Христо Иванов е политолог, юрист, предприемач, общественик и защитник на

Христо Иванов е политолог, правист, бизнесмен, държавник и бранител на правата на македонските българи в районен съд Македония

Християн Мицкоски изиска България „ ясно и недвусмислено “ да признае „ вековната македонска еднаквост “. Това следващо антибългарско изявление не изненадва никого – то е част от дългогодишната тактика на политическите среди в Скопие да заличат историческата истина и да я заменят с конюнктурни фалшификации. Но историята не се написа с пропагандни лозунги – тя е реалност, памет и национална памет.

Ако има нещо „ вековно “ в Македония, то това е нейната българска история. Не тъй като по този начин ни се желае, а тъй като по този начин сочат безспорните исторически извори – от византийските летописи на Михаил Аталиот и Йоан Кантакузин, през османските регистри на популацията, до дипломатическите отчети на Великите сили. Македония е част от българското етническо и културно пространство още от времето на хан Пресиян, който я включва в рамките на България през IX век. В продължение на епохи Охрид е освен административен център, само че и духовната цитадела на българщината – седалището на Българската патриаршия при Самуил, а по-късно и на Охридската архиепископия, която продължава да пази българската еднаквост.

Българската диря в Македония

Македония не просто е била част от България – тя е нейното сърце. Българското национално Възраждане, битката за самостоятелна черква и за свободата на България са немислими без македонските българи. Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Иван Михайлов – всички те освен са се самоопределяли като българи, само че са дали живота си за българската идея.

Самият Гоце Делчев написа в писмо до Никола Малешевски: " Аз разбирам света само като поле за културно състезание сред народите. "

Но с цел да има състезание, би трябвало да има истина.

Истината е, че до началото на XX век понятието „ македонска нация “ не съществува в нито един формален документ. Дори Кръстьо Мисирков – постоянно употребен от днешните македонски пропагандатори като „ доказателство “ за македонска еднаквост – в своята книга „ За македонските работи “ (1903) (конфискувана от ВМОРО), с която насажда сепаратистките и про-сръбски внушения за отделянето на македонските българи в националност, друга от българската, самият той по-късно в своя живот, заявява себе си още веднъж като македонски българин.

Като самичък Мисирков директно след Междусъюзническата война показва България като мъченица, която е поела най-големия товар от войната против Турската империя, тя е страна, която пожертвователно се насочва към осъществяване на националния блян за обединяване на българските земи, в които с изключение на Тракия, Мисирков включва и Македония. В този подтекст, той показва редица мнения, с които оправдава българските ползи в Македония, а македонците назовава македонски българи. Обвинявайки и Русия в невярност и недодялан шовинизъм, който се е изплашил от Велика /Санстефанска/ България, Мисирков й предлага най-малко да се разгласи за автономност на Македония като преходно решение към обединяване с България.

Разминаванията в позициите на самия Мисирков единствено потвърждават, че при започване на XX век не съществува одобрена македонска еднаквост, друга от българската – в случай че такава в действителност беше завършена, той нямаше да се люшка сред българското си съзнание и наложените извън хрумвания за обособена нация.

От историята към политическата операция

Така наречената „ македонска еднаквост “ е политически план, натрапен със мощ. Сърбизацията на Македония стартира още преди Балканските войни, само че добива институционален темперамент с резолюцията на Коминтерна от 1934 година ( " Резолюция о Македонском вопросе и Вътрешна македонска революционна организация (об.) " ), с която Москва „ признава “ македонска нация – ход, стимулиран не от исторически истини, а от геополитически ползи.

След 1945 година комунистическата власт в Югославия дефинитивно оформя този план, като принудително трансформира идентичността на популацията. Българите в Македония са принуждавани да се откажат от корените си, историографията е пренаписана, а тези, които отхвърлят да се подчинят, са хвърляни в концлагера „ Голи Оток “ или просто изчезват.

Македония – вплетена в българския дух

Но има нещо, което нито Коминтернът, нито Тито, нито днешните политици в Скопие могат да трансформират – духовната връзка сред България и Македония. Тя не е въпрос на граници или заявления, а на език, просвета, песни, традиции, на родовата памет на генерации българи, чиито корени са в Битоля, Прилеп, Охрид, Велес, Струмица...

Опитите на днешните македонски " политичари " и " историчари " да показват историята като въпрос на политическо и идеологическо пояснение са обречени. Мицкоски и неговите съидейници може да повтарят мантрите за „ вековна македонска еднаквост “, само че истината остава: Македония е неотделима част от българския исторически и нравствен свят.

Време е " политичарите " в Скопие да схванат, че не могат да градят бъдещето на своята страна върху фалшификации. А на България остава дългът да пази историческата истина и да бъде поръчител за правата на българите в Македония, които и до през днешния ден са подложени на дискриминация и гонене.

Историята не може да бъде пренаписана. Но може да бъде предпазена. И ние сме длъжни да го създадем!