Хората, които нямат домашен любимец, често не разбират мъката на

Хората, които нямат домакински любим, постоянно не схващат тъгата на другите, когато се случи тяхната животинка да си отиде от белия свят. Разбират, че е тъжно събитие, само че не могат да схванат степента, в която то ги визира.

Хората, които имат домакински любим, одобряват кучето, котката или друга животинка като част от фамилията си. Понякога те са единственото им семейство. Връзката сред животно и човек може да бъде толкоз мощна, че хората да правят оценка загубата им като загуба на обичан човек. Това е необичайно да се изясни на хора, които са нямали сходна връзка. Отделът по логика на психиката на Университета в Централен Ланкшир, Англия е изследвал комплицираната връзка сред домашния любим и притежателя му и по този начин разкрива за какво толкоз страдаме по тяхната загуба.

Динамиката в връзките се трансформира през годините, в които сме дружно. В началото се държим като родители с тях - възпитаваме ги, обгрижваме ги, приучаваме ги към привички, гордеем се с достиженията им, оплакваме се от държанието им. Впоследствие обаче домашните любимци стават остров на разтуха, облекчават проблемите ни и даже с грижите по тях, ние си доставяме наслада. Тази смяна изяснява и сложността на привързаността ни към тях.

Домашните любимци са единственият източник на безусловна обич. Дори притежателите на котки, известни с независимостта, непукизма и дори с известна апатия, настояват, че вътрешно са уверени - техните котки ги обичат. По техен личен си метод, само че метод, който подхожда на притежателите им. Т.е. те в действителност са задоволени от такива връзки и получават своята доза безусловна обич и при дребната демонстрация, тъй като правят оценка всяко примъркване и отъркване колкото притежателя на куче, което всяка към този момент след работа се мята и го събаря на пода от наслада.



В доста случаи домашните любимци дават такова задоволство в общуването, че могат да " утешат " двойки, които нямат деца по някаква причина - обективно събитие или съзнателен избор. Без да съдим такива двойки или необвързани, за доста хора домашният любим основава с тях в действителност дълбока връзка - едноременно зависят, само че и управляват рутината на живота им, мотив за социализация са и създавт възприятието, че са значими и значими за друго създание.

В множеството фамилии домакински любим се взима, когато децата са дребни и желаеме да им доставим наслада, само че и да ги научим на отговорност или при двойки, които тестват връзката си във връзка с това, до каква степен са способни е вкип да се грижат за различен. Така се случва, че децата израстват с домакински любим и това възпитава доста скъпи качества в тях. В 80% от случаите деца, които са имали животинка вкъщи, вземат за децата си, когато самите те станат родители.



Това са част от аргументите, заради които сме толкоз привързани към домашните си любимци. Проблемът, когато изгубим някой ден, дали тъй като сме взели решението да ги приспим, или заради друга причина, е не по-малко комплициран:

Загубата остава неразбрана. Само човек, който е губил животинка, може да разбере. А това не са доста хора от нормалното ни обръжение.
Губим член на фамилията. Отново може да звучи пресилено, само че то се усеща тъкмо по този начин.
Трудно можем да скърбим, тъй като няма ритуализиране, както при гибелта на хората.
Още по-трудно се решаваме да имаме нов любим и по този начин да се лекуваме, както постоянно ни поучават.

Ако ви се случи това трагично събитие:

Намерете общественост, в която свободно да споделяте възприятията си. Във конгреси и групи се срещат такива хора и те единствени могат да ви схванат. Споделяйте и изслушвайте на собствен ред.

Преживейте етапите на скръбта и си дайте време за всяка от тях: Отрицание, яд, пазарлък, меланхолия, приемане. Само не оставяйте дълго в депресивната и недейте свързва това събитие с други трагични в живота ви.

Опитайте да го преодолявате - Грижете се за бездомни животинки, наблюдавайте играещите кученца в парка, общувайте с другари, които имат също животинки. Не затваряйте сърцето си и търсете нова наслада. Но в случай че не желаете нова душичка в живота си, не се насилвайте.

Скръбта е измерение в живота ни, което не може да бъде сравнявано и измервано. Всеки скърби по собствен метод, в друга степен и съгласно свое си движение. Не обезценявам човешкия живот, като го съпоставям с този на домашните ни любимци, само че от време на време в тях намираме тъкмо онази частичка обич и разтуха, които постоянно ни липсват при хората. Взимането на любим, стъпването на топчицата козинка или люспи, няма значение, значи, че сме подготвени да обичаме абсолютно. Нека помним с обич какво сме имали и какви сме били, до момента в който го имаме. По-добри хора.