Бъдни вечер: Традиции, молитви и семейни обичаи в България
Бъдни вечер , отбелязван на, е един от най-светлите и значими фамилни празници в България . Този ден е изпълнен с дълбоки обичаи и традиции , които съчетават християнски и национални вярвания, излъчени през поколенията.
Духовна подготовка и молебствия
Бъдни вечер е последният ден от Рождественския пост, време за духовно филтриране посредством молитва и смирение, за посрещане на Рождество Христово с чисто сърце. Вечерта стартира с изговаряне на Господнята молитва „ Отче наш “ , от време на време от най-малкия член на фамилията или от стопанина на дома:
„ Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да пристигна Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; насъщния ни самун дай ни през днешния ден, и елементарни ни задълженията ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и не вкара нас в прелъщение, само че избави ни от лукавия; тъй като Твоето е царството, и силата, и славата вовеки. Амин. “
След това се извършва тропарът на Рождество Христово:
„ Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него преди, които служат на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, популярност на Тебе! “
Кондак на Рождество Христово:
„ Девата през днешния ден ражда Свръхестествения, и земята сервира на Непристъпния пещера; Ангели с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват, тъй като поради нас се роди Младенец – Предвечният Бог “ (Кондак, гл. 3)
Трапезата на Бъдни вечер
Традиционно, трапезата на Бъдни вечер е постна и включва нечетен брой ястия – 7, 9 или 11, като всяко число носи своя символика . Сред наложителните ястия са варен фасул, сарми с ориз, ошав, тиквеник и други постни гозби. Обредният самун, именуван „ боговица “ или „ вечерник “, заема централно място на масата. В него постоянно се слага монета , а този, който открих, ще има шанс през нужната година.
Бъдникът и огнището
Особено значение има ритуалът с бъдника – особено подбрано нормално дърво, дъбово или крушово, което стопанинът на дома се внася и слага в огнището. Бъдникът би трябвало да гори през цялата нощ, символизирайки топлината и сплотеността на фамилията. Искрите от него се считат за предвестници на изобилие и благоденствие през идната година.
Прекадяване и благословия на дома
Преди началото на вечерта, най-възрастният член на фамилията прекадява трапезата и дома с тамян, с цел да прогони злите сили и да благослови жителите. Този обред основава чувство за святост и отбрана, подготвяйки дома за посрещането на Христовото рождение.
Семейни традиции и вярвания
Бъдни вечер е време за фамилно единение и единодушие . Масата не се подвига до сутринта. Тази традиция произлиза от националните вярвания , съгласно които през нощта душите стартират близки посещават домовете си, с цел да споделят празничната вечеря със фамилията. Оставяйки масата неприбрана , живите показват почитание и почитате към своите предшественици, като им дават опция да „ вкусят “ от приготвените ястия.
Съвременни акомодации на традициите
Днес доста фамилии приспособяват традициите съгласно своите благоприятни условия , само че резервират духа на празника. Например, вместо бъдник, някои палят коледни свещи . Постната софра може да бъде допълнена с нови предписания, само че главните ястия като питката и бобът остават наложителни. Гадаенето с орехи постоянно се заменя с по-лесни игри или просто шерване на положителни пожелания.
Бъдни вечер е празник, който съчетава фамилна непосредственост , нематериалност и бит към традициите. Спазването на обичаите, като нареждане на трапезата, разчупване на питката и гадаене за шанс, нито свързване с предишното и не дава вяра за бъдещето. Независимо от измененията в съвремието, тези обичаи остават знак на уют и естетика, които всеки дом заслужава.
Евгений Кънев: Преди Бъдни вечер си мисля за нашия живот




