Строителки на съвременна България
Хиляди софиянци са съзерцавали красивата бяла постройка на Националния природонаучен музей тъкмо до Руската черква, до момента в който са пиели кафето си с плезир в сладкарница " България ". Сладкарницата към този момент не действа, само че музеят е там, работи и посреща гости всеки ден. Едва ли до момента в който са се наслаждавали на този пример на модернизма, хората са си давали сметка, че гледат и един знак на феминизма у нас. Сградата е по план на една от първите българки архитектки , Виктория Ангелова-Винарова.
Тя я основава във време, когато дамите към момента не могат да гласоподават. Правото да избират кой да ги ръководи българките ще получат чак години по-късно, и то единствено омъжените, разведените и вдовиците. Всички дами получават право да гласоподават едвам през 1947 година
Друга алегорична за столицата постройка, също строена от арх. Винарова, е Столичната библиотека на площад " Славейков ", стартирана през 1926 година Виктория Винарова е единствено на 24 години, когато печели състезанието за нейното изграждане и като се изключи че е архитект, управлява и строителството. " Когато е издигната, постройката е Министерство на публичните здания, пътищата и благоустройството. Безспорно носи духа на еклектиката на 20-те години на ХХ век и със своята представителност и суровост почтено приютява функционалността на министерство ", споделят изкуствоведите Теодор Караколев и Васил Макаринов. Те стоят зад плана " Български архитектурен модернизъм " и разпространяват значими здания от тези интервал със фотоси и пояснения за по-широката аудитория.
Това лято сплотяват напъните си с Гьоте институт - България, в изложбата " Госпожо проектант " (от ). Именно от тях можете да чуете още забавна информация и вълнуващи истории на 4 и 9 юли, когато ще проведат две архитектурни разходки из София .
Реклама
" Другият значим обект, въпреки неглижиран сега като резултат от голям брой неуместни намеси и радикална смяна на функционалността, е вехтошарският пазар. Днес в постройката, намираща се на пл. " Сточна гара ", се обитава гараж за коли за спешна помощ, само че нейното автентично предопределение е напълно друго - към вътрешния ѝ двор са били ситуирани дюкяни за търговци на разнообразни остарели движимости ", изясняват Караколев и Макаринов.
На изложбата ще бъдат показани двадесет портрета на дами, които са оставали отпечатъка си в архитектурата на XX век в два разнообразни подтекста. Първата част на плана е от Германия и направен от архитектурния музей на Франкфурт. А втората е българско допълнение към тематиката, формирана от Фондация " Български архитектурен модернизъм ".
Битката на дамите стартира още с допускането им до университетите и до компетентност " Архитектура ", а по-късно и за одобряването им. Консервативната среда и порядки рядко са им давали късмет да работят. Реалността и в България, и в Германия не се е различавала изключително. " Това, което се вижда, е, че те съумяват доста сполучливо да се включат в архитектурния живот на страната още от годините директно след завършването им в чужбина. Разбира се, някои от тях са се срещали с предразсъдъците на времето, встъпвайки в една по-скоро непокътната за мъжете специалност, само че в последна сметка съумяват бързо да се утвърдят като равностойни с помощта на качествата на тяхната работа ", споделят Теодор Караколев и сътрудника му Васил Макаринов.
Някои от първите българки архитектки са учили точно в Германия или Австрия, и то незабавно откакто там са позволили приема на дами.
Реклама
Д-р арх. Любинка Стоилова разказва премеждията и множеството пречки по пътя им в публикацията от 2001 година " Българските архитектки сред двете международни войни. Образование и обществен статус на пионерките ". Там научаваме за двете първи дипломирани архитектки Елена Маркова в Берлин и Мария Досева, която е желала да учи в Мюнхен, само че през 1923 година я отхвърлят с довода, че е жена, и тя приключва в Дармщат. Досева проектира цялостен живот значими и красиви здания, които съчетават жанр и утилитарност, измежду които и емблематичния хотел " Булевард " с детайли на сецесион при започване на ул. " Александровска ", откъм жп гарата, който е издигнат директно след Първата международна война (по-късно е преименуван на " Чехословакия " ).
Ситуацията е била сложна за действителната реализация, след завръщането им в България всички архитекти е трябвало да работят една година в държавни институции, с цел да получат лиценз, на пръв взор това е изравнявало мъже и дами. Но откакто годината изтичала, мъжете са отваряли лични архитектурни бюра, а дамите не са имали доста избор, с изключение на да станат чиновнички.
Един от дребното им шансове да практикуват специалността си бил да се явяват на състезания. Има и изключения като Надежда Нанчева, която след дипломирането си през 1923 година в Дрезден се прибира в България и преди да навърши 30 години, заема поста " регионален проектант " в Пловдив и управлява строителството в цялата област - постоянно посещава и отдалечени села в Родопите на кон. На изложбата са показани нейни, както и непокътнатите архивни планове на популярните пловдивски архитекти с нейното име и автограф. Тя остава на този пост до пенсионирането си през 1963 година
Виктория Ангелова-Винарова
В Германия дискриминирането е била не по-малка. Д-р арх. Любинка Стоилова разказва казуса на студентките в Баухаус придвижването и неравноправието, с което се сблъскват. " Притокът на дами, равносилен през първите години на притока на мъже, изненадва Гропиус, който е заложил 50 против 100 в интерес на мъжете. В своята първа тирада пред студентите той акцентира категорично - никакво вземане предвид с дамите, в работата всички са занаятчии. " След това ги е пренасочвал към курсовете по текстил, грънчарство и книговезане - " в компетентност архитектура изобщо не е трябвало да бъдат допускани ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Транспорт 2 Градове 3 Енергетика 1 Транспорт 2 Градове 3 Свят 1 Транспорт 2 Строителство и парцели 3 Градове Реклама
В проучването си в " Проблеми на изкуството " Стоилова цитира документи от това време. Все отново има и дами, които са пробили в Баухаус придвижването като Вера Мейер-Валдек, чиито осъществени здания и планове са показани в изложбата пред Народния спектакъл и могат да се прегледат в елементи, паралелно с усмихнатия й портрет и дръзкия взор. Тя остава вярна на идеалите на дизайна на Баухаус, а в годините след Втората международна война се посвещава на битката за реализиране на тъждество сред половете. Мейер взе участие в строителен контрол в немските железници и прави разнообразни архитектурни действия в стоманодобивна фабрика в Горна Силезия. След 1950 година създава свое лично архитектурно бюро в Бон.
Често тези първи архитектки - и германки, и българки, са уверени феминистки, само че и сполучливи бизнесмени. Изложбата се задълбочава в работата и живота на архитектки като Виктория Ангелова-Винарова, Елена Варакаджиева-Скордева, Надежда Нанчева, Тодора/Ричка Кръстанова и други
" Това е времето на одобряването на стила на модернизма, на която архитектура към момента се гледа с леко съмнение. А дело на дами са някои фактически качествени мостри на стила като за жалост разрушената по време на войната постройка на художествената изложба към Художествената академия в София (арх. Виктория Ангелова-Винарова); халите в Кърджали, Пловдив и Стара Загора (арх. Елена Варакаджиева-Скордева); вехтошарския пазар в София (арх. Мара Захариева) и доста други ", изброяват запалено двамата изкуствоведи от " Български архитектурен модернизъм ". Те допълват, че би трябвало да се обърне внимание, че процесите на одобряването на дамите в специалността съответстват с тези в другите европейски страни, като Германия да вземем за пример, като в някои аспекти дори ние имаме състезание.
Доходно здание на Софийската света митрополия (към черквата " Св. Петка " ) на Мара Захариева, ул. " Съборна ", взаимен план с арх. Стефан Босолов, 1929-1930 година
Впечатляващо е визионерството на Мерете Матерн, тя е известна с извънредно изобретателните си планове. През 60-те години на ХХ век нейните мощно артистични градски дизайни смекчават негостоприемния образ на следвоенните градове в Западна Германия. За малко тя е възприемана като младата вяра на градското обмисляне. Мерете Матерн следва в Касел и Берлин. През 1966 година, дружно с майка си и други архитекти, взе участие в градоустройствен конкурс за уголемение на град Ратинген. Въпреки че не получава премия, е оповестена за всекидневен победител. Въпросният проект съставлява коренно нова градоустройствена концепция - богат колаж от здания с разнородни типологии, обединени в мегаструктура, образуваща пейзаж. Същият план дружно с градоустройствените проекти за Братислава, Карлсруе и Вашингтон се радват на народен и интернационален интерес.
От Люси Хилебранд, черква " Св. Николай ", Лангеоог, от Немски музей на архитектурата, Франкфурт Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Тя я основава във време, когато дамите към момента не могат да гласоподават. Правото да избират кой да ги ръководи българките ще получат чак години по-късно, и то единствено омъжените, разведените и вдовиците. Всички дами получават право да гласоподават едвам през 1947 година
Друга алегорична за столицата постройка, също строена от арх. Винарова, е Столичната библиотека на площад " Славейков ", стартирана през 1926 година Виктория Винарова е единствено на 24 години, когато печели състезанието за нейното изграждане и като се изключи че е архитект, управлява и строителството. " Когато е издигната, постройката е Министерство на публичните здания, пътищата и благоустройството. Безспорно носи духа на еклектиката на 20-те години на ХХ век и със своята представителност и суровост почтено приютява функционалността на министерство ", споделят изкуствоведите Теодор Караколев и Васил Макаринов. Те стоят зад плана " Български архитектурен модернизъм " и разпространяват значими здания от тези интервал със фотоси и пояснения за по-широката аудитория.
Това лято сплотяват напъните си с Гьоте институт - България, в изложбата " Госпожо проектант " (от ). Именно от тях можете да чуете още забавна информация и вълнуващи истории на 4 и 9 юли, когато ще проведат две архитектурни разходки из София .
Реклама
" Другият значим обект, въпреки неглижиран сега като резултат от голям брой неуместни намеси и радикална смяна на функционалността, е вехтошарският пазар. Днес в постройката, намираща се на пл. " Сточна гара ", се обитава гараж за коли за спешна помощ, само че нейното автентично предопределение е напълно друго - към вътрешния ѝ двор са били ситуирани дюкяни за търговци на разнообразни остарели движимости ", изясняват Караколев и Макаринов.
На изложбата ще бъдат показани двадесет портрета на дами, които са оставали отпечатъка си в архитектурата на XX век в два разнообразни подтекста. Първата част на плана е от Германия и направен от архитектурния музей на Франкфурт. А втората е българско допълнение към тематиката, формирана от Фондация " Български архитектурен модернизъм ".
Битката на дамите стартира още с допускането им до университетите и до компетентност " Архитектура ", а по-късно и за одобряването им. Консервативната среда и порядки рядко са им давали късмет да работят. Реалността и в България, и в Германия не се е различавала изключително. " Това, което се вижда, е, че те съумяват доста сполучливо да се включат в архитектурния живот на страната още от годините директно след завършването им в чужбина. Разбира се, някои от тях са се срещали с предразсъдъците на времето, встъпвайки в една по-скоро непокътната за мъжете специалност, само че в последна сметка съумяват бързо да се утвърдят като равностойни с помощта на качествата на тяхната работа ", споделят Теодор Караколев и сътрудника му Васил Макаринов.
Някои от първите българки архитектки са учили точно в Германия или Австрия, и то незабавно откакто там са позволили приема на дами.
Реклама
Д-р арх. Любинка Стоилова разказва премеждията и множеството пречки по пътя им в публикацията от 2001 година " Българските архитектки сред двете международни войни. Образование и обществен статус на пионерките ". Там научаваме за двете първи дипломирани архитектки Елена Маркова в Берлин и Мария Досева, която е желала да учи в Мюнхен, само че през 1923 година я отхвърлят с довода, че е жена, и тя приключва в Дармщат. Досева проектира цялостен живот значими и красиви здания, които съчетават жанр и утилитарност, измежду които и емблематичния хотел " Булевард " с детайли на сецесион при започване на ул. " Александровска ", откъм жп гарата, който е издигнат директно след Първата международна война (по-късно е преименуван на " Чехословакия " ).
Ситуацията е била сложна за действителната реализация, след завръщането им в България всички архитекти е трябвало да работят една година в държавни институции, с цел да получат лиценз, на пръв взор това е изравнявало мъже и дами. Но откакто годината изтичала, мъжете са отваряли лични архитектурни бюра, а дамите не са имали доста избор, с изключение на да станат чиновнички.
Един от дребното им шансове да практикуват специалността си бил да се явяват на състезания. Има и изключения като Надежда Нанчева, която след дипломирането си през 1923 година в Дрезден се прибира в България и преди да навърши 30 години, заема поста " регионален проектант " в Пловдив и управлява строителството в цялата област - постоянно посещава и отдалечени села в Родопите на кон. На изложбата са показани нейни, както и непокътнатите архивни планове на популярните пловдивски архитекти с нейното име и автограф. Тя остава на този пост до пенсионирането си през 1963 година
Виктория Ангелова-Винарова
В Германия дискриминирането е била не по-малка. Д-р арх. Любинка Стоилова разказва казуса на студентките в Баухаус придвижването и неравноправието, с което се сблъскват. " Притокът на дами, равносилен през първите години на притока на мъже, изненадва Гропиус, който е заложил 50 против 100 в интерес на мъжете. В своята първа тирада пред студентите той акцентира категорично - никакво вземане предвид с дамите, в работата всички са занаятчии. " След това ги е пренасочвал към курсовете по текстил, грънчарство и книговезане - " в компетентност архитектура изобщо не е трябвало да бъдат допускани ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Транспорт 2 Градове 3 Енергетика 1 Транспорт 2 Градове 3 Свят 1 Транспорт 2 Строителство и парцели 3 Градове Реклама
В проучването си в " Проблеми на изкуството " Стоилова цитира документи от това време. Все отново има и дами, които са пробили в Баухаус придвижването като Вера Мейер-Валдек, чиито осъществени здания и планове са показани в изложбата пред Народния спектакъл и могат да се прегледат в елементи, паралелно с усмихнатия й портрет и дръзкия взор. Тя остава вярна на идеалите на дизайна на Баухаус, а в годините след Втората международна война се посвещава на битката за реализиране на тъждество сред половете. Мейер взе участие в строителен контрол в немските железници и прави разнообразни архитектурни действия в стоманодобивна фабрика в Горна Силезия. След 1950 година създава свое лично архитектурно бюро в Бон.
Често тези първи архитектки - и германки, и българки, са уверени феминистки, само че и сполучливи бизнесмени. Изложбата се задълбочава в работата и живота на архитектки като Виктория Ангелова-Винарова, Елена Варакаджиева-Скордева, Надежда Нанчева, Тодора/Ричка Кръстанова и други
" Това е времето на одобряването на стила на модернизма, на която архитектура към момента се гледа с леко съмнение. А дело на дами са някои фактически качествени мостри на стила като за жалост разрушената по време на войната постройка на художествената изложба към Художествената академия в София (арх. Виктория Ангелова-Винарова); халите в Кърджали, Пловдив и Стара Загора (арх. Елена Варакаджиева-Скордева); вехтошарския пазар в София (арх. Мара Захариева) и доста други ", изброяват запалено двамата изкуствоведи от " Български архитектурен модернизъм ". Те допълват, че би трябвало да се обърне внимание, че процесите на одобряването на дамите в специалността съответстват с тези в другите европейски страни, като Германия да вземем за пример, като в някои аспекти дори ние имаме състезание.
Доходно здание на Софийската света митрополия (към черквата " Св. Петка " ) на Мара Захариева, ул. " Съборна ", взаимен план с арх. Стефан Босолов, 1929-1930 година
Впечатляващо е визионерството на Мерете Матерн, тя е известна с извънредно изобретателните си планове. През 60-те години на ХХ век нейните мощно артистични градски дизайни смекчават негостоприемния образ на следвоенните градове в Западна Германия. За малко тя е възприемана като младата вяра на градското обмисляне. Мерете Матерн следва в Касел и Берлин. През 1966 година, дружно с майка си и други архитекти, взе участие в градоустройствен конкурс за уголемение на град Ратинген. Въпреки че не получава премия, е оповестена за всекидневен победител. Въпросният проект съставлява коренно нова градоустройствена концепция - богат колаж от здания с разнородни типологии, обединени в мегаструктура, образуваща пейзаж. Същият план дружно с градоустройствените проекти за Братислава, Карлсруе и Вашингтон се радват на народен и интернационален интерес.
От Люси Хилебранд, черква " Св. Николай ", Лангеоог, от Немски музей на архитектурата, Франкфурт Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ