Злоядото дете
„ Храната прави битката ” – това повтарят българските баби и майки. Поколения наред. Ние майките сме привикнали да мислим, че когато едно дете отхвърля да се храни, нещо с него не е наред. Затова от раждането непрекъснато ни тревожи една-едничка мисъл: „ Достатъчно ли се храни моето дете? ”. И в случай че постоянно пропуща хранене или оставя вечерята незавършена – лепваме етикета „ злоядо ”.
Ако и вие имате „ злоядо ” дете като мен, то и към вашата маса постоянно се срещат някои спортни дисциплини като: хранене с трудности, съвременен петобой – заричане за премия, приказки от близо и надалеч, преброяване на хапки, заплашване с лишаване на привилегии и сравняване с другите деца. А може би и при вас гоненето с лъжицата е единствено за загряване? Като бивше „ злоядо дете ” аз открих решението за моето дете. Ще ви опиша по какъв начин, само че първо за нормалните неточности, които позволяваме.
Трябва да ядеш СЕГА! – това че за нас е редно детето да яде тъкмо в този момент, не значи, че на него му се яде тъкмо СЕГА. Често се съобразяваме единствено със себе си или с нормалното, а не с желанията на самото дете. Поставете се на негово място – таман ще строи някой стоетажен небостъргач или е събрало куклите на чай и чува: „ Хайде, време е за вечеря ”. Нека първо да си доиграе, 5-10 минути са едно цяло чаено празненство или една борба. Хубаво би било да ангажираме детето да оказва помощ в кухнята – да сервира или единствено да дава хрумвания за менюто. Така то ще се настрои за хранене и ще усеща, че е значимо в този фамилен миг, какъвто би трябвало да е храненето.
Трябва да ядеш ТОЛКОВА! – нашата визия за детската порция в множеството случаи е пресилена. Смятаме, че детето се е нахранило, когато е надали не е натъпкано до гушата. Малките порции в подобаваща паница обаче са доста ефикасни – детето добива възприятието за „ отхвърлена задача ”, която не е толкоз страшна и скоростта, с която го прави му работи като тласък даже за в допълнение. Толкова е, колкото му се яде.
Трябва да ядеш ТОВА! – белким не съобразяваме детското меню с нашият усет?! Разбира се, само че детето стартира да оформя собствен личен. Идеите са от детската градина, от рекламите, от ходенето на посетители, от манджите на баба. Щом му се хапва нещо, което ние нормално не готвим, за какво да не разнообразим. „ Какво ти се хапва през днешния ден? ” - взаимното извършване на покупки на нужните артикули имат магичен резултат. Че по какъв начин няма да хапне от това, което единствено е поискало?
Често съм спорила с други майки, че и със моята лична, каква да бъде атмосферата на масата, когато там има злоядо дете. Необходими ли са всичките истории, приказки, ангажименти? Понякога в желанието „ най-малко нещо да хапне ” ние се трансформираме в нещо приблизително сред смешник, актриса, пазач, а резултатът е нищожен спрямо напъните, които сме хвърлили.
И въпреки всичко приказките са по-добрият вид от храненето НАСИЛА. Да се принуди детето да яде тъкмо в този момент, колкото и каквото ние решим е безчинство над неговата персона. Ако детето просто няма вкус, а ние го насилваме, това има назад въздействие върху апетита му. Осъзнавайки какъв резултат има отводът от храненето пред родителя, то го употребява за своя алегоричен протест към тази авторитарност. Неслучайно питателните разстройства са точно форма на протест към престижа на майката. Всички детски психолози са единомислещи, че насилственото хранене не е целесъобразно, в случай че желаете да създадете позитивно отношение към храненето и то да не бъде единствено нужда, само че и наслаждение.
Продължава:
Злоядото дете - II част
Ако и вие имате „ злоядо ” дете като мен, то и към вашата маса постоянно се срещат някои спортни дисциплини като: хранене с трудности, съвременен петобой – заричане за премия, приказки от близо и надалеч, преброяване на хапки, заплашване с лишаване на привилегии и сравняване с другите деца. А може би и при вас гоненето с лъжицата е единствено за загряване? Като бивше „ злоядо дете ” аз открих решението за моето дете. Ще ви опиша по какъв начин, само че първо за нормалните неточности, които позволяваме.
Трябва да ядеш СЕГА! – това че за нас е редно детето да яде тъкмо в този момент, не значи, че на него му се яде тъкмо СЕГА. Често се съобразяваме единствено със себе си или с нормалното, а не с желанията на самото дете. Поставете се на негово място – таман ще строи някой стоетажен небостъргач или е събрало куклите на чай и чува: „ Хайде, време е за вечеря ”. Нека първо да си доиграе, 5-10 минути са едно цяло чаено празненство или една борба. Хубаво би било да ангажираме детето да оказва помощ в кухнята – да сервира или единствено да дава хрумвания за менюто. Така то ще се настрои за хранене и ще усеща, че е значимо в този фамилен миг, какъвто би трябвало да е храненето.
Трябва да ядеш ТОЛКОВА! – нашата визия за детската порция в множеството случаи е пресилена. Смятаме, че детето се е нахранило, когато е надали не е натъпкано до гушата. Малките порции в подобаваща паница обаче са доста ефикасни – детето добива възприятието за „ отхвърлена задача ”, която не е толкоз страшна и скоростта, с която го прави му работи като тласък даже за в допълнение. Толкова е, колкото му се яде.
Трябва да ядеш ТОВА! – белким не съобразяваме детското меню с нашият усет?! Разбира се, само че детето стартира да оформя собствен личен. Идеите са от детската градина, от рекламите, от ходенето на посетители, от манджите на баба. Щом му се хапва нещо, което ние нормално не готвим, за какво да не разнообразим. „ Какво ти се хапва през днешния ден? ” - взаимното извършване на покупки на нужните артикули имат магичен резултат. Че по какъв начин няма да хапне от това, което единствено е поискало?
Често съм спорила с други майки, че и със моята лична, каква да бъде атмосферата на масата, когато там има злоядо дете. Необходими ли са всичките истории, приказки, ангажименти? Понякога в желанието „ най-малко нещо да хапне ” ние се трансформираме в нещо приблизително сред смешник, актриса, пазач, а резултатът е нищожен спрямо напъните, които сме хвърлили.
И въпреки всичко приказките са по-добрият вид от храненето НАСИЛА. Да се принуди детето да яде тъкмо в този момент, колкото и каквото ние решим е безчинство над неговата персона. Ако детето просто няма вкус, а ние го насилваме, това има назад въздействие върху апетита му. Осъзнавайки какъв резултат има отводът от храненето пред родителя, то го употребява за своя алегоричен протест към тази авторитарност. Неслучайно питателните разстройства са точно форма на протест към престижа на майката. Всички детски психолози са единомислещи, че насилственото хранене не е целесъобразно, в случай че желаете да създадете позитивно отношение към храненето и то да не бъде единствено нужда, само че и наслаждение.
Продължава:
Злоядото дете - II част Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ