Скандалът в Митниците - с привкус на Държавна сигурност
Христо Христов,
Без държавна сигурност не може. Неписано предписание е, че в съвсем всички огромни обществени кавги в България след 1989 година са забъркани лица, свързани с тоталитарните комунистически служби и нейния агентурен уред.
Последният скандал с ареста на шефа на Агенция „ Митници “ Петя Банкова удостовери това.
Сред задържаните е предприемачът от Хасково Марин Димитров, апетитен от прокуратурата като връзка с основния секретар на Министерство на вътрешните работи Живко Коцев и някогашния министър на вътрешните работи Бойко Рашков, а също по този начин и с сегашния Калин Стоянов.
Според държавното обвиняване той и синът му Стефан Димитров имат присъединяване в контрабандните канали на съгражданина им Никола Николов – Паскал и употребяват въздействието си да кадруват в митниците.
Марин Димитров е някогашен сътрудник на Държавна сигурност, както и неин щатен чиновник, демонстрира при инспекция осведомителната система на Комисията по досиета, факт, който множеството медии инцидентно или не пропущат.
Картонът от картотеката на Държавна сигурност, в който Комисията по досиетата открива принадлежността на Марин Димитров към тоталитарните комунистически служби | Източник: Comdos.
Принадлежността на Димитров е открита и разкрита от Комисията по досиетата през 2010 година, когато самостоятелният държавен орган, претрупан с разкриването на сътрудниците на комунистическите служби, прави световната инспекция на държавните организации.
При инспекцията на Изпълнителна организация по риболовство и аквакултури Марин Димитров е тестван в качеството му на шеф дирекция „ Финансово-стопански действия и правно- административно обслужване “ от 15.11.2004 година до 12.08.2005 година, заместник-изпълнителен шеф на ИАРА от 30.06.2008 година до 12.01.2009 година, изпълнителен шеф на ИАРА от 13.01.2009 година до 13.08.2009 година
Комисията по досиетата открива, че през 1982 година той е вербуван от Трето ръководство на Държавна сигурност (военното контраразузнаване, б.а.) като сътрудник под псевдонима „ ХРИСТОВ “. През 1985 година е снет от оперативния доклад.
Гръб на картона, удостоверяващ агентурната принадлежност на Марин Димитров | Източник: Comdos.
Досието му не е непокътнато. Принадлежността му е открита въз основа на регистрационен картон и регистрационен дневник.
В регистрационния картон е записано, че е бил член на Българска комунистическа партия, работил е в отделение на Българска народна армия и е бил инженер с чин лейтенант.
Вербуван е на идейно-политическа основа и е употребен по линия на опазването на държавната загадка.
След като е бил снет от оперативния доклад като сътрудник, през септември 1985 година е назначен като щатен чиновник в Трето ръководство на Държавна сигурност на служба шпионин.
Информацията за Марин Димитров като щатен чиновник на Държавна сигурност, оповестена от Комисията по досиетата при инспекцията на Изпълнителна организация по риболовство и аквакултури през 2010 година, в която той е заемал разнообразни управителни постове, в това число и изпълнителен шеф | Източник: Comdos.
През април 1989 година е преназначен за старши шпионин в същото ръководство на Държавна сигурност, считано за политическия орган на Българска комунистическа партия в армията.
В решението на Комисията прави усещане, че не е посочено да е непокътнато неговото персонално кадрово дело като щатен чиновник на Държавна сигурност.
Както desebg.com нееднократно е писал контрабандните канали и корупцията, обвързвана с тях е тежко завещание от тоталитарното ръководство на Българска комунистическа партия, при което контрабандата се е правила от разнообразни икономически организации и неявни компании, регистрирани зад граница, само че постоянно под контрола на Държавна сигурност.
След 1989 година при разпадането на комунистическия режим българското контраразузнаване установи, че така наречен прикрит пренос (евфемизъм, употребен от компартията за наименуване на партийно-държавна контрабанда, б.а.) е приватизиран от обособени участници в него - някогашни членове на Българска комунистическа партия, както и от щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност, в който се включват и интернационалните играчи.
Без държавна сигурност не може. Неписано предписание е, че в съвсем всички огромни обществени кавги в България след 1989 година са забъркани лица, свързани с тоталитарните комунистически служби и нейния агентурен уред.
Последният скандал с ареста на шефа на Агенция „ Митници “ Петя Банкова удостовери това.
Сред задържаните е предприемачът от Хасково Марин Димитров, апетитен от прокуратурата като връзка с основния секретар на Министерство на вътрешните работи Живко Коцев и някогашния министър на вътрешните работи Бойко Рашков, а също по този начин и с сегашния Калин Стоянов.
Според държавното обвиняване той и синът му Стефан Димитров имат присъединяване в контрабандните канали на съгражданина им Никола Николов – Паскал и употребяват въздействието си да кадруват в митниците.
Марин Димитров е някогашен сътрудник на Държавна сигурност, както и неин щатен чиновник, демонстрира при инспекция осведомителната система на Комисията по досиета, факт, който множеството медии инцидентно или не пропущат.
Картонът от картотеката на Държавна сигурност, в който Комисията по досиетата открива принадлежността на Марин Димитров към тоталитарните комунистически служби | Източник: Comdos.
Принадлежността на Димитров е открита и разкрита от Комисията по досиетата през 2010 година, когато самостоятелният държавен орган, претрупан с разкриването на сътрудниците на комунистическите служби, прави световната инспекция на държавните организации.
При инспекцията на Изпълнителна организация по риболовство и аквакултури Марин Димитров е тестван в качеството му на шеф дирекция „ Финансово-стопански действия и правно- административно обслужване “ от 15.11.2004 година до 12.08.2005 година, заместник-изпълнителен шеф на ИАРА от 30.06.2008 година до 12.01.2009 година, изпълнителен шеф на ИАРА от 13.01.2009 година до 13.08.2009 година
Комисията по досиетата открива, че през 1982 година той е вербуван от Трето ръководство на Държавна сигурност (военното контраразузнаване, б.а.) като сътрудник под псевдонима „ ХРИСТОВ “. През 1985 година е снет от оперативния доклад.
Гръб на картона, удостоверяващ агентурната принадлежност на Марин Димитров | Източник: Comdos.
Досието му не е непокътнато. Принадлежността му е открита въз основа на регистрационен картон и регистрационен дневник.
В регистрационния картон е записано, че е бил член на Българска комунистическа партия, работил е в отделение на Българска народна армия и е бил инженер с чин лейтенант.
Вербуван е на идейно-политическа основа и е употребен по линия на опазването на държавната загадка.
След като е бил снет от оперативния доклад като сътрудник, през септември 1985 година е назначен като щатен чиновник в Трето ръководство на Държавна сигурност на служба шпионин.
Информацията за Марин Димитров като щатен чиновник на Държавна сигурност, оповестена от Комисията по досиетата при инспекцията на Изпълнителна организация по риболовство и аквакултури през 2010 година, в която той е заемал разнообразни управителни постове, в това число и изпълнителен шеф | Източник: Comdos.
През април 1989 година е преназначен за старши шпионин в същото ръководство на Държавна сигурност, считано за политическия орган на Българска комунистическа партия в армията.
В решението на Комисията прави усещане, че не е посочено да е непокътнато неговото персонално кадрово дело като щатен чиновник на Държавна сигурност.
Както desebg.com нееднократно е писал контрабандните канали и корупцията, обвързвана с тях е тежко завещание от тоталитарното ръководство на Българска комунистическа партия, при което контрабандата се е правила от разнообразни икономически организации и неявни компании, регистрирани зад граница, само че постоянно под контрола на Държавна сигурност.
След 1989 година при разпадането на комунистическия режим българското контраразузнаване установи, че така наречен прикрит пренос (евфемизъм, употребен от компартията за наименуване на партийно-държавна контрабанда, б.а.) е приватизиран от обособени участници в него - някогашни членове на Българска комунистическа партия, както и от щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност, в който се включват и интернационалните играчи.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ