Емил Хърсев уверява: Няма как един хляб да стане от 1 лев 1 едро
Хлябът няма да стане от 1 лева 1 евро при влизане в Еврозоната. Това не е ставало в нито една от страните, които са част от Еврозоната. Никъде влизането в Еврозоната не е провокирало значителен осезателен инфлационен развой. Това разяснява в ефира на Nova News финансистът Емил Хърсев.
По думите му концепцията, че страната ще компенсира нечии приходи е нездравословна за всички.
„ Бюджетът не може да храни нацията. Идеята, че страната ще компенсира нечии приходи е нездравословна за всички. Идеята е всеобщо да се компенсира нараствания разход за енергоносители и горива. Това е надълбоко неправилно. Държавата би трябвало да се грижи за тези, които не са в положение да се изхранват “, акцентира той.
Хърсев изясни още, че растежът на цените постоянно е в интерес на бюджета.
„ Растежът на българската стопанска система от дълго време не зависи от бюджета. Има не повече от 10% дял на публичните поръчки в Брутният вътрешен продукт, и то в най-хубавите години. Вероятно в този момент този дял ще намалее. Не се афишират нови търгове. Брутният вътрешен продукт пораства и в действително изражение. Износът пораства. Изключително положителни цени за главните експортни браншове на България.
Хърсев изясни, че елементарният консуматор страда поради забележителното закъснение на растежа на приходите. Той предвижда, че до стагфлация няма да се стигне.
„ Стагфлация значи, че производството понижава, а в това време се усилват цените на пазара. И без инфлация от вноса, имаме задоволителен капацитет за повишаване на цените. Стагнация надълбоко ме съмнява, че ще преживеем, с цел да получим стагфлация. Има миг на понижаване на промишленото произвеждане в много страни, които са свързани с външнотърговски връзки с Русия. България не демонстрира такава голяма взаимозависимост. Огромна част от българския експорт е посока запад и юг “, сподели още финансистът.
По думите му концепцията, че страната ще компенсира нечии приходи е нездравословна за всички.
„ Бюджетът не може да храни нацията. Идеята, че страната ще компенсира нечии приходи е нездравословна за всички. Идеята е всеобщо да се компенсира нараствания разход за енергоносители и горива. Това е надълбоко неправилно. Държавата би трябвало да се грижи за тези, които не са в положение да се изхранват “, акцентира той.
Хърсев изясни още, че растежът на цените постоянно е в интерес на бюджета.
„ Растежът на българската стопанска система от дълго време не зависи от бюджета. Има не повече от 10% дял на публичните поръчки в Брутният вътрешен продукт, и то в най-хубавите години. Вероятно в този момент този дял ще намалее. Не се афишират нови търгове. Брутният вътрешен продукт пораства и в действително изражение. Износът пораства. Изключително положителни цени за главните експортни браншове на България.
Хърсев изясни, че елементарният консуматор страда поради забележителното закъснение на растежа на приходите. Той предвижда, че до стагфлация няма да се стигне.
„ Стагфлация значи, че производството понижава, а в това време се усилват цените на пазара. И без инфлация от вноса, имаме задоволителен капацитет за повишаване на цените. Стагнация надълбоко ме съмнява, че ще преживеем, с цел да получим стагфлация. Има миг на понижаване на промишленото произвеждане в много страни, които са свързани с външнотърговски връзки с Русия. България не демонстрира такава голяма взаимозависимост. Огромна част от българския експорт е посока запад и юг “, сподели още финансистът.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ