Адът настъпва с отдалечаване на демокрацията
Христо Слави Рачев
Да позволим простака да превземе част от съзнанието ни, е рисково за персоналното и публично здраве. За съпругите и съпрузите. За децата и внуците. Особено за неродените. И за българите с двойно поданство, разпилени по света. За обичаните отвън избледняващите контури на брака.
Дни преди да ми хрумне тази семпла мисъл, една брадясала социалистка ме атакува в тил. Изникна от мъглявината Facebook, гневна, заклещена в климактериума и подготвена да лее кръв. Вече е невероятно с донос да съсипе всеки, който не споделя фанатичната й религия в партията и непостижимия комунизъм. Да запрати нещастника да чука камънак в Ловеч или да прави тухли в Доганово. Достатъчно тухли и дактилоскопични отпечатъци оставих по тях. Наричаха ги тугли. Всъщност, ядосаната госпожа е била възмутена от материала ми “Просълзени водещи ”.
Известно е, че в Българска национална телевизия имаше задоволително комунисти, заели синекурни длъжности, да дерибействат с десетилетия, да се произнасят за благонадеждността на другите. Под аленото знаме криеха сивота и травматична незначителност. Над милион българи, натрупали неотмъстени фрустрации, наложително оглупяване по руски рецептурник, хукнаха на запад. Разбирам какво мъчи българското общество.
Тъмни сили с изменчив цвят и ползи
Изостаналостта, като артикул на нелепост и нелепостта, като поръчител на изоставането. А ключът за наглостта на левия социалист се крие в Москва. Помните ли по какъв начин новата телевизионна кула в София щяла да се срути, осветлението на стадиона да избие посекторно публиката, кулата на Копитото и тя безусловно ще се сурне по нанадолнището.
Простаците тук сърфират и скандират необезпокоявани на гребена на българските приливи и отливи. Странната субстанция, наречена интелигенция, отстъпва скокливо, да не си намокри обущата. Истина е, че простаците по света си наподобяват, умните се разграничават по своему. /по Толстой / Информационният век настава отвред, пъхнал се е в телефоните ни, оперират ни, фотоклетка ни плакне изпод. В Афганистан ме срещнаха с заличаване на задника с топъл камък. Чудовището Русия се гъне и отстъпва под натиска на модерността и цифровите машини. С електромагнитни импулси връщаме галактически кораби през междупланетни дистанции, тук в най-затъмнената страна, след Украйна, просветлени мозъци, избраха да гласуваме с папирус.
Ще гласуваш с компютър, глупако! Защото това е бъдещето, от което няма къде да се скриеш.
Миналото не е никакво времеубежище
Лъжат те от упор.
Не ме интересува кои партии, другари и световни мислители са " за " и " срещу ". Сръчкайте този народ. Модерността може да идва и с неприемливи лица. Важно е компасът да сочи демокрацията. Скоро референдумите ще стават на часа, ще гласуваш от кенефа на самолета.
България се самоубива под натиска на самозабравили се подривни синдикати и социалисти. От вас законотворци и управленци се желае посредством закони, съд, изпълнителна власт, и подобаваща музика да стабилизирате стопанската система. Тя ще се погрижи за бедните. Не вие. Не е ваша работа да късате мръвки от бюджета, да режете сухожилията на стопанската система, да плодите мързела, тъпотата и левичарските хрумвания. И когато се снимате залепени за паметника на Александър II с барелефи на Гурко, граф Игнатиев, Аксаков, мислете за фона, за надписа, който наднича зад вратовете ви. Много постоянно фонът споделя повече от вас.
Гъмжило, рой от грохнали социалисти се носи ритуално, над България
Истински градобитен облак. В центъра се влачи драконът на диктатурата; мощно гримиран, начервосан с подготвени пагони, зелени чорапи, панталони с лампази на генералисимус. И неизменимата масковидна угриженост за народа. Лишена от Европа, България мигновено става - Севернокорейска България.
Мушмулите омекнаха. И орехите тупкат безшумно в нощта. Разпукват зелената си обвивка и лъсват влажни на лунната светлина. Кивито, бежова гора от твърди тестикули с гальовен мъх, се поклащат от поривите на топлия вятър. Време разделно, време рисково.
Да позволим простака да превземе част от съзнанието ни, е рисково за персоналното и публично здраве. За съпругите и съпрузите. За децата и внуците. Особено за неродените. И за българите с двойно поданство, разпилени по света. За обичаните отвън избледняващите контури на брака.
Дни преди да ми хрумне тази семпла мисъл, една брадясала социалистка ме атакува в тил. Изникна от мъглявината Facebook, гневна, заклещена в климактериума и подготвена да лее кръв. Вече е невероятно с донос да съсипе всеки, който не споделя фанатичната й религия в партията и непостижимия комунизъм. Да запрати нещастника да чука камънак в Ловеч или да прави тухли в Доганово. Достатъчно тухли и дактилоскопични отпечатъци оставих по тях. Наричаха ги тугли. Всъщност, ядосаната госпожа е била възмутена от материала ми “Просълзени водещи ”.
Известно е, че в Българска национална телевизия имаше задоволително комунисти, заели синекурни длъжности, да дерибействат с десетилетия, да се произнасят за благонадеждността на другите. Под аленото знаме криеха сивота и травматична незначителност. Над милион българи, натрупали неотмъстени фрустрации, наложително оглупяване по руски рецептурник, хукнаха на запад. Разбирам какво мъчи българското общество.
Тъмни сили с изменчив цвят и ползи
Изостаналостта, като артикул на нелепост и нелепостта, като поръчител на изоставането. А ключът за наглостта на левия социалист се крие в Москва. Помните ли по какъв начин новата телевизионна кула в София щяла да се срути, осветлението на стадиона да избие посекторно публиката, кулата на Копитото и тя безусловно ще се сурне по нанадолнището.
Простаците тук сърфират и скандират необезпокоявани на гребена на българските приливи и отливи. Странната субстанция, наречена интелигенция, отстъпва скокливо, да не си намокри обущата. Истина е, че простаците по света си наподобяват, умните се разграничават по своему. /по Толстой / Информационният век настава отвред, пъхнал се е в телефоните ни, оперират ни, фотоклетка ни плакне изпод. В Афганистан ме срещнаха с заличаване на задника с топъл камък. Чудовището Русия се гъне и отстъпва под натиска на модерността и цифровите машини. С електромагнитни импулси връщаме галактически кораби през междупланетни дистанции, тук в най-затъмнената страна, след Украйна, просветлени мозъци, избраха да гласуваме с папирус.
Ще гласуваш с компютър, глупако! Защото това е бъдещето, от което няма къде да се скриеш.
Миналото не е никакво времеубежище
Лъжат те от упор.
Не ме интересува кои партии, другари и световни мислители са " за " и " срещу ". Сръчкайте този народ. Модерността може да идва и с неприемливи лица. Важно е компасът да сочи демокрацията. Скоро референдумите ще стават на часа, ще гласуваш от кенефа на самолета.
България се самоубива под натиска на самозабравили се подривни синдикати и социалисти. От вас законотворци и управленци се желае посредством закони, съд, изпълнителна власт, и подобаваща музика да стабилизирате стопанската система. Тя ще се погрижи за бедните. Не вие. Не е ваша работа да късате мръвки от бюджета, да режете сухожилията на стопанската система, да плодите мързела, тъпотата и левичарските хрумвания. И когато се снимате залепени за паметника на Александър II с барелефи на Гурко, граф Игнатиев, Аксаков, мислете за фона, за надписа, който наднича зад вратовете ви. Много постоянно фонът споделя повече от вас.
Гъмжило, рой от грохнали социалисти се носи ритуално, над България
Истински градобитен облак. В центъра се влачи драконът на диктатурата; мощно гримиран, начервосан с подготвени пагони, зелени чорапи, панталони с лампази на генералисимус. И неизменимата масковидна угриженост за народа. Лишена от Европа, България мигновено става - Севернокорейска България.
Мушмулите омекнаха. И орехите тупкат безшумно в нощта. Разпукват зелената си обвивка и лъсват влажни на лунната светлина. Кивито, бежова гора от твърди тестикули с гальовен мъх, се поклащат от поривите на топлия вятър. Време разделно, време рисково.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ