Хепатитът е възпаление, което често се причинява от вирус. От

Хепатитът е инфектиране, което постоянно се предизвиква от вирус. От петте разнообразни хепатитни вируса (A, B, C, D и E), единствено В и С могат да хронифицират, причинявайки дълготрайно заболяване. Хепатитите се разделят на остри (които не престават по-малко от 6 месеца) и хронични (които не престават по-дълго). Това се споделя в информативен материал, оповестен на уеб страницата на Министерството на здравеопазването, отдаден на вирусните хепатити.

Пътища на предаване

Вирусът на хепатит В се предава при контакт със инфектирана кръв, както и с главните телесни течности, в това число кръв, сперма, пот, сълзи, кърма. Вирусът на хепатит С се популяризира при пряк контакт със инфектирана кръв. Може да бъде излъчен и посредством други телесни течности, само че доста рядко, прецизират експертите. Много от инфектираните с хепатит В или С хора нямат признаци на заболяване, само че могат да предават вируса на други хора.

Най-честите пътища на разпространяване са:

Преливане на неразучени кръв или кръвни артикули Медицински или стоматологични интервенции с недобре стерилизирани принадлежности От майка на дете по време на раждане По сексуален път (за хепатит В) При общи игли за инжектиране на опиати Употреба на общи съоръжения за вдишване на кокаин При шерване на самобръсначки, четки за зъби и други Татуировки и пиърсинг, когато са осъществени с нестерилни принадлежности

Хепатит В

Хепатит В е най-сериозната хепатитна зараза, която се предизвиква от вируса на хепатит В. Заболяването най-често се среща в Югоизточна Азия, Средния и Далечния Изток, Южна Европа и Африка. По данни на СЗО през 2019 година 296 милиона души са живели с хронична зараза с хепатит В, като всяка година се записват 1,5 милиона нови инфекции. През 2019 година хепатит В е довел до почти 820 000 смъртни случая, най-вече от цироза и хепатоцелуларен карцином (първичен рак на черния дроб). Това се оповестява в уеб страницата на Световната здравна организация.

Остър и продължителен хепатит В

Първоначално хепатит В е изострен, само че може да премине в хронично положение.

Острият хепатит В може да отшуми бързо, без да предизвиква продължително увреждане на черния дроб, или може да не се самоизлекува и да премине в хронична форма. Колкото по-млад е човек при контакта си с хепатит В, толкоз по-голям е рискът болестта да стане хронично, прецизират българските здравни управляващи.

Хроничният (продължителен) хепатит В е персистираща зараза на черния дроб, която се развива, в случай че острата зараза не отшуми в границите на първите 6 месеца. В към една трета от случаите това води до съществено чернодробно заболяване, което може да докара до цироза, рак на черния дроб и ранна гибел при до 25% от пациентите.

Симптоми

След като вирусът на хепатит В навлезе в тялото, минава инкубационен интервал от 1 до 6 месеца, през който не се виждат признаци на болестта. Някои хора имат ясно изявени признаци, други – леки, а при трети признаци по този начин и не се появяват, даже и болестта да прогресира до хронична форма.

Симптомите за изострен или продължителен хепатит В (ако такива се появят) могат да включват:

болежка мощна отмалялост висока температура покачване пожълтяване

От Здравното министерство вършат значимо конкретизиране: Дори и хората, при които болестта минава без признаци, могат да го предават на другите.

Диагностика

Хепатит В се диагностицира посредством кръвно проучване, което може да засече протеин от вируса, наименуван лекомислен антиген. По-подробни проучвания могат да потвърдят етапа на болестта, както и степента на чернодробно инфектиране и увреждане.

Лечение

Повечето хора с изострен хепатит В не се нуждаят от лекуване, защото не развиват дълготрайно заболяване и чернодробно увреждане. Ако вирусът стане продължителен и има потребност от лекуване, се употребяват антивирусни лекарства, с цел да се предотврати размножаването на вируса в организма и причиняване на в допълнение чернодробно увреждане. В редки случаи болестта се самоизлекува изцяло, без медикаментозна интервенция, регистрират още специалистите.

Ваксинация против хепатит В

Ваксинацията е един от методите за попречване на хепатитна зараза. Повече от милиард души по света са имунизирани от 1982 година насам, след основаването на имунизацията. Ваксинацията има към 95% успеваемост, изключително в случай че е осъществена на бебета или младежи, се споделя още в обявата.

СЗО предлага всички бебета да получат имунизацията допустимо най-скоро след раждането, за предпочитане в границите на 24 часа, последвана от 2 или 3 дози ваксина против хепатит В с период от най-малко 4 седмици, с цел да се приключи серията от имунизации. Защитата продължава най-малко 20 години и евентуално е доживотна, оповестява още СЗО и добавя, че не предлага бустерни имунизации за хора, които са приключили 3-дозовата имунизационна скица.

В допълнение към имунизацията на децата СЗО предлага потреблението на антивирусна профилактика за попречване на предаването на хепатит В от майка на дете. Прилагането на тактики за сигурност на кръвта и практики за безвреден секс, в това число свеждане до най-малко на броя на сътрудниците и потребление на бариерни защитни ограничения (презервативи), също защищават от предаване на вируса, допълват от Организацията.

Хепатит С

Хепатит С е сериозна вирусна зараза, причинявана от вируса на хепатит С. Това е едно от най-сериозните болести на черния дроб. Въпреки че болестта е публикувано по целия свят, се смята че има райони, където е по-често срещано, като да вземем за пример в Африка, Латинска Америка, Централна и Североизточна Азия. Както и хепатит В, хепатит С също постоянно е именуван „ тихия палач ”, защото хората могат години наред да живеят със болестта, без да знаят че са инфектирани и заразни, регистрират от Здравното министерство.

Остър и продължителен хепатит С

Първоначално хепатит С е изострен, само че постоянно хронифицира.

Острият хепатит С или отшумява бързо, без да оставя трайни увреждания на черния дроб, или минава в продължителен. Между 15 и 45% от инфектираните с вируса се почистват изцяло от него през острата фаза.

Хроничният хепатит С е дълготрайна зараза на черния дроб, която се развива при 55-85% от пациентите с изострен хепатит С, и може да докара до съществени чернодробни болести, в това число цироза и рак на черния дроб.

Предаване на вируса

Вирусът на хепатит С е вирус, който се предава по кръвен път. Той се предава най-често посредством:

повторната приложимост или несъответстващата дезинфекция на здравно съоръжение, изключително на спринцовки и игли в здравните заведения; преливане на непроверена кръв и кръвни продукти; инжекционна приложимост на опиати посредством шерване на съоръжение за инжектиране. Вирусът може да се съобщи от инфектирана майка на нейното бебе и посредством полови практики, които водят до контакт с кръв (например хора с многочислени полови сътрудници и измежду мъже, които вършат секс с мъже); тези способи на предаване обаче са по-рядко срещани.

Хепатит С не се популяризира посредством кърма, храна, вода или инцидентен контакт, като прегръщане, целуване и шерване на храна или питиета със инфектиран човек, изясняват още от СЗО.

Симптоми

Повечето пациенти не виждат признаци по време на острата фаза. При тези, които развият продължителен хепатит С, признаците могат да включват:

отмалялост меланхолия проблеми с краткосрочната памет внезапна смяна на настроенията главоболие болки в коремната област признаци, сходни на тези на грип

Симптомите постоянно се бъркат и хората могат да живеят с вируса доста години, преди да схванат, че са инфектирани, предизвестяват здравните управляващи.

Лечение

Антивирусните медикаменти могат да излекуват над 95% от хората с зараза с хепатит С, само че достъпът до диагностика и лекуване е стеснен, се споделя в обява на Световната здравна организация.

Понастоящем няма ефикасна ваксина против хепатит С.

Източник: Министерството на здравеопазването, Световната здравна организация