Влагането на страст в работата винаги води до успех в дългосрочен план
Хората нямат визия къде да търсят щастието, споделя световноизвестният специалист в региона на позитивната логика на психиката и логиката на психиката на водачеството Тал Бен-Шахар. В младостта избираме или „ неверния хамбургер “ – вкусния и калоричен хедонизъм, от който следва тежест в стомаха и празнина в душата, или безвкусното „ надпреварване на плъхове “ за триумф. То вероятно би могло да донесе някакви изгоди и наслаждение по-късно, само че най-вероятно ще докара до нихилизъм, от който нищо положително не може да се чака нито в този момент, нито в бъдеще. И макар че никой от нас не може да реализира благополучие един път вечно, всеки има късмет да стане по-щастлив, като избере верния „ хамбургер “ – подобен, който носи наслада и задоволство в сегашното и способства за благополучието в бъдеще.
Тал Бен-Шахар приказва за съставките на правилния „ хамбургер ” в книгата си „ Какво ще избереш? “. Концепциите за ярък живот на Тал Бен-Шахар са развити в неговата книга – „ Да се научим да бъдем щастливи “.
Сред препоръките на Тал Бен-Шахар е и да си задавате непрестанно въпроси, които ще прояснят дейностите и мотивацията ви. Запитайте се: благополучен ли съм на работа? Как мога да стана по-щастлив? Мога ли да напусна актуалната си работа и да намеря по-надежден източник на смисъл и наслаждение? И в случай че нямам право да напусна работа или по една или друга причина не желая да върша това, какво мога да сторя, с цел да ми доставя повече приятност това, което правя?
Спомнете си най-незабравимите моменти, които сте претърпели на работа. Анализирайте с какво са били свързани те – с някакви съответни планове или с удоволствието, което сте изпитвали от работата си като цяло.
Не би трябвало да се надяваме на работодателя да ни обезпечи комфорта, за който жадуваме. Добре е да търсим източника на смисъл и наслаждение в дейностите по прехраната ни, а в случай че го няма, да го създадем със личните си ръце, споделя Тал Бен-Шахар. Колкото и да упрекваме другите – нашите родители, учители, шефове или държавното управление – това може да провокира състрадание към нас у някого от близките, само че няма да ни донесе благополучие. В края на краищата цялостната отговорност за намирането на добра работа или основаването на оптимални условия на работното ни място носим само ние самите.
Понякога сме уплашени от решението да сменим работата в същата компания или да потърсим друго място. Промяната обаче е нужна и неизбежна, в случай че сме заседнали в позиция, която не ни дава нищо повече от облекчаване на нашите материални потребности. Ако внезапно осъзнаем, че работата ни не ни обезпечава прехраната, ще създадем всичко по силите си, с цел да променим актуалната обстановка. Тогава за какво си слагаме по-ниски стандарти, когато е заложено персоналното ни благополучие? Необходим е кураж, с цел да измененията живота си. А куражът не е да не се страхуваш, а да се страхуваш, само че все пак да вървиш напред.
За нашето оцеляване са нужни освен пари, само че и положение на благополучие и не би трябвало да разрешаваме те да се изключват взаимно. Важна част от решаването на задачата е да намерим активност, в която да влагаме присъщата ни пристрастеност. Това значи да открием региона, която ни въодушевява и ни кара да се занимаваме от сърце, да я опознаваме и да развиваме качествата си още и още. Удоволствието от работата е залог, че ще реализираме по-голям триумф в дълготраен проект. Без пристрастеност мотивацията бързо изчезва.
За професионалното прегаряне може да прочетете в Списание 8, бр. 1/2019 година
Тал Бен-Шахар приказва за съставките на правилния „ хамбургер ” в книгата си „ Какво ще избереш? “. Концепциите за ярък живот на Тал Бен-Шахар са развити в неговата книга – „ Да се научим да бъдем щастливи “.
Сред препоръките на Тал Бен-Шахар е и да си задавате непрестанно въпроси, които ще прояснят дейностите и мотивацията ви. Запитайте се: благополучен ли съм на работа? Как мога да стана по-щастлив? Мога ли да напусна актуалната си работа и да намеря по-надежден източник на смисъл и наслаждение? И в случай че нямам право да напусна работа или по една или друга причина не желая да върша това, какво мога да сторя, с цел да ми доставя повече приятност това, което правя?
Спомнете си най-незабравимите моменти, които сте претърпели на работа. Анализирайте с какво са били свързани те – с някакви съответни планове или с удоволствието, което сте изпитвали от работата си като цяло.
Не би трябвало да се надяваме на работодателя да ни обезпечи комфорта, за който жадуваме. Добре е да търсим източника на смисъл и наслаждение в дейностите по прехраната ни, а в случай че го няма, да го създадем със личните си ръце, споделя Тал Бен-Шахар. Колкото и да упрекваме другите – нашите родители, учители, шефове или държавното управление – това може да провокира състрадание към нас у някого от близките, само че няма да ни донесе благополучие. В края на краищата цялостната отговорност за намирането на добра работа или основаването на оптимални условия на работното ни място носим само ние самите.
Понякога сме уплашени от решението да сменим работата в същата компания или да потърсим друго място. Промяната обаче е нужна и неизбежна, в случай че сме заседнали в позиция, която не ни дава нищо повече от облекчаване на нашите материални потребности. Ако внезапно осъзнаем, че работата ни не ни обезпечава прехраната, ще създадем всичко по силите си, с цел да променим актуалната обстановка. Тогава за какво си слагаме по-ниски стандарти, когато е заложено персоналното ни благополучие? Необходим е кураж, с цел да измененията живота си. А куражът не е да не се страхуваш, а да се страхуваш, само че все пак да вървиш напред.
За нашето оцеляване са нужни освен пари, само че и положение на благополучие и не би трябвало да разрешаваме те да се изключват взаимно. Важна част от решаването на задачата е да намерим активност, в която да влагаме присъщата ни пристрастеност. Това значи да открием региона, която ни въодушевява и ни кара да се занимаваме от сърце, да я опознаваме и да развиваме качествата си още и още. Удоволствието от работата е залог, че ще реализираме по-голям триумф в дълготраен проект. Без пристрастеност мотивацията бързо изчезва.
Тал Бен-Шахар напомня и една мисъл на Ейбрахам Маслоу: „ Най-красивата орис, най-прекрасното благосъстояние, което може да сполети всяко човешко създание, може да бъде пожертвано за правото да правиш това, което буйно обичаш да правиш. “Психологът Ейми Вжешневски и нейният екип в свое проучване образно демонстрират, че хората претърпяват работата си по три метода: като работа, като кариера или като предопределение. Най-често хората я възприемат като тежък труд, а за най-важно показват паричното заплащане, а не персоналното задоволство. Вжешневски показва, че „ удовлетворението от работата зависи повече от усещането на служителя за нея, в сравнение с от прихода или професионалния авторитет. “
За професионалното прегаряне може да прочетете в Списание 8, бр. 1/2019 година
Професионалното прегаряне визира от ден на ден хора. То поразява здравето и изтрива чувството за благополучие. Сведете ли живота си до работата, горите. Как да се опaзите?
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ