красиви градове с натрапени имена, като Димитровград, Благоевград. Във всички огромни градове над главите ни стърчат руски шмайзери. Под носа ни се образуват партии финансирани от столетно враждебна нам страна. Гневим се на македонеца за сменената му история. А кой ще измете учебникарския отпадък от нашата.
Дори и в най-бързо изчезващата нация към момента има чувствителни хора на тематика, семиотика на гражданската честност. Последните рибки в пресъхващия мочур. Скоро и тези гласове ще заглъхнат.
Има един феномен, който може да бъде пояснен, само че в никакъв случай не може да бъде свестен. И той е - гибелта. Хубавото на гибелта е, че изтрива всичко. Покойниците са подострили профили, погълнати и дефинитивно вглъбени в себе си. Извисени са и нищо повече не им би трябвало. Край на логистиката на заграбеното и лъжите, към този момент могат да чуят всичко за делата си. Ще го понесат, само че ние продължаваме да лъжем и тях, и себе си. Раят на спомените към този момент не съществува, отстъпил е пред пъкъла на забравата. Не бива да има амнистия. Убийците, предателите и незаконните вредители на България е редно да се погребват сами. Дължим почитание към невинността на децата и роднините им, в случай че не са инфектирани от робска и чуждопоклонническа душeвност.
Необходима е хигиена, с цел да останем хора
Така разбирам прошката. Вината за неуспеха и триумфите за българската националност - е наша. Наш е патента, по какъв начин да застроим неприкосновена морска линия нелегално, по легален метод. Ние сме създателите, ние позволихме героизацията на партийната паплач, позволихме и три пъти да банкрутира България. Да се напъхат в президенството. Справедливо е, ние да го изстрадаме. Повече от явна е окупационната заслуга и на огромния “брат ”.
Как никой не се сети да хвърли кръста в салона на Народната библиотека. Да се бият за кръста в библиотеките. Ще вземат участие единствено миналите тест за налична гражданска просвета. Иначе, както виждаме към този момент са ни хванали за... Но и там по-внимателно. Просторечието е постоянно досадно, а високият жанр буди съмнения. От миазмите на реките, около кръста, можем да извадим само езичното си минало. От гащите си пясък, тиня и премръзналото си геройство с размери на плоска рибка бананка.
Проф. Иван Младенов, беше сложил един въпрос, по-скоро зов от моралната пустиня, в която се озова българското общество. Въпросът беше: би трябвало ли да лицемерим пред лицето на гибелта по адрес на потвърдени негодници. Да ги балсамираме с небивалици, трофеи и купища лепкави епитети. Да рисуваме подправени облици и величаем до бога скромните им достижения. Във всички тоталитарни страни
култът към следващия наглец заграбил властта е аксиома
Ще ви се наложи да откривате изпреварващо неговия талант във всяка дума и жест. Народът наподобява като натровен с халюциногенни гъби. Появяват се и фанатици. Животът се трансформира в битка за физическо оцеляване. Всичко се завърта към идиота, неговите уплахи и перверзии, както зависимостите от някоя велика мощ. Не закъсняват и вълните на ономастиката и топонимията. Настаняват се нови имена на градове, улици.
Приспособенците, сходно на торни червеи, тлъстеят и богатеят в новата среда. Кастрят мустаци но вожда. Пишат кантати, оди и песнопения.
Отдавна мина времето, когато трябваше да посочим мерзостите на ченгето, доносника, партийния уред, нелепостта на народа, по тази причина през днешния ден сме в психогенен стрес, тежък спор с персоналната ни хармония и морал. Българският тотал харесва бригадирското облекло, галоша, казармата, трафарета. Обича парадите и командата равнис. Отказвам да пояснявам разпадането на българското общество, загубата на ориентири в съвременността, като някакъв знак за великолепие и предстоящ напредък.
Как ще продължим напред с тези тълпи, които имат разполагаем единствено разказите на манипулаторите.
На внедрените и русофилофъфлещите. Ето ни изправени пред опъналия петала непрокопсаник, портретът му виси на стената препасан с черна лента и портиерката знае, че целия живот на следващия партиен търтей, е предан
във щета на Отечеството
Мъкнем венци, като торни бръмбари от признателния български народ. Смятам, че не е по-силите на човек отраснал в такава среда да запази достолепието си. Справедливо е да се отнасяме към сходни In memoriam слова с пренебрежение. Понякога с смях в шепи или бълбукащ оперетен смях. И лъвски да се борим против опити за замяна на нежната ни народна власт с държавно устройство от руско - вождистки вид. Беше ни наложено с танкове от чиито вериги хвърчеше тиня, потрошиха ръбчетата на жълтите софийски павета, в този момент даже не можем да ги подредим, сгазиха и подчиниха българската просвета и страна. Танкистите, различен път не видели жълто паве, схванаха, че към този момент са в Европа. В името на реда дойде и свръх държавната регулация. Още се контролираме. Светът лети напред, трансформира се. Страната на злото, не. Все същите рефлекси и диаметър сачми топнати в рицин, пропагандни неистини, потребни изкопаеми прахосани за активиране на потребните идиоти по необятния свят.
Новото от Изтока е - “новичокът ”
Навременната лустрация беше оздравителното синьо хапче, само че го изплюхме гаменски далеко, като непотребна костилка от синя слива. Сега ще гледаме бездарните опити за реституция на живковото време. Искал да ни отклони от Съюз на съветските социалистически републики към Европа. Тук зарязах писането изскочих на двора, замятах асинхронно ръце и се смях като вманиачен, пред укорителния взор на съседката Люда.
Global English Editing разгласява кои са най-грамотните страни в света. Първо място Финландия, следват Исландия, Дания, Швеция, Швейцария и така нататък Четат хората, образоват се, начело водят умните глави, учените, експертите. Тези нации могат да понесат чудесно повече страна, без да я разтурят и разграбят на часа. Предприемчивите българи отпрашиха по въздух и земя, другите емигрираха в себе си. Интровертираха и оставиха лумпеното да разиграва туземни политически танци. Не остана нормалност за мая с вяра да бухне някакво ново потомство. Живеем в толерантност към боклуците си от битово и управническо естество. Закопаваме ги в античната българска земя. Могили за бъднините. Грози ни заплаха от нов пантеон с надалеч по-модерно трупополагане и хладилна апаратура.
Българинът не помни себе си, не запомнил е дедите си. С какъв разум и сърце се разхождаме по улица с име “Граф Игнатиев ”. Да бяхме я кръстили, Генерал Колев /дето изпердаши руснаците/, Георги Марков, военачалник Луков, улица Център, както желаете. Как се кръстим в храм с името Александър Невски. Раждаме се в красиви градове с натрапени имена, като Димитровград, Благоевград. Във всички огромни градове над главите ни стърчат руски шмайзери. Под носа ни се образуват партии финансирани от столетно враждебна нам страна. Гневим се на македонеца за сменената му история. А кой ще измете учебникарския отпадък от нашата.
Дори и в най-бързо изчезващата нация към момента има чувствителни хора на тематика, семиотика на гражданската честност. Последните рибки в пресъхващия мочур. Скоро и тези гласове ще заглъхнат.
Има един феномен, който може да бъде пояснен, само че в никакъв случай не може да бъде свестен. И той е - гибелта. Хубавото на гибелта е, че изтрива всичко. Покойниците са подострили профили, погълнати и дефинитивно вглъбени в себе си. Извисени са и нищо повече не им би трябвало. Край на логистиката на заграбеното и лъжите, към този момент могат да чуят всичко за делата си. Ще го понесат, само че ние продължаваме да лъжем и тях, и себе си. Раят на спомените към този момент не съществува, отстъпил е пред пъкъла на забравата. Не бива да има амнистия. Убийците, предателите и незаконните вредители на България е редно да се погребват сами. Дължим почитание към невинността на децата и роднините им, в случай че не са инфектирани от робска и чуждопоклонническа душeвност.
Необходима е хигиена, с цел да останем хора
Така разбирам прошката. Вината за неуспеха и триумфите за българската националност - е наша. Наш е патента, по какъв начин да застроим неприкосновена морска линия нелегално, по легален метод. Ние сме създателите, ние позволихме героизацията на партийната паплач, позволихме и три пъти да банкрутира България. Да се напъхат в президенството. Справедливо е, ние да го изстрадаме. Повече от явна е окупационната заслуга и на огромния “брат ”.
Как никой не се сети да хвърли кръста в салона на Народната библиотека. Да се бият за кръста в библиотеките. Ще вземат участие единствено миналите тест за налична гражданска просвета. Иначе, както виждаме към този момент са ни хванали за... Но и там по-внимателно. Просторечието е постоянно досадно, а високият жанр буди съмнения. От миазмите на реките, около кръста, можем да извадим само езичното си минало. От гащите си пясък, тиня и премръзналото си геройство с размери на плоска рибка бананка.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ