Храненето вече е тема, от която просто ми пуши главата

Храненето към този момент е тематика, от която просто ми пуши главата и ми иде да избягам на село, където ще си създавам всичко сама и няма да ме тормозят Е-тата и това, че соевият лецитин е ГМО, а е на всички места в храната.

Пълна химера, несъмнено. И колкото и да чета, колкото и да съм осведомена, цялата тази драма се свежда до един елементарен въпрос, който множеството дами си задаваме. И на село да пребивавам, от тази безконечна драма няма по какъв начин да избягам:

“Какво да сготвя през днешния ден?
Ако този въпрос можеше да генерира сила поради страстите,
които са вложени в него, международната екологична рецесия би угаснала
в нищото, като споменът за вчерашния претоплен обяд ”

С подигравка съм твърдяла, че в случай че този въпрос можеше да генерира сила поради страстите, които са вложени в него, международната екологична рецесия би угаснала в нищото, като споменът за вчерашния претоплен обяд. Да, само че към този момент огромният въпрос поражда тихи фамилни стихии и вътрешни алтернативи в супермаркета.

Никак не е малко всичко, което стои зад него – здравословно или не чак толкоз? И кое е здравословно последно, някой ще каже ли?! Пакетирана храна за по-лесно или да отделим малко от скъпото си време с цел да създадем домакински сладкиш, да вземем за пример. Дали ще се оправи бюджетът с най-новите трендове в храненето или ще изгърми в следващите пържени картофи с кюфтета от топлата витрина на супермаркета? Да натискаме ли детето да яде зеленчуци или да го оставим да яде каквото си желае, единствено и единствено да хапне нещо? Мъжът желае да яде единствено месо, но то е толкоз нездравословно и по какъв начин ги гледат тези пилета, някой знае ли? Толкова доста алтернативи зад едно просто решение – какво да сготвя за вечеря?

“ " нямам време " и " нямам пари ". ”
Дилеми, които би трябвало да се позволяват незабавно, всекидневно, под натиска на двата фактора: " нямам време " и " нямам пари ". Ако тази драма дефинитивно хвърля и вас в безтегловност, имам вест – положителната храна е сезонна, елементарна и идва от нашата земя.
Концепцията за простата храна не е от през вчерашния ден. Не сме толкоз надалеч от времената, когато единствено сме произвеждали храната си и сме зависили напълно от реколтата. Днес нямаме време и ядем на открито, небрежно, с полуфабрикати и без да знаем тъкмо какво има в храната. Много хора желаят това да се промени.

Концепцията за простата храна не е следващата мода в храненето, която ще отшуми. Тя има от ден на ден фенове измежду от ден на ден младежи. Като съпротива на това течение в храненето е гурме кухнята, фюжън течението и молекулярната кулинария. Като се замислим по този начин се разделяме и хората - едните желаеме извънредни ястия, скъпи и необикновени, с артикули, донесени от другия завършек на света, особено за нас. А другите обичаме елементарни неща.

Основи на простата храна

Приготвянето на ястията не лишава доста време и кой знае какви операции. Краткото време на термична обработка допуска по-добро опазване на питателните субстанции. Но е добре да се знаят някои всепризнати обстоятелства, като да вземем за пример, че храните, богати на бетакаротин, като морковите, са добре да се подготвят с лой, тъй като витамин А е мастноразтворим. Или че витамин С се окислява от въздуха и сокът би трябвало да се пие бързо.

Една или най-вече две базови храни допуска по-лесно асимилиране от организма. Колкото по-малко по тип храни, толкоз по-лесно храносмилане. Освен това, колкото по-малко храни, толкоз по-безопасно взаимоотношение посред им - а оттова изчезва подуването, газовете, киселините.

Знанието за подправките е основно за положителния усет и разнообразието. Различните подправки отключват разнообразни усети в една и съща храна, а главният става по-богат и удоволствието е цялостно. Добре е да се съблюдава в рецептите дали подправката е прясна (замразена) или сушена, коя е за месо и коя за зеленчуци,, който можем да отглеждаме у дома, гони газовете и е добре да се поставя на зеле, да вземем за пример.

Качествените първични материали без доста обработка по добиването им значи по-чист усет и качествени хранителни субстанции. Студено пресовани растителни мазнини са потребни, когато се прибавят най-после на ястието. Но това не важи за олиото от гроздови семки или кокосовото масло. Балсамовият оцет има своите достолепия, само че домашният ябълков оцет - също.

Този лист може да се обогатява непрекъснато. Има и един доста забавен индикатор, за който рядко се замисляме и той е, по какъв начин елементарните, елементарни храни са свързани със мемоари от детството или младостта. Печена на тенекиена кутия риба, непосредствено на плажа с другари. Топла питка от баба и домашно сладко от ягоди. С времето сантиментални предписания ще се приближават до днешните, само че има доста хора, които записват и предават родовите си рецeпти напред в поколенията.

Сезонност и регионалност - основни условия за вкусна и потребна храна

Именно тези индикатори подсигуряват храната да бъде добра за нас. Съществува даже разделяне на храната съгласно това, какъв брой пътува от мястото, където се добива, до трапезата. Колкото е по-кратко това разстояние, толкоз по-полезна е тя за нас и за околната среда. Ако тази концепция - да се хранят с храна, създадена наоколо, се прегърне от повече хора, доста от проблемите на днешното изхранване и здраве ще намалеят. Сезонната храна е надалеч по-евтина и подтиква дребните аграрни производители от района. Ще се спестят разноски по превоз, няма да се обременява околната храна и в случай че има обезпечен чист генезис - тази храна би била равнозначна на здраве.

Нутриционисти и диетолози настояват, че всеки човек отделя храносмилателни ензими, разпознавайки храните, с които би трябвало да се оправят те. И храната, която е позната генерации обратно, е по-лесна за храносмилане, тъй като отключва бързо верния ензим, значи храносмилането е пълноценно. И противоположното, когато консумираме прекомерно екзотични, въпреки и супер потребни храни, организмът е усложнен в храносмилането им и изгодите отиват, знаем къде.

Зъболекари се причисляват и настояват, че зъбното здраве не зависи толкоз от постоянното миене на зъбите, а по-скоро от храната, което те сдъвкват. Непознатите храни не са част от генетичната памет на зъбния гланц и той е доста по-уязвим към тях, в сравнение с към храни, които сме консумирали от епохи. В резултат кариесите са доста повече измежду градското население и децата – като групи, които употребяват доста непознати храни.

“Време е да се обърнем към традициите, в случай че желаеме да сме здрави ”

Иначе казано време е да се обърнем към традициите, в случай че желаеме да сме здрави и да се любуваме от храната. През пролетта – зеленолистни зеленчуци и супи, през лятото салати, ястия, в които има доста зеленчуци, есента – последните плодове и зеленчуци, потребни корени и ядки, а зимата оставяме на зимнината и множеството месо, поради нарасналите потребности от калории.

Сезонността кара организма да познава и да се стреми към цикличност, няма стрес, подбуден от безредното хранене с какво ни падне, и сме в естетика със земята и природата към нас. А в случай че останат блага в остатък, зимнината е още една наша прелестна традиция – естествено ферментирала зимнина, заледяване, сушене на плодове, зеленчуци и меса.

Слабото място на тази идея за храната са сладкишите. Те изискват време, старания, имат доста съставни елементи и първични материали, които не са налични по родните земи. Но традицията има отговор на това - сладка, мед, още веднъж елементарни десерти като цедено кисело мляко с мед и орехи. Една елементарна рецепта за кекс или торта, крем карамел или сладка баница - има десерти, които не изискват екзотични съставки, а надалеч по-прости и елементарни артикули.

И в случай че към момента се чудим какво да сготвим за вечеря, дано е нещо от тук и в този момент, дано е нещо просто, обичайно и да вложим силата си в него. А в случай че съумеем да имаме пълностоен, деен ден, тази вечеря ще е надалеч по-вкусна. А в случай че е споделена с близки и другари - ще нахрани и душите ни.