Хиперзвуковите оръжия са посредствени и надценени
Хиперзвуковите оръжия постоянно се разказват като притежаващи неповторими, изменящи разпоредбите благоприятни условия, тъй като съчетават хиперзвукови скорости (повече от пет пъти скоростта на звука или Mach 5) с обмисляне на дълги дистанции на ниски височини (под към 50 километра). Това докара, да вземем за пример, до ужасни предизвестия, че корабите на Съединени американски щати ще бъдат " беззащитни " против хиперзвукова офанзива, написа в Bulletin of the Atomic Scientists.
В момента доста страни създават хиперзвукови оръжия, като Съединени американски щати, Русия и Китай са водещи. Съединените щати създават няколко системи, предопределени да придвижват неядрени потребни товари на дистанции от няколко хиляди километра. Най-напредналите системи на Съединени американски щати са " Черен орел " на сухопътните сили и стандартния " Бърз удар " на флота, версии на които може да бъдат разгърнати през идващите няколко години. Русия твърди, че е разположила хиперзвуково оръжие с огромен обхват (Авангард), корабно основано оръжие с дребен обхват (Циркон), както и маневрена балистична ракета с въздушно изстрелване с дребен обхват (Кинжал), която е била употребена в борба за за първи път по време на войната в Украйна. Китай е създал две хиперзвукови оръжия с дребен обхват на деяние: DF-ZF (WU-14), което съгласно него е в деяние и Xingkong-2 (Starry Sky II), което може да стартира да действа след няколко години.
Повечето от тези оръжия са транспортни средства с ускоряващо плъзгане, които се форсират до хиперзвукови скорости от ракетни ускорители и по-късно се плъзгат без мотор в продължение на стотици до хиляди километри. И трите страни също създават хиперзвукови крилати ракети, които носят реактивни мотори, с цел да ги зареждат по време на част от полета им.
Въпреки тази продължаваща хиперзвукова конкуренция във въоръжаването, съответната военна изгода от тези оръжия остава неразбираема.
Анализаторите слагат под подозрение хипотетичните благоприятни условия на хиперзвуковите оръжия, а последните изследвания в допълнение подкопават тези изказвания. Това кара човек да се чуди за какво държавното управление на Съединени американски щати към момента отделя милиарди долари за тяхното развиване и внедряване, като по този метод взема пари от други належащи национални потребности. През последните няколко години проучванията и разработките на хиперзвукови оръжия са изразходвали няколко милиарда $ годишно, което подхожда на към 3 % от всички разноски за проучвания и разработки в региона на защитата на Съединени американски щати. Кумулативно Съединените щати са похарчили над 10 милиарда $ до момента за хиперзвукови оръжия - цифра, която евентуално ще нарасне, откакто тези оръжия влязат в пълномащабно произвеждане.
Няма по-добри полетни характерности. Съществуващите оръжейни системи като балистични ракети към този момент се движат с хиперзвукова скорост. Следователно това, което отличава хиперзвуковите оръжия от тези оръжия, е тяхната дарба да се плъзгат на ниски височини, оставайки в атмосферата през по-голямата част от полета си.
Източник:
Полетът на ниска надморска височина евентуално предлага три съществени преимущества на хиперзвуковите оръжия: Прави ги скрити, като понижава обсега, в който наземните радари могат да ги открият, разрешава им да маневрират по време на тяхната дълга фаза на плъзгане и им разрешава да летят под обсега на противоракетна защита с огромен обхват, която може да работи единствено над атмосферата. Полетът на ниска надморска височина обаче идва и със обилни дефекти - проблеми, които надалеч надвишават доста от хипотетичните преимущества.
Първо, летенето с висока скорост през атмосферата предизвиква доста противодействие (механичната мощ, която се опълчва на придвижването на обект във въздуха). Тъй като съпротивлението забавя хиперзвуковите оръжия, те не са по-бързи - и в действителност може да отнеме повече време, с цел да доближат задачите си - от други системи за снабдяване на бойни глави, като балистични ракети, летящи по наклонени траектории.
Полетът на ниска надморска височина също предизвиква интензивно, дълготрайно нагряване на тези ракети заради високата компактност на атмосферата спрямо по-големите височини. Изпепеляващата топлота, на която са подложени хиперзвуковите транспортни средства по време на плъзгане, лимитира тяхната продуктивност и е главното софтуерно предизвикателство за създаването на по-бързи и по-далечни версии на тези оръжия. Тъй като аеродинамичното нагряване на тялото се усилва с почти неговата кубична скорост, транспортно средство, плъзгащо се с Mach 5, би изпитало повече от 100 пъти по-голямо нагряване от едно, плъзгащо се с Mach 1 на същата надморска височина. По-нататъшно трикратно нарастване на скоростта - от Mach 5 до Mach 15 - би нараснало нагряването с спомагателен коефициент от близо 30. Това интензивно нагряване докара до неуспеха на последния тест на американското хиперзвуково транспортно средство 2 с дълги дистанции (HTV-2), който се опита да доближи 20 Mach през 2011 година
Бойните глави на балистичните ракети изпитват високи скорости на нагряване, само че единствено по време на късата си фаза на наново влизане в края на техните траектории на полет, която продължава по-малко от минута за ракета с огромен обхват на наклонена траектория, спрямо плъзгане в атмосферата, което може да продължи 30 минути за хиперзвуково оръжие с огромен обхват.
За да заобиколят проблемите с нагряването на хиперзвуковите оръжия с огромен обхват, Съединените щати и други страни пренасочиха фокуса си към версии, предопределени за потребление в районни спорове. Използването на оръжие на равнище спектакъл допуска по-къс обсег до няколко хиляди километра, вместо междуконтинентални траектории и нужни скорости в диапазона от 5 до 10 Маха, а не 20 Маха и повече, планувани за HTV-2. Хиперзвуково оръжие, което стартира етапа си на плъзгане при 10 Маха и се плъзга хиляда километра на ниска надморска височина, към момента би имало интензивно нагряване за към осем минути.
Лесно откриваеми. Хиперзвуковите оръжия също не са толкоз скрити, както постоянно настояват бранителите им. За да доближат високите си скорости, те би трябвало да бъдат изстреляни с огромни ракетни ускорители, чиито ярки изгорели газове могат да се видят от разположените сега спътници за ранно предизвестие. Тези спътници биха могли да открият вероятно хиперзвуково изстрелване и да дефинират първичната посока на полета на оръжието, което би дало добра индикация за неговата цел.
Дори след изстрелването тези оръжия можеха да останат забележими. Интензивното нагряване на хиперзвуково транспортно средство, пътуващо по-бързо от към Mach 6 до 10, създава доста ослепителен инфрачервен сигнал по време на неговата фаза на плъзгане, който може да се види и от разположените сега спътници за ранно предизвестие, инсталирани с инфрачервени детектори. Това значи, че даже хиперзвуково оръжие при толкоз високи скорости да промени курса си след изстрелването, съществуващите спътници би трябвало да могат да открият накъде отива и да провокират отговор на офанзивата.
Въпреки че полетът на ниска надморска височина може да понижи обсега, при който хиперзвуковите оръжия могат да бъдат открити от наземни радари до стотици километри, този обсег въпреки всичко ще бъде задоволително дълъг, с цел да бъдат проследени и ангажирани от терминални системи за противоракетна защита.
Това е значимо, тъй като значи, че хиперзвуковите оръжия в действителност могат да бъдат прихванати от терминални системи за противоракетна защита, които могат да защитят активи с висока стойност като противовъздушна защита или кораби. Голямото противодействие, което хиперзвуковите оръжия изпитват по време на полет на ниска надморска височина, ги забавя и би ги направило по-лесни цели за прихващане от тези отбрани. Това значи, че корабите и другите активи са по-малко уязвими от хиперзвукови оръжия, в сравнение с постоянно настояват публични лица.
Ограничено маневриране и не по-добра акуратност. Хиперзвуковите оръжия имат способността да маневрират и да трансформират траекториите си по време на етапа на плъзгане, употребявайки аеродинамични сили като тези, които ги държат във въздуха. Но количеството маневриране, което тези оръжия могат да реализират, нормално е пресилено и има забележителна цена.
Мисловният облик, препоръчан от доста описания на това маневриране, е на моторна лодка, която си проправя път към трудности. Но при такива високи скорости смяната на посоката на ракета изисква доста огромни сили и генерирането на такива сили в допълнение ще усили съпротивлението и може доста да понижи скоростта и обсега на оръжието. Тези дефекти лимитират какъв брой маневреност могат да реализират хиперзвуковите ракети на процедура, като в същото време доближават потребен обсег.
Добавянето на мотор към оръжието, който да го задвижва през първата част от полета му на ниска надморска височина, може да понижи загубите на скорост и обсег от маневриране. Въпреки това, защото моторите, които се създават за тази цел, не са зряла технология и работата с тях е извънредно комплицирана, те евентуално ще бъдат по-малко надеждни и по-скъпи от хиперзвуковите оръжия с усилващо плъзгане, които доближават високи скорости по време на изстрелване и се плъзгат без мотор през по-голямата част от своя полет.
Хиперзвуковите оръжия също се популяризират като по-точни от актуалните ракетни технологии. Но същите видове системи за ориентиране, които се създават за тези хиперзвукови системи, могат да се употребяват за бойни глави на маневриращи ракети, които Съединени американски щати първи създадоха през Студената война. В допълнение, тези маневрени летателни апарати за наново влизане (MaRVs) летят задоволително високо, с цел да избегнат проблемите с нагряването, с които се сблъскват хиперзвуковите оръжия по време на тяхното плъзгане на ниска надморска височина. MaRV също могат да бъдат направени доста по-леки от хиперзвуковите оръжия и затова изискват по-малки ракети за изстрелването им.
Скъпо разпръскване? Неотдавнашен разбор на Бюджетната работа на Конгреса съпоставя хиперзвукови оръжия с MaRVs, инсталирани на балистични ракети и открива, че и двете системи " могат да обезпечат комбинацията от скорост, акуратност, обсег и оцеляване (способността да се доближи цел, без да бъдете прихванати), която би била потребни във военните сюжети, които преглежда. Този разбор също по този начин сподели, че хиперзвуковите оръжия " биха могли да костват една трета повече, с цел да бъдат закупени и употребявани от балистични ракети със същия обсег с маневрени бойни глави ".
Подробният разбор демонстрира, че MaRVs, изстреляни на балистични ракети, летящи по наклонени траектории, превъзхождат хиперзвуковите оръжия в доста сюжети на полет. Те евентуално ще бъдат създадени по-бързо и ще работят по-надеждно от хиперзвуковите ракети.
Това ви кара да се чудите дали Конгресът на Съединени американски щати и управлението на Пентагона схващат това или са били заслепени от пресилените изказвания за хиперзвукови оръжия.
В Русия и Китай хората, които вземат решения, могат да бъдат по сходен метод запленени от магическите изказвания за хиперзвукови оръжия, показани от техните военни съветници, без да схващат нюанса зад тях. По подигравка на ориста наподобява, че и двете страни са засилили личните си хиперзвукови стратегии за развиване частично заради интереса на Съединени американски щати към създаването на нови, неядрени ракети с огромен обхват след офанзивите от 11 септември 2001 година Тази стратегия накара Съединените щати да тестват своя хиперзвуков HTV-2, макар че програмата беше дейно анулирана през 2012 година след единствено няколко теста.
Няма подозрение, че Съединените щати могат да изградят и разположат функциониращи хиперзвукови оръжия, изключително такива с релативно ниски скорости и дребен обхват. Въпросът е дали тези оръжия имат някакъв боен смисъл и дали са рационално потребление на парите на данъкоплатците, без значение дали други страни ги създават или не.
Преувеличените изказвания за хиперзвукови оръжия водят до огромни разноски за необятен набор от хиперзвукови оръжейни системи. И въпреки всичко хиперзвуковата конкуренция във въоръжаването евентуално ще има действителни последствия, увеличавайки интернационалното напрежение и военните разноски, без да покачва националната или световната сигурност.
Изглежда, че Конгресът не гледа задоволително сериозно на бързането на Съединени американски щати да основават хиперзвукови оръжия. Трябва да гледа по-твърдо.
В момента доста страни създават хиперзвукови оръжия, като Съединени американски щати, Русия и Китай са водещи. Съединените щати създават няколко системи, предопределени да придвижват неядрени потребни товари на дистанции от няколко хиляди километра. Най-напредналите системи на Съединени американски щати са " Черен орел " на сухопътните сили и стандартния " Бърз удар " на флота, версии на които може да бъдат разгърнати през идващите няколко години. Русия твърди, че е разположила хиперзвуково оръжие с огромен обхват (Авангард), корабно основано оръжие с дребен обхват (Циркон), както и маневрена балистична ракета с въздушно изстрелване с дребен обхват (Кинжал), която е била употребена в борба за за първи път по време на войната в Украйна. Китай е създал две хиперзвукови оръжия с дребен обхват на деяние: DF-ZF (WU-14), което съгласно него е в деяние и Xingkong-2 (Starry Sky II), което може да стартира да действа след няколко години.
Повечето от тези оръжия са транспортни средства с ускоряващо плъзгане, които се форсират до хиперзвукови скорости от ракетни ускорители и по-късно се плъзгат без мотор в продължение на стотици до хиляди километри. И трите страни също създават хиперзвукови крилати ракети, които носят реактивни мотори, с цел да ги зареждат по време на част от полета им.
Въпреки тази продължаваща хиперзвукова конкуренция във въоръжаването, съответната военна изгода от тези оръжия остава неразбираема.
Анализаторите слагат под подозрение хипотетичните благоприятни условия на хиперзвуковите оръжия, а последните изследвания в допълнение подкопават тези изказвания. Това кара човек да се чуди за какво държавното управление на Съединени американски щати към момента отделя милиарди долари за тяхното развиване и внедряване, като по този метод взема пари от други належащи национални потребности. През последните няколко години проучванията и разработките на хиперзвукови оръжия са изразходвали няколко милиарда $ годишно, което подхожда на към 3 % от всички разноски за проучвания и разработки в региона на защитата на Съединени американски щати. Кумулативно Съединените щати са похарчили над 10 милиарда $ до момента за хиперзвукови оръжия - цифра, която евентуално ще нарасне, откакто тези оръжия влязат в пълномащабно произвеждане.
Няма по-добри полетни характерности. Съществуващите оръжейни системи като балистични ракети към този момент се движат с хиперзвукова скорост. Следователно това, което отличава хиперзвуковите оръжия от тези оръжия, е тяхната дарба да се плъзгат на ниски височини, оставайки в атмосферата през по-голямата част от полета си.
Източник:
Полетът на ниска надморска височина евентуално предлага три съществени преимущества на хиперзвуковите оръжия: Прави ги скрити, като понижава обсега, в който наземните радари могат да ги открият, разрешава им да маневрират по време на тяхната дълга фаза на плъзгане и им разрешава да летят под обсега на противоракетна защита с огромен обхват, която може да работи единствено над атмосферата. Полетът на ниска надморска височина обаче идва и със обилни дефекти - проблеми, които надалеч надвишават доста от хипотетичните преимущества.
Първо, летенето с висока скорост през атмосферата предизвиква доста противодействие (механичната мощ, която се опълчва на придвижването на обект във въздуха). Тъй като съпротивлението забавя хиперзвуковите оръжия, те не са по-бързи - и в действителност може да отнеме повече време, с цел да доближат задачите си - от други системи за снабдяване на бойни глави, като балистични ракети, летящи по наклонени траектории.
Полетът на ниска надморска височина също предизвиква интензивно, дълготрайно нагряване на тези ракети заради високата компактност на атмосферата спрямо по-големите височини. Изпепеляващата топлота, на която са подложени хиперзвуковите транспортни средства по време на плъзгане, лимитира тяхната продуктивност и е главното софтуерно предизвикателство за създаването на по-бързи и по-далечни версии на тези оръжия. Тъй като аеродинамичното нагряване на тялото се усилва с почти неговата кубична скорост, транспортно средство, плъзгащо се с Mach 5, би изпитало повече от 100 пъти по-голямо нагряване от едно, плъзгащо се с Mach 1 на същата надморска височина. По-нататъшно трикратно нарастване на скоростта - от Mach 5 до Mach 15 - би нараснало нагряването с спомагателен коефициент от близо 30. Това интензивно нагряване докара до неуспеха на последния тест на американското хиперзвуково транспортно средство 2 с дълги дистанции (HTV-2), който се опита да доближи 20 Mach през 2011 година
Бойните глави на балистичните ракети изпитват високи скорости на нагряване, само че единствено по време на късата си фаза на наново влизане в края на техните траектории на полет, която продължава по-малко от минута за ракета с огромен обхват на наклонена траектория, спрямо плъзгане в атмосферата, което може да продължи 30 минути за хиперзвуково оръжие с огромен обхват.
За да заобиколят проблемите с нагряването на хиперзвуковите оръжия с огромен обхват, Съединените щати и други страни пренасочиха фокуса си към версии, предопределени за потребление в районни спорове. Използването на оръжие на равнище спектакъл допуска по-къс обсег до няколко хиляди километра, вместо междуконтинентални траектории и нужни скорости в диапазона от 5 до 10 Маха, а не 20 Маха и повече, планувани за HTV-2. Хиперзвуково оръжие, което стартира етапа си на плъзгане при 10 Маха и се плъзга хиляда километра на ниска надморска височина, към момента би имало интензивно нагряване за към осем минути.
Лесно откриваеми. Хиперзвуковите оръжия също не са толкоз скрити, както постоянно настояват бранителите им. За да доближат високите си скорости, те би трябвало да бъдат изстреляни с огромни ракетни ускорители, чиито ярки изгорели газове могат да се видят от разположените сега спътници за ранно предизвестие. Тези спътници биха могли да открият вероятно хиперзвуково изстрелване и да дефинират първичната посока на полета на оръжието, което би дало добра индикация за неговата цел.
Дори след изстрелването тези оръжия можеха да останат забележими. Интензивното нагряване на хиперзвуково транспортно средство, пътуващо по-бързо от към Mach 6 до 10, създава доста ослепителен инфрачервен сигнал по време на неговата фаза на плъзгане, който може да се види и от разположените сега спътници за ранно предизвестие, инсталирани с инфрачервени детектори. Това значи, че даже хиперзвуково оръжие при толкоз високи скорости да промени курса си след изстрелването, съществуващите спътници би трябвало да могат да открият накъде отива и да провокират отговор на офанзивата.
Въпреки че полетът на ниска надморска височина може да понижи обсега, при който хиперзвуковите оръжия могат да бъдат открити от наземни радари до стотици километри, този обсег въпреки всичко ще бъде задоволително дълъг, с цел да бъдат проследени и ангажирани от терминални системи за противоракетна защита.
Това е значимо, тъй като значи, че хиперзвуковите оръжия в действителност могат да бъдат прихванати от терминални системи за противоракетна защита, които могат да защитят активи с висока стойност като противовъздушна защита или кораби. Голямото противодействие, което хиперзвуковите оръжия изпитват по време на полет на ниска надморска височина, ги забавя и би ги направило по-лесни цели за прихващане от тези отбрани. Това значи, че корабите и другите активи са по-малко уязвими от хиперзвукови оръжия, в сравнение с постоянно настояват публични лица.
Ограничено маневриране и не по-добра акуратност. Хиперзвуковите оръжия имат способността да маневрират и да трансформират траекториите си по време на етапа на плъзгане, употребявайки аеродинамични сили като тези, които ги държат във въздуха. Но количеството маневриране, което тези оръжия могат да реализират, нормално е пресилено и има забележителна цена.
Мисловният облик, препоръчан от доста описания на това маневриране, е на моторна лодка, която си проправя път към трудности. Но при такива високи скорости смяната на посоката на ракета изисква доста огромни сили и генерирането на такива сили в допълнение ще усили съпротивлението и може доста да понижи скоростта и обсега на оръжието. Тези дефекти лимитират какъв брой маневреност могат да реализират хиперзвуковите ракети на процедура, като в същото време доближават потребен обсег.
Добавянето на мотор към оръжието, който да го задвижва през първата част от полета му на ниска надморска височина, може да понижи загубите на скорост и обсег от маневриране. Въпреки това, защото моторите, които се създават за тази цел, не са зряла технология и работата с тях е извънредно комплицирана, те евентуално ще бъдат по-малко надеждни и по-скъпи от хиперзвуковите оръжия с усилващо плъзгане, които доближават високи скорости по време на изстрелване и се плъзгат без мотор през по-голямата част от своя полет.
Хиперзвуковите оръжия също се популяризират като по-точни от актуалните ракетни технологии. Но същите видове системи за ориентиране, които се създават за тези хиперзвукови системи, могат да се употребяват за бойни глави на маневриращи ракети, които Съединени американски щати първи създадоха през Студената война. В допълнение, тези маневрени летателни апарати за наново влизане (MaRVs) летят задоволително високо, с цел да избегнат проблемите с нагряването, с които се сблъскват хиперзвуковите оръжия по време на тяхното плъзгане на ниска надморска височина. MaRV също могат да бъдат направени доста по-леки от хиперзвуковите оръжия и затова изискват по-малки ракети за изстрелването им.
Скъпо разпръскване? Неотдавнашен разбор на Бюджетната работа на Конгреса съпоставя хиперзвукови оръжия с MaRVs, инсталирани на балистични ракети и открива, че и двете системи " могат да обезпечат комбинацията от скорост, акуратност, обсег и оцеляване (способността да се доближи цел, без да бъдете прихванати), която би била потребни във военните сюжети, които преглежда. Този разбор също по този начин сподели, че хиперзвуковите оръжия " биха могли да костват една трета повече, с цел да бъдат закупени и употребявани от балистични ракети със същия обсег с маневрени бойни глави ".
Подробният разбор демонстрира, че MaRVs, изстреляни на балистични ракети, летящи по наклонени траектории, превъзхождат хиперзвуковите оръжия в доста сюжети на полет. Те евентуално ще бъдат създадени по-бързо и ще работят по-надеждно от хиперзвуковите ракети.
Това ви кара да се чудите дали Конгресът на Съединени американски щати и управлението на Пентагона схващат това или са били заслепени от пресилените изказвания за хиперзвукови оръжия.
В Русия и Китай хората, които вземат решения, могат да бъдат по сходен метод запленени от магическите изказвания за хиперзвукови оръжия, показани от техните военни съветници, без да схващат нюанса зад тях. По подигравка на ориста наподобява, че и двете страни са засилили личните си хиперзвукови стратегии за развиване частично заради интереса на Съединени американски щати към създаването на нови, неядрени ракети с огромен обхват след офанзивите от 11 септември 2001 година Тази стратегия накара Съединените щати да тестват своя хиперзвуков HTV-2, макар че програмата беше дейно анулирана през 2012 година след единствено няколко теста.
Няма подозрение, че Съединените щати могат да изградят и разположат функциониращи хиперзвукови оръжия, изключително такива с релативно ниски скорости и дребен обхват. Въпросът е дали тези оръжия имат някакъв боен смисъл и дали са рационално потребление на парите на данъкоплатците, без значение дали други страни ги създават или не.
Преувеличените изказвания за хиперзвукови оръжия водят до огромни разноски за необятен набор от хиперзвукови оръжейни системи. И въпреки всичко хиперзвуковата конкуренция във въоръжаването евентуално ще има действителни последствия, увеличавайки интернационалното напрежение и военните разноски, без да покачва националната или световната сигурност.
Изглежда, че Конгресът не гледа задоволително сериозно на бързането на Съединени американски щати да основават хиперзвукови оръжия. Трябва да гледа по-твърдо.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ