Незаконното радио в черната антинацистка пропаганда на Англия
„ Hier ist Gustav Siegfried Eins. Es spricht der Chef. “ Часът е малко преди 5:00 вечерта на 23 май 1941 година и радио кариерата на Началника към този момент стартира. Това, което той споделя през идващите към 6 минути е нещо, което нацистките войски в никакъв случай не са чували. С пошъл език, искрено нецензурен описания и екстремистка изразителност, този нов глас в радиото разказва случай след случай на некомпетентността и корупцията, заразили нацистката идея.
Критиката към нацистки чиновници рядко се изрича обществено. Обикновено строго следените немски радиостанции излъчват единствено авансово утвърдени вести, немска национална музика и класическа музика. Но не щеш ли тук, по честоти, следени от държавното управление самопровъзгласил се за безрезервен нацист и остарял гвардейски пруски боен деец прави не изключително ласкателни неща за нацистките водачи. Нощ след нощ, с начало към 16:48 и с повторения на всеки час, Началникът излъчва своите известия.
В края на всяко предаване Началникът изчита дълга поредност числа – явно някакво кодирано известие – адресирана до „ Густав Зигфрид Ахтцен “, който е означен като GS 18, до момента в който самият Началник е Густав Зигфрид Айнс, GS 1. Дешифраторите на нацистите въпреки всичко съумяват да разбият кода и схващат, той нормално значи места като кино Одеон, трамвайната спирка на улица Ривър, източния пазар за храна и други не изключително съответни места, евентуално за секрети срещи – въпреки че нито едно не е декодирано с задоволителна акуратност, с цел да дефинира къде съответно да отиде Гестапо и да проверява. Ясно е обаче, че група недоволни нацисти екстремисти, евентуално немски военни, в този момент е в скрит план против страната.
Нито историята на началника, нито неговото име, циничните монолози, кодираните известия, нищо. Докато ядосаните нацисти се заклеват да блокира предаванията му – които в последна сметка ще бъдат общо 700 – и да го намерят, те в действителност търсят фантом.
В реалност Началникът е 39-годишен немски заточеник на име Петер Секелман. Журналист и публицист на детективски разкази преди войната, роденият в Берлин Секелман бяга от нацистка Германия в Англия през 1938 година Началникът е единствено една част от цяла скица на контраразузнаването, въведена от английското държавно управление.
Докато Гестапо тършува Германия с вярата да залови Началника, който допускат, че работи от мобилна станция, Секелман е в звукозаписно студио в Англия. Той излъчва от строго секретно помещение в тухлена къща в Аспли Гайс. Документите за пропагандната акция остават класифицирани 50 години след войната.
През август 1941 година министър-председателят Уинстън Чърчил сплотява разнообразни интервенции на черна агитация под управлението на 37-годишния британски публицист на BBC Денис Сефтън Делмер (на фотографията горе), който познава Хитлер персонално (фюрерът даже го назовава „ обичаният му задграничен публицист “) и немския народ интимно – и гневно се опълчва на нацизма.
Известен на приятелите си като „ Том “, пухкавият, привлекателен Делмер обичаше да се майтапи. Чърчил му дава задачата да разгърне това, което Делмер назовава „ психическо джудо “ насочвайки личната мощ на съперника против него. Kато кореспондент в Германия за лондонски вестник, той се срещна с редица чиновници на нацистката партия, в това число Ернст Рьом, съосновател на нацистката партия и шеф на прословуто враждебните кафяви ризи. Той елементарно може да базира Началника точно на него.
Той се учи от най-хубавите – откакто става очевидец на триумфа на Хитлер в нацистката агитация и подправени вести за евреите, които употребява, с цел да получи поддръжка, той „ взема решение да употребява радиопорнография, с цел да притегли вниманието на слушателите “. И продължава: „ Посветих доста часове в изследване на пациентите на откриването на все нови форми на полова безнравственост, които да приписваме на нашите жертви в машината на Хитлер. Рецептата беше сполучлива незабавно. “
Делмър продължава с черна пропагандна акция през войната, ползвайки непокътнатата си марка от обстоятелства и неистини, в ефира и печата като мести предавателите си към нова публика с напредването на съюзническите сили. След войната се завръща в публицистиката, като даже прави репортажи още веднъж от Германия. Написва няколко книги, в това число два мемоара. Единият, „ Black Boomerang “, се концентрира върху пропагандните интервенции. Той също изнася лекции за психическа война като даже поучава американското разузнаване по тематиката.
Що се отнася до Началника, радио кариерата му приключи внезапно. Може би се притеснява, че немските слушатели стават все по-безразлични към еротичната стратегия, която се излъчва. Делмър взема решение, че в един реален край той би трябвало да пожертва живота на Началника за антинацистката идея. За последния си епизод 700 на 11 ноември 1943 година той провежда нахлуване над Гестапо. „ Най-накрая те хванах, свиня! “ – изкрещява глас, последван от градушка от патрони от картечници, които „ убивайки “ Началника.
