Храненето, пробиотиците, въглехидратите и как храните влияят на мозъка ни
Храната е горивото за нашето тяло и нашия мозък. Затова какво ядем е от значително значение за тяхното действие. Знаем много повече по въпроса по какъв начин избрани храни се отразяват върху фигурата и действието на разнообразни органи, само че доста по-малко за това какъв резултат оказват употребяваните от нас артикули върху мозъка.
Разнообразното хранене сигурно е най-полезно, тъй като набира на организма всички нужни субстанции. Някои храни са известни с това, че подтикват мозъчната активност, а средиземноморската диета се загатва като най-полезният режим, с цел да бъдем с избистрен разум години напред. Но дано разделим храните на няколко групи съгласно състава им.
Въглехидрати
Мозъкът съставлява едвам 2% от общото ни тегло, само че употребява цели 20% от силата, която се генерира от глюкозата. Затова и храненето е от значително значение за вярната мозъчна функционалност.
Глюкозата е в основата на всички хранителни въглехидрати и е значима зa производството на серотонин в мозъка - невротрансмитер, който дава отговор за положителното въодушевление. Именно по тази причина въглехидратите са най-големият източник на сила за мозъка ни.
Но тези, чистите, които се съдържат в ориза, картофите, плодовете, зеленчуците и млечните артикули. А не бързите въглехидрати, които не се трансформират в задоволително сила, само че провокират взаимозависимост.
Пробиотиците
Има ги в доста храни, само че като че ли по-често избираме да ги одобряваме като хранителна добавка. А преди години сходна алтернатива нямаше...
Учените считат, че има двупосочна връзка сред храносмилателния тракт и централната нервна система посредством биохимични сигнали. Това е и връзка сред областите в мозъка, които дават отговор за когнитивните ни качества и страсти и стомаха. Затова е забавно по какъв начин пробиотиците въздействат освен на храносмилането.
Смята се, че те трансформират обработката на информацията в червата, което има директна връзка с тревогата и депресията. Засега са правени единствено дребни и непредставителни проучвания по тематиката, само че изводът от тях е, че храните с пробиотици въздействат позитивно на настроението.
Мазнините
Те също са доста значими за здравето на мозъка, тъй като вземат участие в построяването на клетъчните мембрани, както и в основаването и действието на невроните.
Около 60% от мозъка ни е формиран от омега-3 мастни киселини от вид DHA, които се намират в храни като мазните риби. Те са от значително значение за вярното развиване на мозъка при към момента неродените бебета и в първите години от живота, както и за здравето на очите.
Различни проучвания потвърждават, че в случай че ограничаваме поради диета приема на мазнини, нашитe когнитивни функционалности (възприятие, моторни умения, взимане на решения и други) може да пострадат. Прекалено високият банкет на мазнини пък се свързва с покачвания риск от деменция, написа BBC Good Food.
Витамините и минералите
Те участват в една или друга форма в съвсем всички храни, които консумираме. Най-важни за здравето и развиването на мозъка са витамини от група В, както и С (за образуването и развиването на клетките), D и E и магнезият (подобрява нервната пластичност).
Колкото по-богата на витамини и минерали е храната, която консумираме, толкоз по-дълго време мозъкът ни ще е здрав и млад. Освен това се предпазваме от нарушавания в когнитивните функционалности и депресивни положения.
Разнообразното хранене сигурно е най-полезно, тъй като набира на организма всички нужни субстанции. Някои храни са известни с това, че подтикват мозъчната активност, а средиземноморската диета се загатва като най-полезният режим, с цел да бъдем с избистрен разум години напред. Но дано разделим храните на няколко групи съгласно състава им.
Въглехидрати
Мозъкът съставлява едвам 2% от общото ни тегло, само че употребява цели 20% от силата, която се генерира от глюкозата. Затова и храненето е от значително значение за вярната мозъчна функционалност.
Глюкозата е в основата на всички хранителни въглехидрати и е значима зa производството на серотонин в мозъка - невротрансмитер, който дава отговор за положителното въодушевление. Именно по тази причина въглехидратите са най-големият източник на сила за мозъка ни.
Но тези, чистите, които се съдържат в ориза, картофите, плодовете, зеленчуците и млечните артикули. А не бързите въглехидрати, които не се трансформират в задоволително сила, само че провокират взаимозависимост.
Пробиотиците
Има ги в доста храни, само че като че ли по-често избираме да ги одобряваме като хранителна добавка. А преди години сходна алтернатива нямаше...
Учените считат, че има двупосочна връзка сред храносмилателния тракт и централната нервна система посредством биохимични сигнали. Това е и връзка сред областите в мозъка, които дават отговор за когнитивните ни качества и страсти и стомаха. Затова е забавно по какъв начин пробиотиците въздействат освен на храносмилането.
Смята се, че те трансформират обработката на информацията в червата, което има директна връзка с тревогата и депресията. Засега са правени единствено дребни и непредставителни проучвания по тематиката, само че изводът от тях е, че храните с пробиотици въздействат позитивно на настроението.
Мазнините
Те също са доста значими за здравето на мозъка, тъй като вземат участие в построяването на клетъчните мембрани, както и в основаването и действието на невроните.
Около 60% от мозъка ни е формиран от омега-3 мастни киселини от вид DHA, които се намират в храни като мазните риби. Те са от значително значение за вярното развиване на мозъка при към момента неродените бебета и в първите години от живота, както и за здравето на очите.
Различни проучвания потвърждават, че в случай че ограничаваме поради диета приема на мазнини, нашитe когнитивни функционалности (възприятие, моторни умения, взимане на решения и други) може да пострадат. Прекалено високият банкет на мазнини пък се свързва с покачвания риск от деменция, написа BBC Good Food.
Витамините и минералите
Те участват в една или друга форма в съвсем всички храни, които консумираме. Най-важни за здравето и развиването на мозъка са витамини от група В, както и С (за образуването и развиването на клетките), D и E и магнезият (подобрява нервната пластичност).
Колкото по-богата на витамини и минерали е храната, която консумираме, толкоз по-дълго време мозъкът ни ще е здрав и млад. Освен това се предпазваме от нарушавания в когнитивните функционалности и депресивни положения.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ