Храни на бъдещето - маниока
Храстовидното растение маниока произлиза от Южна Америка и е публикувано из тропическите области и Тайланд. От него се създава известната тапиока, с която се изхранва 1/3 от Африка.
Маниоката е растение, което изисква минимални грижи за богати реколти. От грудковите и корени се извлича нишесте, извънредно богато на калории. Корените на сладките типове също са годни за консумация. Растението е на второ място по работливост след захарната тръстика. За разлика от нея обаче, маниоката е подобаваща за директна консумация и може да се преработва в брашно. Фактът, че е измежду най-продуктивните растения, отглеждани за консумация от индивида, я трансформира в различна храна за бъдещето.
Използваемите елементи на маниока са съвсем всички, всяка от които е заредена с друго наличие. Ядливите коренови грудки са богати на скорбяла, а суровите корени - на гликозид на циановодородната киселина линамарин, манихотоксин. Тяхната централизация разделя сортовете на горчиви и сладки. При горчивите коренищата не се употребяват, защото дозите на циановодородна киселина са смъртоносни за хората.
При директна консумация би трябвало да се има поради, че дозата на циановодородната киселина в едвам 400 г сурова горчива маниока може да докара до съдбовен край. Последиците варират от леко отравяне до атаксия и амблиопия.
При децата пораждат нелечими форми на парализа. При стайна температура циановодородната киселина се изпарява бързо. За цялостното ѝ обезвреждане обаче се изисква деликатна мелене на клубена.
Семената също се ядат. Те имат слабително деяние и лекуват възприятието на гадене и повръщане.
Освен своето кулинарно приложение, маниоката е потребна и в други аспекти. Така да вземем за пример заради своето антисептично деяние тя всекидневно се употребява в Бразилия за консервиране на месо. Мехлемът от маниока пък е потребен при конюнктивит и язви на роговицата. Влага се и в някои козметични артикули.
