Търсенето на работа стана ходене по мъките
Ходили ли сте скоро на изявление за работа? В случай че сте стигнали до такава степен, евентуално сте не запомнили по кое време за пръв път сте показали интерес към обявата и сте пуснали CV. Кандидатстване по документи, очакване, в началото решето, очакване, първо изявление - нормално с външна организация за асортимент на личен състав или в най-хубавия случай с HR-а на компанията, очакване, второ изявление - с директния началник, отново очакване - процесът е толкоз дълъг, че забравяш по кое време и по какъв начин е почнало всичко.
Ако до неотдавна всичко това отнемаше най-много 3 седмици, в този момент скачаме на интервал от 1-2 месеца. Работодателят забавя оптимално решението си в търсене на „ идеалния “ претендент, споделя Николай Николов от Българската конфедерация по заетостта. „ Тупането на топката “ постоянно дава неправилен сигнал на претендентите за работа, че „ мястото е непокътнато за наши хора “, че компанията не е сериозна или пък че просто прави изследване на пазара, без изобщо да има желание да наема нови чиновници. А най-важният диалог - за заплатата, към момента не е пристигнал. Конкретиката постоянно се оставя на финален стадий и се схваща едвам когато работодателят е одобрил претендента и му дава заветното предложение за работа.
Затегнат пазар без доста оптимизъм
Ситуацията на пазара на труда у нас сега може да се опише с една дума - затегната, и няма сигнали, че трендът внезапно и ненадейно ще се промени скоро, разяснява Николов. Да стартираме от общата картина - България е нонстоп в избори. Не е ясна посоката, в която държавното управление ще ръководи страната, не е ясно ще се стягат ли коланите, ще се усилват ли налози, осигуровки минимална работна заплата, изобщо, какви политики ще се ползват към бизнеса, изброява специалистът. Няма държавен бюджет, публичните поръчки, от които доста компании са подвластни, сега буксуват и така нататък А бизнесът най-вече страда от несигурна работна среда.
Още по-голямата картина -ситуацията в Европа и света, също не е оптимистична. Геополитически и енергийни рецесии, ценово цунами - разноските на работодателите непрестанно скачат, и то ненадейно.
Според най-новата статистика на Евростат излиза, че България е на второ място по растеж на разноските за труд в Европейски Съюз. Данните са за последното тримесечие на предходната година и сочат, че общите разноски на работодателите за един отработен час се усилват с 13,9% на годишна база, като този ритъм е над три пъти по-висок от междинния за Европейски Съюз (4.1%) и еврозоната (3.8%). Защо? Не са се вдигнали налозите или осигуровките, само че за сметка на това са скочили цените на тока, горивата, материалите и суровините - това образува цената на работното място. На този декор работната заплата напряко изостава. Затова бизнесът е доста деликатен при наемането на личен състав и дълго се ослушва, преди да работи.
От друга страна, влязохме в 2026 година с упования за автоматизиран растеж на възнагражденията поради приемането на еврото. Нали към този момент сме в клуба на богатите, повтаряха чиновниците и калкулираха мислено нови заплати, които изобщо не са превалутираните остарели, дава още един колорит Николай Николов. Така българският бизнес става все по-неконкурентоспособен, а когато е в такава обстановка, не може да продава стоките и услугите си и просто изчезва от пазара.
Касите на самообслужване в огромните магазини вземат хляба на касиерите
Няма хора или няма работа
Видимата причина за пренапрягането на трудовия пазар е, че няма хора. Според статистиката записаната безработица е ниска - към 5,4% към януари тази година, освен това огромна част от тези хора изобщо не желаят да си намерят работа.
Данните на Евростат са малко по-различни - безработицата през февруари у нас е най-ниска измежду страните в Европейски Съюз и е 3.2%, а пък записаните безработни в бюрата по труда са на историческо дъно и за пръв път падат под 100 000 души. Ако пък се стигне до „ крадене на фрагменти “ сред бизнес съперници, в актуалната несигурна обстановка и самите чиновници не са склонни да сменят работно място, на което са привикнали, с ново такова, на което ще им заплащат със 100 или 150 евро от горната страна, показва Николай Николов. С една дума, и чиновници, и работодатели са доста деликатни, когато вземат такива решения предвид на общата обстановка.
От друга страна, отчетливо текат процеси на редуциране на личен състав. Осезаемо е в областта на аутсорсинга, IT промишлеността, банки и телекоми стремително усъвършенстват и цифровизират активността си, което води до понижаване на наетите в тези сфери, изброява специалистът.
И въпреки всичко хора се търсят, само че в ресторантьорството, хотелиерството и селското стопанство, където приходите не са високи, а и в множеството случаи заетостта е сезонна. При тези условия българите заобикалят такива позиции и местата се заемат от " вносни " фрагменти.
Особеният случай в Пловдив
Според платформата за офериране на свободни работни места jobs.bg обявите и местата към края на февруари са намалели с към 9 на 100 на годишна база. С изключение на производството, всички други браншове губят позиции. За Пловдив, като индустриалното сърце на България, можем да кажем, че свободни работни позиции в промишлеността има, само че пък може би тъкмо по тази причина общото равнище на възнаграждение изостава.
Така региона от години не е мръднала от шестото място по хонорари. „ Личните ми усещания при подбора на фрагменти в Пловдив са, че работната мощ е по-особена. Много постоянно при търсене на хора за производството чуваме реплики „ може ли да работя без контракт “ или пък „ не мога да дойда в петък на работа, тъй като ще отивам на мач “, споделя Николай Николов. Вероятно тези хора имат някакви странични приходи в сивата стопанска система, с цел да подхождат по този начин несериозно, допуска той.
Парадоксът
Има един абсурд на пазара, който изправя един против различен старите, опитни чиновници и новоназначените. Заради мощното нарастване на минималната работна заплата през последните години доста постоянно един свеж кадър, взет напряко от гимназията или университета, се назначава на доста по-високо стартово възнаграждение от кадър, който е работил години наред в компанията и има висока добавена стойност.
Предприемачи и икономисти в изострен спор: Вземат ли хляба на българите гурбетчиите от Узбекистан
Допреди 20 - 25 години доста българи стягаха куфарите за чужбина и ставаха гастарбайтери, немили-недраги по необятния свят. Семейства се разделяха за дълго, децата оставаха при бабите си за развъждане в името на повече пари. Ако някой беше споделил на тези хора, че в този момент функциите ще се извърнат и чужденци ще идват да работят за българи, нямаше да повярват. Но се случи. В началото страхливо, като нещо екзотично и епизодично, а в този момент с все по-голям обсег.
В България се следи внезапно повишаване на вноса на работна мощ от чужбина, като все още у нас работят жители от общо 86 страни. Най-големите групи задгранични служащи идват от Узбекистан - 7018 души, Непал - 3934, Турция - 3450, Индия - 2358, и Киргизстан - 1691, сочат данни на Агенцията по заетостта в края на предходната година. Тези хора са заети главно в браншове като промишленост, строителство, превоз, туризъм и услуги, където обичайно има дефицит на работна ръка.
Избухването ясно се вижда и в броя на издадените разрешителни за работа. През 2023 година те са били общо 24 945, през 2024 година нарастват до 34 720, а през 2025 година доближават 49 179. Само за първите три месеца на 2026 година към този момент са издадени 18 989 разрешителни, което демонстрира, че се върви към нов връх и още по-силен растеж до края на годината. Данните станаха ясни на кръгла маса за вноса на работна ръка, проведена от ЕКИП и ИССИО в края на март.
Това хубаво ли е, или е неприятно? От позиция на работодателите този импорт на работна ръка е извънредно непълен. Според тях страната би трябвало да улесни процедурите и да ги форсира във времето. От Конфедерацията на работодателите в промишлеността КРИБ са безапелационни, че тези процеси текат не тъй като бизнесът желае, а тъй като просто няма кой да работи във заводи и фабрики, по хотелите на Черноморието лятото и по тези в ски курортите зимата. Част от икономистите обаче, които следят данни на статистиката и диаграми от институциите, считат, че непалци и узбекистанци „ вземат хляба на българите “ и подбиват заплатите им. Нищо сходно, отвръщат от КРИБ. Чужденците от трети страни заемат такива работни места, които българите не желаят. Без чужденците редица бизнеси не могат да действат обикновено.
Нещата обаче не са черни и бели. В регионите с висока безработица и липса на вложения в действителност има безработица. Но хората избират да останат по родните си места и да бездействат, в сравнение с да се реалокират в различен регион, където работа има.
На второ място стои несъответствието сред образованието и потребностите на бизнеса - доста хора нямат нужните умения за наличните позиции. Допълнително България изостава във връзка с вложения и софтуерно развиване - страната е измежду последните в Европейски Съюз по вложения и е на последно място по степен на роботизация, което значи, че стопанската система разчита повече на ръчен труд.
Нож с две остриета
Образно казано, работодателите в България си „ поръчват “ от разстояние чиновници от чужбина, без опция за действителен асортимент. Това води до разминаване сред потребностите на бизнеса и уменията на служащия. Наред с компликациите при привличането на служащи от трети страни, през последните четири години се следи и сложното им задържане на българския пазар на труда, показват от Института за синдикални проучвания. По информация от Министерство на вътрешните работи повече от 40% от получилите право да работят в България напущат страната първите шест месеца, с цел да търсят щастието в друга, по-богата европейска страна, и не остават до приключване на периода на разрешителното.
Ако до неотдавна всичко това отнемаше най-много 3 седмици, в този момент скачаме на интервал от 1-2 месеца. Работодателят забавя оптимално решението си в търсене на „ идеалния “ претендент, споделя Николай Николов от Българската конфедерация по заетостта. „ Тупането на топката “ постоянно дава неправилен сигнал на претендентите за работа, че „ мястото е непокътнато за наши хора “, че компанията не е сериозна или пък че просто прави изследване на пазара, без изобщо да има желание да наема нови чиновници. А най-важният диалог - за заплатата, към момента не е пристигнал. Конкретиката постоянно се оставя на финален стадий и се схваща едвам когато работодателят е одобрил претендента и му дава заветното предложение за работа.
Затегнат пазар без доста оптимизъм
Ситуацията на пазара на труда у нас сега може да се опише с една дума - затегната, и няма сигнали, че трендът внезапно и ненадейно ще се промени скоро, разяснява Николов. Да стартираме от общата картина - България е нонстоп в избори. Не е ясна посоката, в която държавното управление ще ръководи страната, не е ясно ще се стягат ли коланите, ще се усилват ли налози, осигуровки минимална работна заплата, изобщо, какви политики ще се ползват към бизнеса, изброява специалистът. Няма държавен бюджет, публичните поръчки, от които доста компании са подвластни, сега буксуват и така нататък А бизнесът най-вече страда от несигурна работна среда.
Още по-голямата картина -ситуацията в Европа и света, също не е оптимистична. Геополитически и енергийни рецесии, ценово цунами - разноските на работодателите непрестанно скачат, и то ненадейно.
Според най-новата статистика на Евростат излиза, че България е на второ място по растеж на разноските за труд в Европейски Съюз. Данните са за последното тримесечие на предходната година и сочат, че общите разноски на работодателите за един отработен час се усилват с 13,9% на годишна база, като този ритъм е над три пъти по-висок от междинния за Европейски Съюз (4.1%) и еврозоната (3.8%). Защо? Не са се вдигнали налозите или осигуровките, само че за сметка на това са скочили цените на тока, горивата, материалите и суровините - това образува цената на работното място. На този декор работната заплата напряко изостава. Затова бизнесът е доста деликатен при наемането на личен състав и дълго се ослушва, преди да работи.
От друга страна, влязохме в 2026 година с упования за автоматизиран растеж на възнагражденията поради приемането на еврото. Нали към този момент сме в клуба на богатите, повтаряха чиновниците и калкулираха мислено нови заплати, които изобщо не са превалутираните остарели, дава още един колорит Николай Николов. Така българският бизнес става все по-неконкурентоспособен, а когато е в такава обстановка, не може да продава стоките и услугите си и просто изчезва от пазара.
Касите на самообслужване в огромните магазини вземат хляба на касиерите
Няма хора или няма работа
Видимата причина за пренапрягането на трудовия пазар е, че няма хора. Според статистиката записаната безработица е ниска - към 5,4% към януари тази година, освен това огромна част от тези хора изобщо не желаят да си намерят работа.
Данните на Евростат са малко по-различни - безработицата през февруари у нас е най-ниска измежду страните в Европейски Съюз и е 3.2%, а пък записаните безработни в бюрата по труда са на историческо дъно и за пръв път падат под 100 000 души. Ако пък се стигне до „ крадене на фрагменти “ сред бизнес съперници, в актуалната несигурна обстановка и самите чиновници не са склонни да сменят работно място, на което са привикнали, с ново такова, на което ще им заплащат със 100 или 150 евро от горната страна, показва Николай Николов. С една дума, и чиновници, и работодатели са доста деликатни, когато вземат такива решения предвид на общата обстановка.
От друга страна, отчетливо текат процеси на редуциране на личен състав. Осезаемо е в областта на аутсорсинга, IT промишлеността, банки и телекоми стремително усъвършенстват и цифровизират активността си, което води до понижаване на наетите в тези сфери, изброява специалистът.
И въпреки всичко хора се търсят, само че в ресторантьорството, хотелиерството и селското стопанство, където приходите не са високи, а и в множеството случаи заетостта е сезонна. При тези условия българите заобикалят такива позиции и местата се заемат от " вносни " фрагменти.
Особеният случай в Пловдив
Според платформата за офериране на свободни работни места jobs.bg обявите и местата към края на февруари са намалели с към 9 на 100 на годишна база. С изключение на производството, всички други браншове губят позиции. За Пловдив, като индустриалното сърце на България, можем да кажем, че свободни работни позиции в промишлеността има, само че пък може би тъкмо по тази причина общото равнище на възнаграждение изостава.
Така региона от години не е мръднала от шестото място по хонорари. „ Личните ми усещания при подбора на фрагменти в Пловдив са, че работната мощ е по-особена. Много постоянно при търсене на хора за производството чуваме реплики „ може ли да работя без контракт “ или пък „ не мога да дойда в петък на работа, тъй като ще отивам на мач “, споделя Николай Николов. Вероятно тези хора имат някакви странични приходи в сивата стопанска система, с цел да подхождат по този начин несериозно, допуска той.
Парадоксът
Има един абсурд на пазара, който изправя един против различен старите, опитни чиновници и новоназначените. Заради мощното нарастване на минималната работна заплата през последните години доста постоянно един свеж кадър, взет напряко от гимназията или университета, се назначава на доста по-високо стартово възнаграждение от кадър, който е работил години наред в компанията и има висока добавена стойност.
Предприемачи и икономисти в изострен спор: Вземат ли хляба на българите гурбетчиите от Узбекистан
Допреди 20 - 25 години доста българи стягаха куфарите за чужбина и ставаха гастарбайтери, немили-недраги по необятния свят. Семейства се разделяха за дълго, децата оставаха при бабите си за развъждане в името на повече пари. Ако някой беше споделил на тези хора, че в този момент функциите ще се извърнат и чужденци ще идват да работят за българи, нямаше да повярват. Но се случи. В началото страхливо, като нещо екзотично и епизодично, а в този момент с все по-голям обсег.
В България се следи внезапно повишаване на вноса на работна мощ от чужбина, като все още у нас работят жители от общо 86 страни. Най-големите групи задгранични служащи идват от Узбекистан - 7018 души, Непал - 3934, Турция - 3450, Индия - 2358, и Киргизстан - 1691, сочат данни на Агенцията по заетостта в края на предходната година. Тези хора са заети главно в браншове като промишленост, строителство, превоз, туризъм и услуги, където обичайно има дефицит на работна ръка.
Избухването ясно се вижда и в броя на издадените разрешителни за работа. През 2023 година те са били общо 24 945, през 2024 година нарастват до 34 720, а през 2025 година доближават 49 179. Само за първите три месеца на 2026 година към този момент са издадени 18 989 разрешителни, което демонстрира, че се върви към нов връх и още по-силен растеж до края на годината. Данните станаха ясни на кръгла маса за вноса на работна ръка, проведена от ЕКИП и ИССИО в края на март.
Това хубаво ли е, или е неприятно? От позиция на работодателите този импорт на работна ръка е извънредно непълен. Според тях страната би трябвало да улесни процедурите и да ги форсира във времето. От Конфедерацията на работодателите в промишлеността КРИБ са безапелационни, че тези процеси текат не тъй като бизнесът желае, а тъй като просто няма кой да работи във заводи и фабрики, по хотелите на Черноморието лятото и по тези в ски курортите зимата. Част от икономистите обаче, които следят данни на статистиката и диаграми от институциите, считат, че непалци и узбекистанци „ вземат хляба на българите “ и подбиват заплатите им. Нищо сходно, отвръщат от КРИБ. Чужденците от трети страни заемат такива работни места, които българите не желаят. Без чужденците редица бизнеси не могат да действат обикновено.
Нещата обаче не са черни и бели. В регионите с висока безработица и липса на вложения в действителност има безработица. Но хората избират да останат по родните си места и да бездействат, в сравнение с да се реалокират в различен регион, където работа има.
На второ място стои несъответствието сред образованието и потребностите на бизнеса - доста хора нямат нужните умения за наличните позиции. Допълнително България изостава във връзка с вложения и софтуерно развиване - страната е измежду последните в Европейски Съюз по вложения и е на последно място по степен на роботизация, което значи, че стопанската система разчита повече на ръчен труд.
Нож с две остриета
Образно казано, работодателите в България си „ поръчват “ от разстояние чиновници от чужбина, без опция за действителен асортимент. Това води до разминаване сред потребностите на бизнеса и уменията на служащия. Наред с компликациите при привличането на служащи от трети страни, през последните четири години се следи и сложното им задържане на българския пазар на труда, показват от Института за синдикални проучвания. По информация от Министерство на вътрешните работи повече от 40% от получилите право да работят в България напущат страната първите шест месеца, с цел да търсят щастието в друга, по-богата европейска страна, и не остават до приключване на периода на разрешителното.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ