Хималайска Котка
Хималайските котки са вариация на персийските котки, само че в това време имат присъщите за сиамските котки цветове - светла четина, тъмна зурла, лапи, опашка и уши. Генът, който дава отговор за това, се е изучавал благодарение на хималайски зайци, на което тази порода дължи името си. Хималайската котка няма нищо общо с Хималаите. Хималайската котка е известна със спокойния си и балансиран темперамент. Те са прелестни компаньони. Малко по-взискателни са от персийските котки, само че са по-послушни от сиамките. Хималайската котка желае да следва стопанина си на всички места и да прекарва допустимо най-вече време в скута му. Хималайските котки отлично се схващат с дребни деца.
История на хималайска котка
Хималайската котка се е появила като порода през 50-те години на предишния век в Съединени американски щати като резултат от кръстосването на персийски и сиамски котки. Постепенно сиамското оцветяване се е наложило като стандарт на породата. Така са се появили котки, които са с дълга четина и цветове на сиамска котка. В Англия почти по същото време е селекционирана породата дългокосмест колор-пойнт, който наподобява на хималайската котка, само че е с по-издължена зурла и по-наситени цветове на котката.
През 60-те години на предишния век хималайската котка е била публично приета за независима порода. През осемдесетте години на предишния век стандартизацията на породите е обединила персийските и хималайските котки в един общ клас, като хималайските котки са отделени като отличаващи се с изключително оцветяване. Хималайската котка е рядко срещан домакински любим, изключително в европейските страни, по тази причина притежателите на такава котка доста се гордеят с хубостта ѝ и с уникалността ѝ.
Стандарт на хималайска котка
Хималайската котка е с дълга, гъста пухкава четина. Допълнителен резултат провокират блестящо сините ѝ очи. Размерите на хималайската котка са от междинен до наедрял. Женските тежат от 4 до 6 кг, мъжките доближават до 8 кг. Тялото на хималайската котка е късо и много необятно. Раменете и гърбът са солидни, с добре развита мускулатура и огромен гръден панер. Лапите са огромни, сред пръстите има снопчета косми. Муцуната на хималайската котка е огромна и кръгла, със скосено чело и дебели бузи. Носът е пай и необятен, челюстите са мощни и необятни. Ушите са дребни, със заоблени краища и леко са наклонени напред. Очите на хималайската котка са огромни, кръгли и постоянно са блестящо сини на цвят. Опашката е къса и пухкава, със объл край.
Козината на хималайската котка е бяла или кремава на цвят, с тъмни петна по муцуната, опашката, ушите и лапите. Тъмните сектори може да са тъмнокафяви, синкави, шоколадово кафяви, червеникави или кремави (при белите котки). Най-ценно е оцветяването, при което се вижда добре контрастът сред главния цвят и цветът на петната. От огромно значение е маската на муцуната - тя би трябвало да е тъмна и да е обрисувана доста добре. Маската не би трябвало да продължава към шията, а още по-малко към гърдите. Оцветяването на хималайската котка завършва едвам към третата ѝ година.
Хималайският ген, който е отговорен за оцветяването на хималайската котка, се е появил вследствие на разновидност. Тя е провокирала смяна, която оцветява в по-тъмно козината на тези сектори на тялото, които са изпъкнали и с по-ниска температура от главната. Много необичаен за хималайските котки е шоколадовият цвят, защото поради хималайския ген съвсем не се среща. В целия свят има не повече от двадесетина хималайски котки, чиито петна са шоколадови на цвят, с тигрови шарки.
Грижи за хималайска котка
Хималайската котка е доста интелигентна котка и извънредно общителна. Тя зависи доста от обществото на стопанина си и откровено страда, когато го няма. Но даже когато е тъжна, тъй като е сама, тя не прави бели. Хималайската котка желае непрекъснато да е на ръце и да я галят. Хималайската котка е доста по-игрива от персийската котка. Тя може с часове да играе с топка от смачкана хартия. Козината на хималайската котка има потребност от ежедневно разресване. Ако пропускате да го вършиме постоянно, козината на котката може да се сплъсти и ще се наложи да бъдат изрязани цели части, а това ще скапе външният тип на котката.
Разресването стартира с гребен с едри зъбци, по-късно козината се разресва със дребен гребен и най-после се разресва с четка от натурален косъм, с цел да е пухкава котката. Някои хималайски котки имат потребност от постоянно разчистване на муцуната и очите, защото заради присъщ недостатък на носната бариера имат проблеми със слъзния канал и може да отделят повече сълзи. Това води до появяването на грозни петна към очите и по муцуната. Някои хималайски котки отделят доста лой по козината си, по тази причина се предлага да се къпят в такива случаи. Хималайската котка обича къпането и няма да се опълчва на хигиеничните процедури. Хималайската котка има потребност от огромно пространство, защото в дребни пространства живее в непрекъснат стрес.
Обучение на хималайска котка
Хималайските котки са доста умни и елементарно възприемат. Затова те бързо усвояват какво е позволено и какво не в дома, в който живеят. Това е допустимо обаче единствено в случай че образованието стартира в ранна възраст, когато животното е още напълно малко.
Хранене на хималайска котка
Хималайските котки имат податливост към препитание, по тази причина би трябвало да се внимава при избора на тяхното меню. След шестия месец хималайската котка се храни по три пъти, а едвам откакто стане на година и половина се храни два пъти на ден. Препоръчва се хималайската котка да се храни със профилирани за тази порода сухи храни и консерви от висок клас. Не се предлага храненето на хималайска котка с натурални артикули, само че в случай че това се постанова, би трябвало да се заобикаля пържено, солено, мазно, пикантно и сладко. При хранене с натурални артикули би трябвало да се прибавят витамини и минерали в храната на котката.
Заболявания на хималайска котка
От персийските котки хималайската котка е наследила ген, който подготвя към поликистоза на бъбреците. Ако котката ви пие прекомерно доста или не съумява да стигне до котешката си тоалетна и цапа пода, би трябвало незабавно да я види ветеринар. Хималайските котки страдат от наследствени заболявания на съединителната тъкан, от което кожата изтънява и елементарно се напуква. Тази порода котки са предразположени към катаракта. Освен това хималайската котка е предразположена към психогенна плешивост - при стрес тя скубе и яде козината си, което провокира оплешивяване.
Любопитни обстоятелства за хималайска котка
Котенцата от породата хималайска котка могат да бъдат отделени от майка си едвам след 16-тата седмица от раждането си. Те са доста привързани към майката и в случай че се разделят преди да е минал избран интервал, може да не се развият вярно и да пораснат страхливи и несигурни. Любопитен факт е, че за целия си живот - това към 15 години - хималайската котка не може да роди повече от 100 котенца.
Недостатъци на хималайската котка
Един от минусите на хималайската котка е нуждата да бъде разресвана всеки ден, което лишава доста време. Друг минус е, че непрекъснато вървят след стопанина си, което може да се стори досадно на някои хора.
