В памет на Христо Карастоянов
Христо Карастоянов, който ямболци назоваха Дядото, към този момент не е измежду нас!
Човекът, който приживе твърдеше, че " няма нито една рационална причина да би трябвало да се пишат книги ", си потегли ненадейно от този свят, само че ни остави спомените за себе си, 33 книги белетристика, журналистика, лирика и игралния филм " Следвай ме " (2003), сниман по негови разкази. Произведенията му са преведени на британски, немски, съветски, турски и полски език.
Ще го запомним като един от най-четените български писатели и държавник с гражданска позиция. Христо Карастоянов ни съветваше да пазим българската литература и настойчиво твърдеше, че би трябвало да помним предишното си не разказано от историята, а пресъздадено от хубавата българска литература и чистата българска тирада, заявяваше, че в никакъв случай няма да се отхвърли от нито една дума излязла отдолу под неговото перо и спазваше това заричане.
Христо Карастоянов, с изключение на като незабравим български публицист, ще бъде запомнен от ямболци и като редактор на разнообразни печатни средства за всеобщо осведомление, драматург, шеф на Държавния куклен спектакъл и притежател на редица литературни оценки. Първа премия за прозаичност от годишните награди на портал " Култура ", интернационална литературна премия " Алеко ", премията на Съюз на българските писатели за документалистика, " Златен ланец " за роман на годината, " Елиас Канети ", " Дъбът на Пенчо ", първа премия на " Развитие " за непубликувания разказ " Смъртта е за предпочитане ", национална премия " Чудомир " за комичен роман, премията на ИК " Хеликон " за романите " Името " и " Една и съща нощ ".
През 2020 година Христо Карастоянов получи още едно самопризнание - званието почетен жител на Ямбол. Тогава се обърна непретенциозно към нас с думите " Кротко си се веселя, признавам си, тъй като каквото и да съм направил в рационалния си живот - положително или неприятно, съм го направил тук в този град и това, че някой е решил, че положителното е повече, ме успокоява. " Убеден съм, че през днешния ден, когато го изпращаме в последния му път, целият град скърби.
Изказвам своите съболезнования на неговите близки, на приятелите и феновете на неговото творчество, в сърцата на които Христо Карастоянов ще продължава да живее!
Поклон пред светлата му памет!
Човекът, който приживе твърдеше, че " няма нито една рационална причина да би трябвало да се пишат книги ", си потегли ненадейно от този свят, само че ни остави спомените за себе си, 33 книги белетристика, журналистика, лирика и игралния филм " Следвай ме " (2003), сниман по негови разкази. Произведенията му са преведени на британски, немски, съветски, турски и полски език.
Ще го запомним като един от най-четените български писатели и държавник с гражданска позиция. Христо Карастоянов ни съветваше да пазим българската литература и настойчиво твърдеше, че би трябвало да помним предишното си не разказано от историята, а пресъздадено от хубавата българска литература и чистата българска тирада, заявяваше, че в никакъв случай няма да се отхвърли от нито една дума излязла отдолу под неговото перо и спазваше това заричане.
Христо Карастоянов, с изключение на като незабравим български публицист, ще бъде запомнен от ямболци и като редактор на разнообразни печатни средства за всеобщо осведомление, драматург, шеф на Държавния куклен спектакъл и притежател на редица литературни оценки. Първа премия за прозаичност от годишните награди на портал " Култура ", интернационална литературна премия " Алеко ", премията на Съюз на българските писатели за документалистика, " Златен ланец " за роман на годината, " Елиас Канети ", " Дъбът на Пенчо ", първа премия на " Развитие " за непубликувания разказ " Смъртта е за предпочитане ", национална премия " Чудомир " за комичен роман, премията на ИК " Хеликон " за романите " Името " и " Една и съща нощ ".
През 2020 година Христо Карастоянов получи още едно самопризнание - званието почетен жител на Ямбол. Тогава се обърна непретенциозно към нас с думите " Кротко си се веселя, признавам си, тъй като каквото и да съм направил в рационалния си живот - положително или неприятно, съм го направил тук в този град и това, че някой е решил, че положителното е повече, ме успокоява. " Убеден съм, че през днешния ден, когато го изпращаме в последния му път, целият град скърби.
Изказвам своите съболезнования на неговите близки, на приятелите и феновете на неговото творчество, в сърцата на които Христо Карастоянов ще продължава да живее!
Поклон пред светлата му памет!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ