Публицистика
Христо Ботев
(1848-1876)
Но нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско състояние, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува срещу своите плътски теглила. Тука се подиграват с парцелът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществуване, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като най-последният виновник и чакаш второто дохождание на Месия, с цел да добиеш премия за своите петвековни премеждия! Какво желаете от сходен народ? Той е плебей, и плебей категоричен, и аз имам цялостно човеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, в случай че той и отсега нататък остане по този начин безучастен към своята горчива орис. Проклет да е, в случай че той не въстане срещу своите кръвопийци!
(в. " Знаме ", година I, брой 4 от 5 януари 1875 г.)
***
Единствения излаз из това грозно състояние, в което се намира народът, е революцията и то гражданска война национална, незабавна, обезверена.
(в. " Знаме ", година I, брой 23 от 27 юли 1875 г.)
Гео Милев
(1895-1925)
Фашизмът е последната сякаш избавителна идеология на агонизиращата през днешния ден Европа. Европа, поклонница на " демокрацията ", в ужаса на своето обезсърчение, пред прага на гибелта си снема маската на " демокрацията " и оголва същинския си лик - фашизма. Демокрацията значи реакция - най-черна реакция - и в Европа, и у нас. Тъмните сили на едно минало, което е към този момент нравствена, биологическа и историческа неспособност, се надигат озверени срещу идеалите на бъдещото човечество, което се заражда днес; надигат се с целия боеприпас на минали нелепици, които звучат като парадокс в днешния век - и с тях сякаш желаят да спасят света. Това е реакция, това е фашизъм - един исторически парадокс, освен това - невероятна за XX в. нелепост. Думата не е мощна.
(Откъс от " Фашизмът ", сп. " Пламък " )
(1848-1876)
Но нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско състояние, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува срещу своите плътски теглила. Тука се подиграват с парцелът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществуване, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като най-последният виновник и чакаш второто дохождание на Месия, с цел да добиеш премия за своите петвековни премеждия! Какво желаете от сходен народ? Той е плебей, и плебей категоричен, и аз имам цялостно човеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, в случай че той и отсега нататък остане по този начин безучастен към своята горчива орис. Проклет да е, в случай че той не въстане срещу своите кръвопийци!
(в. " Знаме ", година I, брой 4 от 5 януари 1875 г.)
***
Единствения излаз из това грозно състояние, в което се намира народът, е революцията и то гражданска война национална, незабавна, обезверена.
(в. " Знаме ", година I, брой 23 от 27 юли 1875 г.)
Гео Милев
(1895-1925)
Фашизмът е последната сякаш избавителна идеология на агонизиращата през днешния ден Европа. Европа, поклонница на " демокрацията ", в ужаса на своето обезсърчение, пред прага на гибелта си снема маската на " демокрацията " и оголва същинския си лик - фашизма. Демокрацията значи реакция - най-черна реакция - и в Европа, и у нас. Тъмните сили на едно минало, което е към този момент нравствена, биологическа и историческа неспособност, се надигат озверени срещу идеалите на бъдещото човечество, което се заражда днес; надигат се с целия боеприпас на минали нелепици, които звучат като парадокс в днешния век - и с тях сякаш желаят да спасят света. Това е реакция, това е фашизъм - един исторически парадокс, освен това - невероятна за XX в. нелепост. Думата не е мощна.
(Откъс от " Фашизмът ", сп. " Пламък " )
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ