Хаос, страх и липса на политики: Какво е бъдещето на комплекса „Марица-изток“?
Хората в региона на промишления комплекс „ Марица-изток “ са уплашени и се трансформират в жертви на огромната политическа игра в България. Те не схващат смисъла на зеления преход, липсва връзка сред страната и локалната власт, което води до чувството, че хората в региона са изоставени. Това са главните заключения от ново проучване за социално-икономическото развиване на региона, направено от специалисти от Българската академия на науките (БАН) и Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. То е направено по поръчка на фондация „ Фридрих Еберт “.
Три сюжета
Анализът обрисува три вероятни сюжета за демографско и социално-икономическо развиване на региона на „ Марица-изток “ до 2040 година
Първият е на интензивен енергиен преход с дейна и съответна поддръжка от страна на централната и локалната власт. Ускорен преход значи закриване на минимум половината мощности до края на 2026 година и цялостно излизане от въглищната енергетика най-късно до 2035 година
Този сюжет се припокрива с оптимистичния вид на демографската прогноза. При него се допуска повишение на нивата на раждаемост. Експертите обаче го виждат като минимум евентуален.
Адекватната поддръжка на страната е централно изискване за реализиране на относително по-благоприятни демографски и стопански резултати в хода на енергийния преход в района. Задържане на популацията и даже възстановяване на демографските индикатори е допустимо при създаване на териториален проект, съдържащ комплекс от ограничения в няколко насоки. Първо, основаване на инфраструктура за новаторски бизнес в района, включваща индустриална зона сред Раднево и Гълъбово, само че освен.
В тази тенденция е нужна и огромна кредитна стратегия от Българската банка за развиване, ориентирана към започващи софтуерни бизнеси в „ Марица – изток. “ Анализът сподели, че инфраструктурните ограничения не са задоволителни, с цел да се обезпечи качествена претовареност на работната мощ, освободена от въглищната енергетика. Необходимо е да се възнамерява и основаването на една или няколко задоволително огромни заместващи мощности в преработващата индустрия: произвеждане на продукция със съществуващо пазарно търсене с потреблението на съвременни технологии с висока продуктивност на труда.
Заедно с това, в „ Марица – изток “ е допустимо и е подходящо ускореното създаване на нова енергийна база, най-много от възобновими енергийни източници. В разбора се показва, че развиването на атомна стопанска система и опцията за надеждно и дейно преструктуриране на съществуващите ТЕЦ-ове за работа с природен газ са въпроси, които се нуждаят от спомагателни проучвания поради международната обстановка.
Според един от създателите на разбора доцент Георги Бърдаров точно това е най-адекватният сюжет и ще докара до мъчителното сега, само че по-бързо трансформиране на района.
Хората в района са мощно уплашени, само че всяко едно закъснение единствено ще утежни обстановката и цената ще бъде доста по-голяма “, уточни той.
Сценарий на интензивен енергиен преход без съществуването на съответна обществена поддръжка. С прекратяване на държавните прехвърляния към частните Топлоелектрическа централа в „ Марица – изток “, съчетано с растеж на цената на квотите за излъчвания, пазарните сили ще принудят енергийните сдружения в комплекса да спрат или мощно да лимитират активността си. Очакваните последствия са ескалация на безработицата и всеобща емиграция. Възможно е непринудено пораждане на нови предприятия в района, които ще се опитат да се възползват от многочислената свободна работна ръка – само че нивото на работните заплати, което ще се откри по този бурен метод, ще е на равнище най-малко 2 пъти под актуалното.
Този сюжет в общи линии подхожда на песимистичния вид на демографската прогноза или понижаване на раждаемостта. Освен внезапно утежняване на демографските и социално-икономическите индикатори в района, може да се чака и радикализация на локалното население и втвърдяване на антиевропейските настройки. Убеждението, че „ Европа е отговорна “ ще се укрепи от неефективното, а евентуално и корумпирано разпределение на обилни средства от Европейския съюз, които ще бъдат предоставени за наранени региони като „ Марица – изток. “
Сценарий на закъснение на енергийния преход. Под „ закъснение на енергийния преход “ разбираме запазването, без ограничавания и в цялостен размер, на активността на въглищната енергетика в България до окончателното й закриване през 2038 или 2040 година Този сюжет подхожда на реалистичния вид на демографската прогноза. За да бъде той вероятен, е нужна засилена политическа интензивност на европейско равнище за дерогация за излъчванията от националната въглищна енергетика.
Продължаващата субсидия както на държавната, по този начин и на по-малките частни Топлоелектрическа централа ще обременява от ден на ден обществения бюджет – и в последна сметка ще докара до сензитивно повишаване на електрическата енергия в страната. Ниската успеваемост на българската стопанска система ще се задълбочи, а промените за усилване на иновационния ѝ капацитет значително ще се осуетят: остарялата енергийна индустриална база ще дърпа обратно цялото национално стопанство.
От гледна точна на засегнатия район ще се откри положение на продължаваща мъка: защото няма да има ясно обрисувано бъдеще за тази територия, капиталовата интензивност внезапно ще се свие. Повечето работни места ще бъдат непокътнати (до един момент), само че отрицателните демографски трендове ще се задържат. Освен това, понижаване на районното равнище на работните заплати е неизбежно поради утежняването на икономическите индикатори в бранша. Влошената екологична обстановка ще предизвика продължаващо редуциране на междинната дълготрайност на живота на популацията в района. Поради всички тези аргументи специалистите показват разновидността със забавянето на енергийния преход като „ безнаказаност от страна на страната “. Без подозрение, „ снишаването “ до последния вероятен миг носи някаква политическа сигурност, само че тази сигурност е илюзорна и ще бъде платена от хората в бъдеще.
Доц. Бърдаров позволи, че е допустимо миксиране на тези сюжети. Но дефинира решението за затварянето на комплекса като „ политическо самоубийство “ за тези, които би трябвало да го вземат.
Три сюжета
Анализът обрисува три вероятни сюжета за демографско и социално-икономическо развиване на региона на „ Марица-изток “ до 2040 година
Първият е на интензивен енергиен преход с дейна и съответна поддръжка от страна на централната и локалната власт. Ускорен преход значи закриване на минимум половината мощности до края на 2026 година и цялостно излизане от въглищната енергетика най-късно до 2035 година
Този сюжет се припокрива с оптимистичния вид на демографската прогноза. При него се допуска повишение на нивата на раждаемост. Експертите обаче го виждат като минимум евентуален.
Адекватната поддръжка на страната е централно изискване за реализиране на относително по-благоприятни демографски и стопански резултати в хода на енергийния преход в района. Задържане на популацията и даже възстановяване на демографските индикатори е допустимо при създаване на териториален проект, съдържащ комплекс от ограничения в няколко насоки. Първо, основаване на инфраструктура за новаторски бизнес в района, включваща индустриална зона сред Раднево и Гълъбово, само че освен.
В тази тенденция е нужна и огромна кредитна стратегия от Българската банка за развиване, ориентирана към започващи софтуерни бизнеси в „ Марица – изток. “ Анализът сподели, че инфраструктурните ограничения не са задоволителни, с цел да се обезпечи качествена претовареност на работната мощ, освободена от въглищната енергетика. Необходимо е да се възнамерява и основаването на една или няколко задоволително огромни заместващи мощности в преработващата индустрия: произвеждане на продукция със съществуващо пазарно търсене с потреблението на съвременни технологии с висока продуктивност на труда.
Заедно с това, в „ Марица – изток “ е допустимо и е подходящо ускореното създаване на нова енергийна база, най-много от възобновими енергийни източници. В разбора се показва, че развиването на атомна стопанска система и опцията за надеждно и дейно преструктуриране на съществуващите ТЕЦ-ове за работа с природен газ са въпроси, които се нуждаят от спомагателни проучвания поради международната обстановка.
Според един от създателите на разбора доцент Георги Бърдаров точно това е най-адекватният сюжет и ще докара до мъчителното сега, само че по-бързо трансформиране на района.
Хората в района са мощно уплашени, само че всяко едно закъснение единствено ще утежни обстановката и цената ще бъде доста по-голяма “, уточни той.
Сценарий на интензивен енергиен преход без съществуването на съответна обществена поддръжка. С прекратяване на държавните прехвърляния към частните Топлоелектрическа централа в „ Марица – изток “, съчетано с растеж на цената на квотите за излъчвания, пазарните сили ще принудят енергийните сдружения в комплекса да спрат или мощно да лимитират активността си. Очакваните последствия са ескалация на безработицата и всеобща емиграция. Възможно е непринудено пораждане на нови предприятия в района, които ще се опитат да се възползват от многочислената свободна работна ръка – само че нивото на работните заплати, което ще се откри по този бурен метод, ще е на равнище най-малко 2 пъти под актуалното.
Този сюжет в общи линии подхожда на песимистичния вид на демографската прогноза или понижаване на раждаемостта. Освен внезапно утежняване на демографските и социално-икономическите индикатори в района, може да се чака и радикализация на локалното население и втвърдяване на антиевропейските настройки. Убеждението, че „ Европа е отговорна “ ще се укрепи от неефективното, а евентуално и корумпирано разпределение на обилни средства от Европейския съюз, които ще бъдат предоставени за наранени региони като „ Марица – изток. “
Сценарий на закъснение на енергийния преход. Под „ закъснение на енергийния преход “ разбираме запазването, без ограничавания и в цялостен размер, на активността на въглищната енергетика в България до окончателното й закриване през 2038 или 2040 година Този сюжет подхожда на реалистичния вид на демографската прогноза. За да бъде той вероятен, е нужна засилена политическа интензивност на европейско равнище за дерогация за излъчванията от националната въглищна енергетика.
Продължаващата субсидия както на държавната, по този начин и на по-малките частни Топлоелектрическа централа ще обременява от ден на ден обществения бюджет – и в последна сметка ще докара до сензитивно повишаване на електрическата енергия в страната. Ниската успеваемост на българската стопанска система ще се задълбочи, а промените за усилване на иновационния ѝ капацитет значително ще се осуетят: остарялата енергийна индустриална база ще дърпа обратно цялото национално стопанство.
От гледна точна на засегнатия район ще се откри положение на продължаваща мъка: защото няма да има ясно обрисувано бъдеще за тази територия, капиталовата интензивност внезапно ще се свие. Повечето работни места ще бъдат непокътнати (до един момент), само че отрицателните демографски трендове ще се задържат. Освен това, понижаване на районното равнище на работните заплати е неизбежно поради утежняването на икономическите индикатори в бранша. Влошената екологична обстановка ще предизвика продължаващо редуциране на междинната дълготрайност на живота на популацията в района. Поради всички тези аргументи специалистите показват разновидността със забавянето на енергийния преход като „ безнаказаност от страна на страната “. Без подозрение, „ снишаването “ до последния вероятен миг носи някаква политическа сигурност, само че тази сигурност е илюзорна и ще бъде платена от хората в бъдеще.
Доц. Бърдаров позволи, че е допустимо миксиране на тези сюжети. Но дефинира решението за затварянето на комплекса като „ политическо самоубийство “ за тези, които би трябвало да го вземат.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ