Питка за всеки повод: Как да си направим най-вкусната погача (ВИДЕО)
Хлябът е наложителен детайл от трапезата. Днес ви представяме рецепта за погача от Диди. Тя е подобаваща за всеки празничен мотив, както и просто за вечеря. За рецептата ни трябват: 1 кг брашно, 2 яйца, 2 с.л. олио или разтопено масло, 1 ч.ч. кисело мляко, 300 мл хладка вода, 1 с.л. сол, 1 с.л. захар, 1 кубче квас, сусам по избор. Приготвянето стартира като си подготвим маята. За задачата пускаме кубчето квас в хладката вода и прибавяме захарта, с цел да активираме маята. Брашното пресяваме в тава. Пресяването се прави, с цел да бъде по-пухкава питката. След като маята се разтвори я изсипваме в кладенчето, което сме създали в брашното. След това прибавяме едното яйце и белтъка на другото. Останалият жълтък резервираме. Следва месенето на тестото.
В началото можем да използваме лъжица, а като разбъркаме малко прибавяме и киселото мляко. След това прибавяме мазнината и солта. Към този миг тестото към този момент е готово за месене на ръка. Месим го до момента в който стане безпрепятствено и спре да залепва. Когато го омесим го разрязваме на две равни елементи и го оставяме няколко минути да почине. След това разточваме две тънки кори, като всяка мажем с масло. Можем да намажем с пръсти или пък да разтопим маслото авансово и да намажем с четка. Слагаме корите една върху друга и разрязваме на 16 релативно равни части. След това навиваме всяко на кифличка и ги редим в тавата.
Оставяме тестото да втаса, до момента в който бухне по този начин, че да запълни съда. След това намазваме с жълтъка, който ни е останал и в случай че желаем поръсваме със сусам. Печем за двайсетина минути на 200 градуса и сме подготвени.
Внимание:
Температурата на фурната ще разшири газовете в хляба и ще се освободи влагата. Фурната наложително би трябвало да е авансово загрята. Не би трябвало да се отваря вратата постоянно, а даже при опция въобще. Отваря се към края, с цел да се ревизира, да не загори от горната страна. Ако има такава заплаха, се поставя алуминиево фолио. Готовността на хляба се ревизира с дълга суха дървена съчка. Коричката на готовото печиво би трябвало да е прелестно кафеникава или златиста.
