Хората, които не са в състояние да генерират умствени образи,

Хората, които не са в положение да генерират умствени облици, са по-малко способни да си спомнят основни събития от историята на живота си, разкри ново проучване. След сканиране на мозъците на доброволци с афантазия - положение, характеризиращо се с липса на въображение - създателите на проучването откриха, че тази нарушена автобиографична памет се акцентира от необикновена връзка сред хипокампуса и зрителната кора.

Смята се, че към един на всеки 50 души може да има известна степен на афантазия, което значи, че им е мъчно да образуват облици във въображението си. Въпреки че явлението към момента е едва разбрано, то евентуално е медиирано по някакъв метод от хипокампуса, който играе основна роля в генерирането на умствени облици.

Интересното е, че хипокампусът също е един от главните центрове на паметта на мозъка. Това предиздвикало създателите на проучването да си зададат въпроса дали неспособността да си показват места, хора или събития от предишното също може да докара до по-лоша автобиографична памет измежду афантазиците.

За да проучат, откривателите избирали 14 души с афантазия и 16 неафантазични, които да служат за контролна група и ги карали да си напомнят събития от пет разнообразни интервала от живота им - ранно детство, юношество, ранна зрелост, междинна възраст и последната година. " Ние открихме, че хората с афантазия изпитват по-големи компликации при припомнянето на мемоари ", изясни създателят на проучването Мерлин Монцел. " Те освен оповестяват по-малко детайлности, само че техните разкази са по-малко ярки и доверието им в личната им памет е понижено. "



„ Това допуска, че способността ни да помним персоналната си биография е тясно обвързвана с нашето въображение “, сподели той.

Интригуващо е, че афантазичните участници постоянно изясняват, че знаят по какъв начин се „ усеща “ несъмнено място, само че не могат да пресъздадат това пространство в мозъка си. Например, един човек описал прекарването, като споделил: „ Мога да слага съзнанието си в кухнята си вкъщи и да чувствам всичко в близост, само че нямам образен облик, обвързван с това възприятие. “

По време на идната фаза на изследването откривателите употребявали функционален магнитен резонанс (fMRI), с цел да следят мозъчната интензивност на участниците, до момента в който се пробват да си напомнят събития от живота. „ Това сподели, че хипокампусът, който играе значима роля в припомнянето на ярки, подробни автобиографични мемоари, е по-слабо задействан при хора с афантазия “, сподели съавторът на проучването Pitshaporn Leelaarporn.

По-конкретно, тя изясни, че " връзката сред хипокампуса и зрителния кортекс корелира с въображението при хора без афантазия, до момента в който няма корелация при засегнатите. " С други думи, понижената съгласуваност сред тези две области на мозъка може да е виновна за неналичието на умствени облици в афантазиите и може също да способства за понижена дарба за припомняне на събития от живота.

„ Нашите резултати демонстрират, че образните умствени облици са от значително значение за богатата на елементи, ярка автобиографична памет и че този вид когнитивна функционалност се поддържа от функционалната връзка сред хипокампуса и зрително-възприемащия кортекс “, заключават създателите на проучването.

Въз основа на това наблюдаване те спекулират, че предлагането на образование по образно въображение може да помогне на хората, страдащи от Алцхаймер и други нарушавания, свързани с паметта, да подобрят дълготрайното си припомняне. Дали това в действителност е по този начин обаче или не е нещо, което бъдещите изследвания ще би трябвало да преценяват.

Изследването е оповестено в списанието.

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в  

По темата