Христо Проданов беше от най-челичните (твърд, упорит, силен – б.р.)

„ Христо Проданов беше от най-челичните (твърд, твърдоглав, мощен – б.р.) хора. Същевременно дръзвам да настоявам, че всички, които го познаваха от близко, го обичаха. “ Това сподели 30 години след българската експедиция „ Еверест’84 “ психологът на групата Христо Гешанов, написа epicenter.bg, преди 4 години. Той и алпинистът Кънчо Долапчиев споделиха мемоари за далечната 1984 година, когато на 21 април Христо Проданов стана първият наш съотечественик, покорил Покрива на света, само че на идващия ден почина на слизане от него.

„ Интересното беше, че в този екип имаше 2-ма водачи – единият бе негласният – Христо Проданов, а другият – ръководителят на експедицията Аврам Аврамов. Обикновено с нашия български нрав това води до разделения, само че в този случай тези двамата чудесно се разбираха “, разсъждава психологът.

Как се взима решението за тръгването?

„ Имаше построени 3 лагера. Христо беше доста упорит. Но в случай че не си упорит, какво правиш под Еверест – върна се в спомените и Долапчиев. – Еверест е висок връх и би трябвало висока, огромна упоритост. Решението го взехме всички дружно. Но решението беше да се построи лагер 4, лагер 5 и тогава да се тръгне. “

Алпинистът добави, че от днешна позиция е елементарно да кажем, че е трябвало да тръгне, когато е изработен лагер 5, а не той да го прави. Долапчиев се качил с Проданов до лагер 4, само че не намерили сгъната палатка, която трябвало да е там.

„ Бурята несъмнено я е отнесла. Носехме една палатка, опънахме я, само че всички нямаше по какъв начин да спим в нея и в цялостен мрак със Слави (Гайтанджиев, б.а.) слязохме до по-долния лагер. “

Оттам им се наложило да се спуснат още до на лагер 2. Според Долапчиев пътят е бил квалифициран – опънати са над 10 км парапети. Но той добави, че въпросният западен било е и един от най-трудните за нанагорнище.

„ Питали са ме дали има потребност нашите алпинисти да получат още нещо към подготовката. Обясних, че в Москва има цялостен институт, който обслужва космонавтите и е добре нашите алпинисти да вървят на подготовка там. Те бяха един месец, след което аз получих 2 папки с цялостно психо-физиологично досие на всеки един от тях. Така че нямаше потребност аз да върша проучвания “, разкри психологът Гешанов.

В Москва характеризирали Проданов, че в случай че не беше Георги Иванов, Христо ставаше за космонавт. Когато на човек съвпаднат физическият, прочувственият и интелектуалният пик, тогава е рискова зона, разясни още Гешанов: „ Периодът 21-23 април е бил подобен за Христо Проданов. Има страни, в които примерно водачите не ги пускат на път. Като ме запитат, споделям, че нашите алпинисти са тръгнали пешком към космоса. “

Можело ли е да бъде избегната нещастието?

„ Той, правейки лагер, носейки с шерпа багажа за лагер 5 – палатка, спален чувал, примус, газ, плюс нужното въже, те в допълнение се изтощават. Христо се качи на върха в 18 ч. локално време – съвсем почва да мръква. А би трябвало да тръгнеш доста рано сутринта, до обяд да си на върха, с цел да можеш да слезеш. За нас това беше сигнал и ние изкарахме кошмарна нощ. Представете си, че в прилежащата стая някоя ваша колежка припада, нуждае се от помощ, само че вратата е заключена. Но вратата е желязна – не можете да я разбиете… “, изясни обстановката Долапчиев.

Когато Проданов чак в 21 ч. споделил, че потегля да слиза, се разразила и стихия. Било е минус 30 градуса. Алпинистът споделя, че не вижда нищо и не може да слиза повече, тъй като ще се пребие. И търси място да бивакира, т.е. – да седне някъде. Няма палатка, няма спален чувал, няма кислороден уред, нито течност за пиянство. Дори съответно изключва радиостанцията, тъй като при ниските температури батериите се изтощават доста бързо. Следващото позвъняване е на другия ден сутринта – цяла нощ не се е обаждал. И пробва да каже къде се намира, само че гласът му е изнемощял. „ За нас беше ясно, че той е заледен. Краката са му били замръзнали “, споделя Долапчиев.

Как настава бялата гибел?

„ В даден миг стартира да не ти е студено – става ти топло, става ти хубаво. Това е към този момент бялата гибел. Ръцете са му били замръзнали, краката – той комуникира с нас по радиостанцията, само че към този момент не може да тръгне. Ако можеше да тръгне, при първата светлина – видимост, щеше да тръгне “, разясни още Долапчиев. Според двамата участници няма отговорни за нещастието. Решението е било групово и Проданов първо е питал за позволение ръководителя си.

Не е ли можело да бъде открит?

Според двамата участници в експедицията Западният гребен е извънредно място, където, когато вали и духа ураганно, снегът доста бързо уплътнява. „ Когато тук кажем 50 см сняг, разбираме над коляното, пропадаш. Там обаче снегът се уплътнява доста бързо. Колко е един сгънат човек – 50 на 50 см?! Свит човек някъде – снегът го засипва бързо, ще стъпиш върху него и няма да схванеш, че той е изпод. Лошият късмет беше, че излезе тая стихия и непрогледната мрачевина. “