Христо Гаджев, сн. БГНЕС България трябва да намалява зависимостта си

Христо Гаджев, сн. БГНЕС

България би трябвало да понижава зависимостта си в областта на защитата от страни, които не са членки на НАТО, споделя в изявление за Mediapool депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев, който е член на парламентарната военна комисия и някогашен зам.-председател на комисията, която ревизираше плана за закупуването на нов вид изтребители.

По думите му, в случай че се модернизира остарялата руска техника, това би трябвало да става единствено по стандартите на НАТО.

" А не да се търси още веднъж взаимозависимост от страна, която не е членка на НАТО. Във всички стратегически документи на България се приказва за понижаване на зависимостта в бранша на защитата от страни, които не са членки на НАТО ", споделя той.

Според него хибридната война пречи на страните от Източна Европа да осъществят пълноценно участието си в НАТО и изисква общ метод на европейско равнище.

Той е на мнение, че военното образование в учебните заведения би трябвало да бъде само теоретично, военната подготовка за пълнолетните да е наложително на непринуден принцип.

Какво смятате за концепцията за въвеждане на доброволна казарма, като стъпка към наложителната наборна работа?

По тази тематика имахме диалози с " Обединени патриоти " още при разискването на съдружното съглашение. И в двете предизборни стратегии има сходни задължения. При " Обединени патриоти " – за връщането на наложителната наборна казарма, а в програмата на ГЕРБ – разширение на опциите за непринудено военно образование.

Така стигнахме до включването на вид за разширение на ограниченията за непринудено военно образование в управническата стратегия. Един от главните правила е то да бъде на доброволна основа. Не считаме, че е належащо да караме някой да прави нещо, което не желае.

Сега би трябвало да забележим плановете на Министерството на защитата, какво са планували, другите разновидности и така нататък Всичко още е в начална фаза.

При доброволната военна работа би трябвало да има ясно разграничаване сред лицата под 18 години и пълнолетните. Обучението в учебните заведения би трябвало да бъде само теоретично, другите форми отварят доста проблеми, които занапред ще излизат.

За пълнолетните жители и сега е уредено в Закона за запаса опция за образование, по какъв начин се организира то за резервисти и така нататък Въпросът е те да се разширят, само че само и единствено на доброволна основа.

Да забележим какво ще предложат. Тогава ще обсъдим кой е най-приемливият вид за ГЕРБ и " Обединени патриоти ".

С какви принадлежности разполага ГЕРБ, с цел да управлява и поправя работата в ресори като защитата, които са в пълномощията на вашия съдружен сътрудник?

Основният инструмент на съвместен надзор сред ГЕРБ и " Обединени патриоти " е съдружното съглашение и срещите сред управленията на парламентарните групи и на политическите партии. Поддържаме връзка сред министрите и депутатите в отрасловите парламентарни комисии. Така координираме процесите.

Ако проблемите са по-сериозни, се отнасят на по-високо равнище, където се намира решение. До момента тази система работи.

Според вас единствено ниските заплати ли са причина за неналичието на интерес към военната специалност?

Не, въпросът е сложен. Не са единствено ниските заплати, става дума и за мотивация и за рекламата на военната работа като привлекателна специалност. Повечето специалности, в които се търсят фрагменти, се популяризират. За страдание министерството в това отношение разчита хората сами да намерят тази специалност и не търси интензивно хора.

Ниските заплати са един от проблемите, който сме адресирали и в предизборните ни стратегии. С бюджета за 2018 година се отделиха 100 млн. лв. в допълнение, което разреши приблизително 10 процентно нарастване на заплатите на военните, както средства за назначение на 1300 военнослужещи.

За идващите години към този момент е контрактувано, посредством признатия при започване на годината План за увеличение на разноските за защита до 2%, нарастване със приблизително към 150 млн. лв. на година. Така в границите на държавния мандат през идващите три години заплатите на военнослужещите може да се усилят с към 30%, както и да се реши казусът с недокомплекта. Това е доста нарастване, което би трябвало да повлияе и на мотивацията на хората да останат да служат или да стартират кариера в армията.

Каква е визията на ГЕРБ за модернизацията на армията? Досега настоявахте трите огромни армейски плана да вървят дружно, само че това сякаш няма по какъв начин да се случи?

Концепцията ни беше всичките планове да вървят по едно и също време. През 2016 година бяха признати плановете за придобиването на два нови патрулни кораба и нов вид изтребители. Тогава настоявахме министър Ненчев да внесе и планът за бронираните машини, само че той не беше подготвен. След съвещанието на КСНС през май месец предходната година бе решено, да се разсрочат заплащанията по плана за новия аероплан, с цел да се освободят средства за бойната машина и трите плана да вървят по едно и също време.

Отказът на българската компания МТД " Делфин " да осъществя плана за патрулните кораби, не значи, че планът остава на трупчета. Трябва да се види къде са били дефектите в плана, с цел да се стигне до тази обстановка.

Военният министър Красимир Каракачанов заяви, че първоначално ще бъдат импортирани плановете за придобиване на нови изтребители и бронирани машини и ще се изчака с този за новите кораби.

Основният проблем, който би трябвало да се реши и за трите плана е дали да се начислява Данък добавена стойност. Дали плануваните бюджети за тях ще бъдат цена с Данък добавена стойност или без Данък добавена стойност. Това би трябвало да се актуализира в плановете.

Основният проблем, който излезе при плана за корабите, бе че поради начисленото Данък добавена стойност бюджетът на плана от 820 млн. лв. падна под 700 млн. лв.. Тази цена слиза под прага, при който може да се осъществя плана.

Този въпрос е в действие и за другите два плана. Дали бюджетът за нови изтребители ще бъде 1.5 милиарда лв. с Данък добавена стойност или без Данък добавена стойност, дали за бойната машина са планувани 1 милиарда лв. с Данък добавена стойност или без Данък добавена стойност?

Това е един от главните проблеми, които Министерството на защитата би трябвало да реши с финансовото министерство преди да бъдат импортирани в Министерския съвет и Народното събрание.

ГЕРБ има ли политическа воля най-малко един от тези три плана да бъде осъществен в границите на държавния мандат?

Ние желаеме и трите плана да бъдат стартирани още тази година и да бъдат финализирани процедурите по тях. Има вяра това да стане още до края на годината. Сроковете за доставките, несъмнено, ще бъдат разнообразни.

Реално видяно, парите са отделени. Имаме политическа воля това да се случи. Въпросът опира и до подготовката на плановете от Министерството на защитата. Към момента обновеният план за самолетите и този за бронираните машини са във фаза на междуведомствено координиране сред Министерството на защитата и останалите министерства. Надяваме се в къси периоди този развой да завърши и плановете да влязат в Народното събрание, с цел да бъдат разисквани и след това с бързи темпове МО да може да организира процедурите.

Според специалисти обаче МО доста мъчно би могло да се оправи с едновременното осъществяване на три толкоз скъпи плана. При последните два сходни плана – за пазаруването на нови хеликоптери и товарни самолети. Тогава се наложи покупко-продажбите да се предоговарят и България да откаже част от поръчките?

Концепцията за реализирането на новите планове е напълно друга. Първо, тогава плановете не бяха финансово обезпечени. Бяха подписани контракти без да са планувани средства за тяхното погашение и министерството се чудеше от къде да откри пари. През 2009г, МО дължеше над половин милиард лв. по тези планове, които не бяха обезпечени.

Това наложи да се предоговорят плановете, с цел да се понижи размерът им и дължимата сума по тях. Тогава всички финансови разноски отиваха за тяхното погашение. В допълнение не беше планувана следгаранционната поддръжка и ръководството на виталния цикъл на въоръжението, което докара до в допълнение увеличение на разноските и до ден сегашен съставлява проблем.

Сега методът е напълно друг. Има решение на Народното събрание, което дефинира финансовата рамка на плановете. Тази рамка заляга в бюджета на републиката за идващите години. Тези средства са отвън бюджета на Министерството на защитата, с цел да не могат да бъдат харчени за нещо друго. Те са целеви единствено и само за тези планове.

Основният проблем – финансирането, е решен.

Оттук нататък остава експертизата и работата на Министерството на защитата. То би трябвало а организира задоволително транспарантно и бързо процедурите, тъй че да може обществото да е несъмнено, че са взети най-хубавите решения.

Какво мислите в ГЕРБ за проектите на военния министър да ремонтира и даже да модернизира остарялата руска техника, която към момента е на въоръжение в нашата войска? Не е ли това ненужно наливане на средства без да се получават модерни качества?

Конкретно за изтребителите МиГ 29 става въпрос за поддръжка. Те би трябвало да летят най-малко до 2024 година. Даже на следващия ден да се подписа договорът за придобиването на нов вид изтребител, те ще са нужни най-малко до 2024 година, защото доставката и усвояването на новите ще изисква години.

За това е нужна поддръжката. Не знам до какъв брой има смисъл да се модернизират в случай, че се върви към нов многоцелеви аероплан.

Как ще коментирате обстановката с транспортните самолети " Спартан " и вертолетите " Кугър ", които не се поддържат и не летят?

За Спартан-ите въпросът е за какво се е стигнало до тук в случай, че договорите са с явен период и от пет години се знае по кое време изтича поддръжката им. Защо не е тръгнала процедура, с цел да не се получава празен ход сред двата контракта за поддръжка не мога да кажа. Трябва да се види отговорността на хора, които се занимават с планирането. За всички е ясно, че договорите изтичат.

Това закъснение е неприемливо, защото за всички е било ясно по кое време изтичат договорите.

Виждате ли като опасност за националната сигурност разделянето в обществото по линия на Русия?

Разделението русофили/русофоби не е от през вчерашния ден в българското общество. Това е съществена тематика от Освобождението насам.

Тук обаче има и нещо, обвързвано с модернизацията на армията, която касае връзките с Русия. Ние сме страна членка на НАТО и в случай че вървим към рационализация на остаряла руска техника, това би трябвало да значи само и единствено рационализация по стандартите на НАТО с НАТО-вски детайли, а не с съветски елементи.

Ако ще се модернизира дадена техника. Има въоръжение и съоръжение, което може да продължи да се употребява, само че това значи, че би трябвало да се сложат модерни НАТО-вски системи за ръководство, за връзка, за отбрана и така нататък Това ще докара освен до модернизиране на техниката, само че и до реализиране на по-добра съгласуемост с нашите съдружници.

А не да се търси още веднъж взаимозависимост от страна, която не е членка на НАТО. Във всички стратегически документи на България се приказва за понижаване на зависимостта в бранша на защитата от страни, които не са членки на НАТО.

Мислите ли, че МО сега прави задоволително за намаляването на тази взаимозависимост? Има даже мнения в противоположна посока.

МО сега преговоря с Руската федерация единствено за поддръжка на МиГ 29. Кой какви други проекти има е различен въпрос, само че единственото действително нещо все още е ремонтът и поддръжката на МиГ 29, което би трябвало да се случи, с цел да се обезпечи летателната им валидност.

Как България би трябвало да реагира на хибридните закани?

Най-вече с осведоменост, с добиването на повече информация и меродавност на източниците. Ако не си ревизираме източниците на информация, ставаме жертва на подправени вести.

Социалните медии също стартират да одобряват доста по-сериозно казуса с подправените вести, които са главният инструмент на хибридната война.

Медиите също имат отговорност да ревизират източниците си на информация. Защото откакто никому прочут уебсайт тиражира дадена вест, тя към този момент доближава и до медии, известни със своята меродавност, и нещата излизат отвън надзор.

Смятате ли, че хибридната война към този момент пречи на България за пълноценното й участие в НАТО?

Не единствено на България, само че и на доста страни в Източна Европа. Проблемът не е единствено в България. Подобни осведомителни акции се организират във всяка една страна от Източна Европа. Вече има организация на Европейски Съюз, която се бори с този проблем, също по този начин НАТО построи своя тактика за адресиране на казуса.

Няма по какъв начин една страна да се оправи сама. Трябва общ метод, защото казусът е световен към този момент и няма по какъв начин да има едностранно решение.

Смятате ли, че в това си положение армията е способна да извършва конституционните си пълномощия?

Състоянието на армията би трябвало да се усъвършенства. Става въпрос обаче освен за наливане на финанси, а и за тяхното ръководство. За какво се харчат парите в защитата и дали отиват за качества и за покачване на обществения статут на хората в системата и тяхната мотивация или отиват за неща, които не правят работа?

Това е главното, армията има своите проблеми. Но хората с доста висок морал съумяват да реализират своите задания.

Как оценявате активността на висшия главнокомандващ до момента?

Ролята му е избрана в Конституцията и Закона за защитата и въоръжените сили.

Колкото до това, че той е военачалник от запаса, изцяло обикновено е за него тематиката да е драговолно и да я повдига. Той е прекарал последните 30 години в армията и продължава да живее с нея.