Хламидиалната инфекция с C. trachomatis е най-честото сексуално трансмисивно заболяване,

Хламидиалната зараза с C. trachomatis е най-честото полово трансмисивно заболяване , което предизвиква уретрит при мъжете, цервицит и салпингит при дамите и конюнктивит и пневмония при новородени и кърмачета. В 5-30% от бременните дами се потвърждава хламидиална генитална зараза. При тях рискът от отвесна трансмисия на патогенния извършител (по време на раждането по натурален механизъм) на новороденото дете възлиза на към 50%.

Инфекцията може да засегне конюнктивите, назофаринкса, ректума, половите органи. При раждане по действен механизъм рискът от заразяване на бебето е най-малък.

Какви са заплахите и кои органи за най-често наранени?

1. Очно засягане. В 30-50% от новородените от майки с нелекувана, дейна хламидиална зараза, се развива конюнктивит. Симптомите се демонстрират в първите 5 до 14 дни след раждането на детето. Този период може да се редуцира, в случай че е било налице преждевременна руптура на околоплодния мехур.

Клиниката варира в необятни граници – от леко зачервяване на конюнктивите и нищожен слузен секрет до тежък конюнктивит с изобилна гнойна секреция. Конюнктивата може да е доста ранима и елементарно да кърви при осъществяване на промивка да вземем за пример. В към половината от случаите се открива и назофарингеална зараза. Важно е хламидиалният конюнктивит да се разграничи от гонококовия, който е грозящ зрението.

2. Белодробно засягане. Пневмония, породена от C. trachomatis може да се развие в 10-20% от новородените от майки с нелекувана зараза. Пневмонията има доста присъща клинична картина. Заболяването е подло, като се демонстрира в първите 1-3 месеца след раждането. Основните недоволства са персистираща кашлица и тахипнея, при неналичието на фебрилитет. При аускултацията не се открива бронхиална спънка, което е и отграничителния белег от инфекцията с респираторно-синцитиален вирус. От параклиничните проучвания постоянно се открива повишение броя на еозинофилите. Рентгенографията демонстрира прераздуване на белия дроб с нараснало просветляване на гръдните половини и леко интензивен интерстициален и съдов рисунък.

3. Други. Хламидиалната зараза може да засегне още ректума и вагината. В множеството случаи тя протича безсимптомно, само че може да персистира 3 и повече години. Това постоянно може да докара до диагностични усложнения, в случай че болестта манифестира в по-късна възраст.

Как се слага диагнозата?

Точната диагноза се слага посредством уединяване на причинителя – C.trachomatis от назофарингеален или конюнктивален секрет. Счита се, че PCR методът също е задоволително меродавен при установяването на инфекцията.

Свързани публикации.. Хламидиална зараза – какви проучвания са нужни за доказване? 0 Хламидия - по половите органи и очите 0 Хламидия - най-честата болест излъчена при секс 0

Какво е лекуването?

Препоръките за лекуване на хламидиална зараза при децата включват използването на макролидни антибиотици . Според актуалните рекомендации лекуването би трябвало да се прави с перорален антибиотик, а не с местни антибиотични капки, защото в половината от децата с хламидиален конюнктивит се открива и назофарингеална зараза или пневмония. Необходимо е да се предпиреме и емпирична терапия при майката и при бащата на детето.

Каква е предварителната защита?

Най-добрият метод за предотвратяване от заболяване е целенасоченото търсене и лекуване на инфекцията у бременните дами. Задължително е да се организира и лекуване при бащата , защото една от аргументите за несполучливото ерадикиране на бактериите е точно реинфекцията.

Провеждане на годишен скрининг за хламидиална зараза се предлага при всички дами на възраст сред 20 и 25 години, както и при по-възрастните, които не употребяват презервативи или сменят постоянно половите си сътрудници.

Едно от най-сериозните затруднения при младите дами с хламидиална зараза е развиване на стерилитет , защото болестта постоянно води до инфектиране на маточните тръби, последвано от „ запушването” им. 3670