Лисица на магистралата
Христо Слави Рачев
Президентът мина в режим на хибернация. В навечерието на изборите е посъветван да се престори на умряла лисица. Българският народ, щом види умряла лисица, незабавно се изпълва с
жал и доверие
Той има вяра, че горкото животно го е застигнала гибелта. Глупак е, друг, който бърка един път. Глупаци са всички, които за прощален път имат вяра, че една здрава и права лисица, пристигнала от тайгата с лъскава опашка, театрално полегнала на одеве откритата автомагистрала е, ей по този начин, внезапно умряла. Тогава народът стопира придвижването по всички автомагистрали и второкласни пътища. Свикват се комисии, наличните вътрешни сили се активизират да сложат ред в държавното запушване. Спират полетите и сменят държавното управление. Народът изпада в бездънен печал. Парламентът е задръстен от хора хванати от гората, по тази причина с шепи на уста се надвикват и свирят с два пръста, с цел да ги чуят. Някои си поставят маски, с цел да не ги познаят. Службите работят по всички версии внушени извън, без една:
лисицата се готви за избори
В тишината арестуват хора, които викат: “на умряла лисица и на остарял х-й вера не хващайте.”
Народът умува и се разстъпя към лисунгера. Мисли да направи монумент, за огромните каузи на лисицата. Първенците си бъркат в носа и гледат към Бузлуджа, само че не са сигурни, че всички ще повярват.
Чуват се гласове за пантеон. Тук постоянно има хора за национален съд и пантеон.
Появяват се плакати с лика на лисицата и лозунги, “лисицата цар на българската гора”. Или, “лисицата шеф на всички курници и птицеферми”. Някой задраскал шеф и написал татко.
От вътрешността на страната се чува топуркане на ботуши. Изведнъж лисицата рипва и с плавни синусоидни скокове, и лъжливи придвижвания на опашката, по отношение на идеологическите направления ляво, дясно, се
мушва в президентството
А там, тя знае, че е на несъмнено място. Всеки ловджия, който приближи хралупата и ще бъде гонен из гората, до момента в който го уморят, заловят и му думнат каскета в плочника.
Президентът мина в режим на хибернация. В навечерието на изборите е посъветван да се престори на умряла лисица. Българският народ, щом види умряла лисица, незабавно се изпълва с
жал и доверие
Той има вяра, че горкото животно го е застигнала гибелта. Глупак е, друг, който бърка един път. Глупаци са всички, които за прощален път имат вяра, че една здрава и права лисица, пристигнала от тайгата с лъскава опашка, театрално полегнала на одеве откритата автомагистрала е, ей по този начин, внезапно умряла. Тогава народът стопира придвижването по всички автомагистрали и второкласни пътища. Свикват се комисии, наличните вътрешни сили се активизират да сложат ред в държавното запушване. Спират полетите и сменят държавното управление. Народът изпада в бездънен печал. Парламентът е задръстен от хора хванати от гората, по тази причина с шепи на уста се надвикват и свирят с два пръста, с цел да ги чуят. Някои си поставят маски, с цел да не ги познаят. Службите работят по всички версии внушени извън, без една:
лисицата се готви за избори
В тишината арестуват хора, които викат: “на умряла лисица и на остарял х-й вера не хващайте.”
Народът умува и се разстъпя към лисунгера. Мисли да направи монумент, за огромните каузи на лисицата. Първенците си бъркат в носа и гледат към Бузлуджа, само че не са сигурни, че всички ще повярват.
Чуват се гласове за пантеон. Тук постоянно има хора за национален съд и пантеон.
Появяват се плакати с лика на лисицата и лозунги, “лисицата цар на българската гора”. Или, “лисицата шеф на всички курници и птицеферми”. Някой задраскал шеф и написал татко.
От вътрешността на страната се чува топуркане на ботуши. Изведнъж лисицата рипва и с плавни синусоидни скокове, и лъжливи придвижвания на опашката, по отношение на идеологическите направления ляво, дясно, се
мушва в президентството
А там, тя знае, че е на несъмнено място. Всеки ловджия, който приближи хралупата и ще бъде гонен из гората, до момента в който го уморят, заловят и му думнат каскета в плочника.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ