Хората в по-стабилна възраст с радост и умиление си спомнят

Хората в по-стабилна възраст с наслада и трогване си спомнят предаванията по “Радио Пловдив ", а след време и по “Хоризонт " на БНР, сътворени с доста обич към музиката, изпълнени с осведоменост и огромен професионализъм от един човек, роден с музика в душата, изтъкан от музика, влезнала във всяка клетка на неговото създание, музика, извираща от всяка негова фибра като ярък шарен шадраван, пеещ и радващ хората в възхвала на живота, хубостта, любовта. Музика, изпълнявана от международни и български артисти с най-голямо самопризнание и популярност, незабравима, стопляща сърцата, безконечна.

Тома Спространов е роден на 14 август 1941 година в центъра на Пловдив. Учи във Второ единно учебно заведение “Лиляна Димитрова ", в този момент “Патриарх Евтимий ". Той е любимецът на девойките. Те наблюдават всяко негова крачка и проявяване и е душата на учебното заведение, свири на духовите принадлежности в учебния оркестър и провежда и управлява всички забави. Харесват го и девойки, и момчета, висок, строен, синеок, надарен, безрезервен. Учи британски език в курс, свири на подготовки на оркестъра и няма време за обич. Харесва руси и синеоки девойки. Сърцето му трепти, като види Нели. И в този момент потрепва:

След гимназия записах да изучавам Мелиорация и битка с ерозиите - нова компетентност в Агрономическия факултет, и поливно земеделие. Това е хитра компетентност, тъй като Пловдив се намира върху подземно море и в полето хората вадят вода с помпи и имат кладенци за поливане на реколтата. Обучението ми беше доста положително и потребно. Продължих да изучавам в Русе стопанска система и по този начин получих правото да тествам всички селскостопански машини. Продължавах да изучавам езици - британски и френски, също и полски, защото Полша беше една по-особена социалистическа страна. По-късно използвах познанията си по непознатите езици в материали за моите музикални излъчвания.

Постепенно започнах да върша излъчвания за Радио Пловдив в рубриката “Добро утро ". След концертите на естрадните реализатори правех изявленията с най-известните и ги използвах в моите излъчвания. Шефовете на радиото ги харесваха. Йорданка Аначкова, партиен секретар, ми сподели: “Имаш хубави излъчвания. Нямаш потребност от инспекция ".

Бях доста зает - заран в “Добро утро " в 7 часа, след това в 10 часа имах предаване “Добър ден ". Отначало Здравко Йончев и Христо Димов и други четяха материалите ми и аз стоях до главите им да ги управлявам да не сбъркат нещо, само че след това взех решение, че е най-добре аз да си ги чета. Имам присъщ, звънък и запаметяващ се глас с добра дикция. Веднъж бях на Витоша и се движех по тясна пътечка и отсреща ми идват двама души. По предписание в планината се поздравява. “Добър ден ", поздравих аз, само че чух смях и “А кой пусна радиото? ".

- Кои международни артисти познаваш? 

- Естествено, всичко стартира от Лили. Навремето тук дойде шведската певица Джейн Сверт и пя ужасно в Летния спектакъл с Лили. В момента вееше вятър от Италия и хората доста харесваха Рита Павоне - мъничка, със мощен глас, като Лили, с лунички. Тя добре се ориентира към нейния репертоар. Тогава тя пя със “Сребърните тигри " и разговарях с импресариото й Здравко Радоев, който прояви интерес към моите плочи и доста ги хареса. А те са двустранни и на противоположната страна е записана единствено музиката, готово за запис на ария. По-късно Георги Минчев направи някои песни с тази музика и доста ги харесаха.

Публиката доста хареса “Рокендролът беше млад " - ария на водачите в Англия. Лично се познавам с тигрицата Тина Търнър. Аз я докарах тук и тя пя в Летния спектакъл. Допринесох за това “Балкантон " да издаде нейна плоча през далечната 1972 година Тя е Кралица на соул музиката и я смесва с рок. Заедно с Ники Кънчев взехме изявление от Царя на фънка Джеймс Браун - пее соул и фънк в бърз темп. Всички знаят песента за билета на Прешъс Уилсън дружно с “Иръпшън ", изпята на “Златният Орфей ". Случайно се срещнах с фамозния Стинг - живее нависоко, в края на Лондон, сякаш е на Бунарджика.

Гледам - един човек реже увехналите рози в градина, с цел да поникнат нови. “Браво! " извиках очарован аз и му припомних тази среща, като пристигна в Пловдив. На фестивала на джаза в Банско се срещнах с голям 240-килограмов чернокож в огромно кресло - Соломон Бърк, страховит артист. С Албано и Ромина Пауър станахме другари. Той прави вино. От съвсем всички звезди на “Златният Орфей " съм взимал изявленията. С Борис Гуджунов бяхме дружно в казармата, с Йорданка Христова сме персонални другари, с “Ритон " - също, а Росица Кирилова аз пуснах за пръв път по радиото с песента “Тишина " и й станах кум на сватбата й с Жоро Начев.

- Идва време да приказваме за обич и деца.

 - Да, англичанката Джуди идва като учителка в Английската гимназия в Пловдив, издава и учебници, защото тя е от първите учители чужденци там. Запознаваме се инцидентно и скоро тя ме кани на рождения си ден. Танцуваме, само че чувствам, че прехвърчат искри сред нас. “Не си играй с огъня " слушам прошепнато в ухото си, до момента в който танцуваме, само че се заиграваме. Аз живеех в центъра, а тя в общежитие до стадиона и какъв брой път съм извървял, до момента в който бяхме гаджета. Беше невероятно да се оженим в това време на ограничавания и рестрикции. “Заминавам за Англия. Искам да съм самостоятелна от твоето наличие ", ми сподели Джуди, преди да замине за почивка.

Бяхме упорити. Младостта и любовта си желаеха своето! Ходихме да молим благоволението на държавни и партийни величия в Пловдив и София, само че все отказваха - Томи ще избяга в Англия и няма да се върне! Защо? Какво ми липсваше тук? Кълнях се в обич и честност към родината, само че сърцата им не омекваха! Е, не знам по какъв начин, само че най-после се смилиха и получихме позволение за подписване на цивилен брак - без родственици, без другари, без салтанати. Това е може би най-бързата и тиха женитба. Събрахме се майка ми, баба ми, колежка на Джуди и Недялко Костов, фотограф, кореспондент на вестник “Марица ". Любовта беше победила! И започнаха да се раждат децата, по британски обичай, през три години.

В Англия общината дава гратис жилища на родители с доста деца и грижите за тях са огромни. Пръв беше Георги - на татко ми, или Джорж, през 1972 година После си поръчахме Филип през 1975 година, и двамата августовски лъвове, и единственото момиче Мария - Мери, 1979 година Ето ги децата ми, снимани на брега на океана. А тази тайфа тук са всички - майки, татковци и деца, девет на брой: от Джордж - две деца - Емилия и Самуил и жена му Кари, Филип - с пет деца, като три са си негови от втория брак - Феи, Елизабет - Бети и единственият последовател на моето име Томи Георгиев Спространов, и Мери е с едно дете - Джошуа, в превод от британски Исус.

Умират да пристигна лятото и да дойдат в България. Ако могат, цяло лято ще стоят тук. Всички приказват български и имат двойно поданство. В България не е като в Германия и в Англия - гостенинът би трябвало бързо да си върви, най-вече три дни да бъде в този дом. Аз като отида в Англия, тъкмо това върша - извозвам по три дни при всеки и се събира един месец.

- Какво е любовта?

- Истинската обич е, когато можеш да окажеш помощ на някого. Разделихме се с Джуди, като останахме положителни другари, и тя заживя като рационална англичанка - на село си купи вила и там се радва на слънце и независимост. Аз съм обвързван с града. Дадоха ми часове в консерваторията по модерни музикални стилове и вървеше доста добре работата с млади и надарени хора, само че пристигна ковидът и няма занятия. Сградата е пуста. Междувременно имах другарство с Гергана от София, работеща в БНР. Често пътувах до София, с цел да върша излъчвания. Но пристигна неприятното - заболяването. Паркинсонът не се лекува и те прави безусловно подвластен.

Тя си нямаше никой непосредствен и аз се грижех за нея. Трудно ми беше да пътувам непрестанно до София, а тя живееше на петия етаж, и я взех вкъщи. Снабдих я с количка и хигиеничен стол, купих памперси, през лятото в жегите я поливах с вода да не й е топло, само че подлата болест напредваше. Да се грижиш за човек, с който не си законно привързан, би трябвало да си безрезервен. Това е обич. Но останах и без нея. Четиринадесет години двамата се борихме с неизлечимия паркинсон!

- Какъв е естетическият ти блян?

- Не се възползвай от това, с което те е наградила ориста. Работи върху това, което ти е обещано от нея. Не ламти за дарове. Аз обичам да ми подаряват плочи и цялостен живот съм получавал тъкмо това, само че множеството си ги закупувам. Възхищавам се от природата и от всичко това, което е основано от нея. Много обичам розите. До нас наоколо има жълти рози и аз постоянно ги обливам и пречиствам от старите цветове, да израснат нови, като Стинг. Турист съм и обичам да отивам на туризъм.

Обожавам да легна на полянка с дъхави планински цветя. Възхищавам се на страхотното многообразие от птици и животни и най-много от красиви хора, русокоси синеоки дами и мъже с високи чела. Една жена би трябвало да има красиви изразителни очи и хубави устни. На 2 октомври 2020 година на Античния спектакъл свири Биг бенд Пловдив в чест на 20-ата си годишнина и 65 година БНР. Хубав концерт, с положителни, само че незнайни реализатори, с хубаво време и сантиментална луна, само че публиката очакваше малко информация за шефовете, за основателите на излъчвания, за другите отдели и забавни моменти от тяхната работа за възхода на радиото. Нито дума за никого от хората, които сътвориха славата и паметта му. 

Интервю на Нели Бекярова за " Блиц "