Златното момиче Християна Тодорова показа уникални способности! Разтопи сърцата на всички
Християна Тодорова за следващ път потвърди, че е всестранно развита персона. И с изключение на шампионски дух в художествената гимнастика, може да покори всевъзможни други територии. Европейската и безспорна международна шампионка, както и олимпийска медалистка, изненада обществената общност със свое... стихотворение.
То е озаглавено „ За мен, за вас, за нас... “, а Християна го разгласява в една от обществените мрежи. Последва вълна от положителни мнения и стотици утвърждения от почитателите й. Стиховете са отдадени на кариерата й в художествената гимнастика, както и пътят, който мина обичаният отбор на България до олимпийския орден в Рио де Жанейро.
По-близките до красивата прелест знаят за уменията й да написа. И да реди стихове. Това не от скоро, а от много години... Но няма да издаваме повече секрети. В някои от мненията обаче се прокрадва пожеланието един ден Хриси да издаде своя стихосбирка...
Тази година шампионката надали ще има това време, откакто ще бъде съвсем непрекъснато заета още веднъж със спорт. Припомняме, че Християна Тодорова бе определена за лице на акцията " София - европейска столица на спорта 2018 ". Тя към този момент получи отговорността и чака първите спортни събития в столицата. Междувременно Хриси не стопира и със съдийството, експертите още от предходната година я дефинираха като един от най-перспективните млади интернационалните съдии на родната федерация.
" Благодаря за гласуваното ми доверие от страна на Илиана Раева и федерацията като арбитър, както и за избирането ми за лице на акцията " София - европейска столица на спорта. " А това, което разгласих, е част от моята и нашата история с ансамбъла. И приказния край, по който приключи всичко в Рио де Жанейро ", разяснява Християна.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
За мен, за вас, за нас...
Беше доста от дълго време, може би преди 18 години,
по времето на разцъфващите пролетни градини.
Когато малко момиче в залата по художествена гимнастика влезе,
без да допуска, че от там международна шампионка ще излезе.
Трудностите за нея започнаха още от ден първи,
до мечтания успех доста дълъг път й предстоеше да извърви.
Минаваха дни, минаваха сезони,
годините летяха, изпращайки ги с дарове и бонбони.
Всяка заран рано ставаше,
отиваше в залата и на килима с вдигната глава заставаше.
На ден по стотици пъти всяко едно придвижване повтаряше,
прибираше се късно, изтощена и в стаята си се затваряше.
В сложните дни със сълзи в очите си не се предаваше,
на пръсти още веднъж се вдигаше, макар че болката я изгаряше.
Но тя имаше една единствена фантазия,
към гимнастиката, голяма й беше обичта.
Искаше един ден цял свят на крайници за нея да застане
и в историята като същински първенец да остане.
Труд, сълзи, всекидневни тренировки безкрайни,
родители, треньори, всички дружно с нея бяха всеотдайни.
В един миг пристигна денят, в който силата на вярата тил не й обърна,
и на всички молебствия Господ с премия й отвърна.
Тя беше подготвена, дружно с още четири девойки за най-голямата в живота им борба,
толкова доста трудности бяха минали,
а оставаше една бездна последна, която по никакъв начин не беше плитка.
Знаеха за какво са там, знаеха какво желаят,
тяхната орис със зъби и нокти ще стискат.
Така бяха научени от техните велики треньори,
но в този момент на този филм под светлините и цялостната аудитория, сами си бяха режисьори.
Поеха надълбоко въздух, за последно всяка другата погледна,
цял свят ги гледаше, конкуренцията се напрегна.
Мигът настъпи, 18 годишен чакан момент
в олимпийската зала на въздух имаше дефицит.
И по този начин, сигналът за начало мощно се чу и публиката притихна,
а тя погледна напред със концентриран взор и се усмихна.
Точно 2 минути и 30 секунди на килима се пресъздаде една история,
тези 5 девойки си оставиха сърцето и душата,
играха като лъвове, защитавайки си тяхната територия.
3 секунди, 2 секунди..1..край,
успяха, те устояха до дъно!
Всички към тях изгригнаха с крясъци и овации,
тя осъзна, че цялостен живот мечтаеше тъкмо за тези моменти.
Сълзи, само че този път от благополучие се стичаха по лицата,
имаха орден от Олимпиада, за първи път такава страст им усещаха сърцата.
Тя пристъпи напред, огледа се, въздъхна и си сподели:
" Ти съумя, тъй като в никакъв случай не се отхвърли... "
То е озаглавено „ За мен, за вас, за нас... “, а Християна го разгласява в една от обществените мрежи. Последва вълна от положителни мнения и стотици утвърждения от почитателите й. Стиховете са отдадени на кариерата й в художествената гимнастика, както и пътят, който мина обичаният отбор на България до олимпийския орден в Рио де Жанейро.
По-близките до красивата прелест знаят за уменията й да написа. И да реди стихове. Това не от скоро, а от много години... Но няма да издаваме повече секрети. В някои от мненията обаче се прокрадва пожеланието един ден Хриси да издаде своя стихосбирка...
Тази година шампионката надали ще има това време, откакто ще бъде съвсем непрекъснато заета още веднъж със спорт. Припомняме, че Християна Тодорова бе определена за лице на акцията " София - европейска столица на спорта 2018 ". Тя към този момент получи отговорността и чака първите спортни събития в столицата. Междувременно Хриси не стопира и със съдийството, експертите още от предходната година я дефинираха като един от най-перспективните млади интернационалните съдии на родната федерация.
" Благодаря за гласуваното ми доверие от страна на Илиана Раева и федерацията като арбитър, както и за избирането ми за лице на акцията " София - европейска столица на спорта. " А това, което разгласих, е част от моята и нашата история с ансамбъла. И приказния край, по който приключи всичко в Рио де Жанейро ", разяснява Християна.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
За мен, за вас, за нас...
Беше доста от дълго време, може би преди 18 години,
по времето на разцъфващите пролетни градини.
Когато малко момиче в залата по художествена гимнастика влезе,
без да допуска, че от там международна шампионка ще излезе.
Трудностите за нея започнаха още от ден първи,
до мечтания успех доста дълъг път й предстоеше да извърви.
Минаваха дни, минаваха сезони,
годините летяха, изпращайки ги с дарове и бонбони.
Всяка заран рано ставаше,
отиваше в залата и на килима с вдигната глава заставаше.
На ден по стотици пъти всяко едно придвижване повтаряше,
прибираше се късно, изтощена и в стаята си се затваряше.
В сложните дни със сълзи в очите си не се предаваше,
на пръсти още веднъж се вдигаше, макар че болката я изгаряше.
Но тя имаше една единствена фантазия,
към гимнастиката, голяма й беше обичта.
Искаше един ден цял свят на крайници за нея да застане
и в историята като същински първенец да остане.
Труд, сълзи, всекидневни тренировки безкрайни,
родители, треньори, всички дружно с нея бяха всеотдайни.
В един миг пристигна денят, в който силата на вярата тил не й обърна,
и на всички молебствия Господ с премия й отвърна.
Тя беше подготвена, дружно с още четири девойки за най-голямата в живота им борба,
толкова доста трудности бяха минали,
а оставаше една бездна последна, която по никакъв начин не беше плитка.
Знаеха за какво са там, знаеха какво желаят,
тяхната орис със зъби и нокти ще стискат.
Така бяха научени от техните велики треньори,
но в този момент на този филм под светлините и цялостната аудитория, сами си бяха режисьори.
Поеха надълбоко въздух, за последно всяка другата погледна,
цял свят ги гледаше, конкуренцията се напрегна.
Мигът настъпи, 18 годишен чакан момент
в олимпийската зала на въздух имаше дефицит.
И по този начин, сигналът за начало мощно се чу и публиката притихна,
а тя погледна напред със концентриран взор и се усмихна.
Точно 2 минути и 30 секунди на килима се пресъздаде една история,
тези 5 девойки си оставиха сърцето и душата,
играха като лъвове, защитавайки си тяхната територия.
3 секунди, 2 секунди..1..край,
успяха, те устояха до дъно!
Всички към тях изгригнаха с крясъци и овации,
тя осъзна, че цялостен живот мечтаеше тъкмо за тези моменти.
Сълзи, само че този път от благополучие се стичаха по лицата,
имаха орден от Олимпиада, за първи път такава страст им усещаха сърцата.
Тя пристъпи напред, огледа се, въздъхна и си сподели:
" Ти съумя, тъй като в никакъв случай не се отхвърли... "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ