Приключение с истинския „Полярен експрес“ в Лондон
„ Полярен експрес “, награждаваната детска книга на американския публицист и илюстратор Крис Ван Алсбърг, се трансформира в синоним на Коледа, споделя в специфичен материал журналистката Чау-Жан Лин от BBC.
В историята малко момче се качва на борда на парния трен Polar Express, който вълшебен се появява на Бъдни вечер пред къщата му. Влакът води него и още няколко деца на странствуване до Северния полюс. Той получава звънец за шейна от Дядо Коледа, губи го и е грохнал. На Коледа Дядо Коледа връща камбанката си, потвърждавайки на дребното момче, че съществува. Той може да чуе звънеца, само че родителите му не могат.
Парните влакове и Коледа обаче бяха свързани доста преди книгата да бъде оповестена през 1985 година (и превърната в анимационен филм през 2004 г.). Комплекти модели на влакове са виждани да кръжат в празничните витрини на Macy`s, огромният търговец на дребно в Съединени американски щати, още през 1883 г.; до момента в който в Обединеното кралство железопътните модели стават известни с комплекта влакове Hornby Clockwork от 1920 година и се появяват в празничните витрини в средата на 30-те години на лондонския повсеместен магазин Whiteley`s.
Беше като магия за хората, да могат да поддържат връзка между тях, да пътуват и да изпращат пакети след индустриалната гражданска война “, изясни доктор Матю Тайхман, мъдрец с опит в региона на филмовите проучвания и помощник-професор по компютърни науки в Университета на Чикаго. „ Железопътното пътувания се свързват със обществена промяна. “
Когато чух, че е допустимо да се пътува с „ Полярния експрес “ от Лондон за първи път този декември, вдъхвайки живот на части от книгата и кино лентата, се надявах, че част от тази коледна магия ще се отрази върху мен. Петгодишната ми щерка стартира да се съмнява в съществуването на Дядо Коледа, а личният ми татко умря на Бъдни вечер предходната година, тъй че моментът бе покъртителен. Исках да усетим духа на Коледа, като се возим на този трен с 10 вагона и 640 места. Но при към 60 английски лири за място за 12 благи в двете посоки пътешестване сред Юстън и Уембли, бях леко скептична
Пристигайки на гара Юстън, съумяваме да си проправим път през вечерния безпорядък в пиковите часове на пътуването до платформа 16 и откриваме опашка от фамилии, които разиграват сцените от историята. Остават три седмици до Коледа, само че наподобява като коледна заран, с деца и възрастни, облечени в празнични пижами, с цел да повторят подиуми от кино лентата.
Връчват ни гривни и златни билети за нашето пътешестване. Над спонтанна сцена неоново-лилавият знак на Polar Express свети като Полярната звезда. Холи и Ноел, двама актьори, пеят коледни класики, като че ли са на радиостанция в ерата на Норман Рокуел Американа. Младо момиче танцува, а щерка ми се причислява към навалица от танцуващи деца. Моят сътрудник и аз към момента се съмняваме, изключително откакто минахме през стена от артикули, която притегля очите на децата и пленява портфейлите на родителите.
След това черна парна машина се издига от мъглата пушек и ние сме обхванати от миризмата на горящи въглища. Появяват се герои от кино лентата, като диригента, скитника и елфа. Двойник на Том Ханкс се появява като кондуктор и ни инструктира да се качим на влака. Подобно на кино лентата, той е на всички места във влака – този път с копие на себе си във всеки вагон, приветствайки пасажерите на борда, вместо да играе множеството от основните герои.
Слизаме от някогашния пенсиониран английски железопътен вагон InterCity и сядаме един против различен на маси с четири места. Диригентът и две дами, наречени готвачът Крамбс и готвачът Какао, танцуват и пеят през тесните пътеки, до момента в който започваме пътуването. Дъщеря ми и другите деца пляскат и танцуват по местата си. Слушаме повествовател, който чете книгата по високоговорителя, до момента в който диригентът, готвачът Крамбс и готвачът Какао държат по една голяма книга от „ Полярен експрес “ и минават през пътеката. Децата във влака са помолени да прелистват страниците, до момента в който гласът от горната страна рецитира историята. Горещ шоколад, сервиран в чаши за храна за у дома, и шоколадови бисквитки успокояват както възрастните, по този начин и децата.
Ще отидем ли на Северния полюс или се преструваме? “, ме пита щерка ми.
Всъщност стигнахме до Уембли и се връщаме в Юстън, само че най-важното от пътуването, Дядо Коледа, занапред ще се появява. Той е изпреварен от Скитника от кино лентата, който тича през каретата, държейки звънец. Казва, че единствено вярващите могат да го чуят. Моят сътрудник и аз не чуваме звънеца, а щерка ми споделя, че го чува, само че мисля, че си фантазира.
Докато чакаме Дядо Коледа да стигне до нашата маса, кондукторът пробива златните ни билети. Когато Дядо Коледа идва, той ни дава по едно сребърно звънче и ни пита дали го чуваме. Виждам колегата ми да се усмихва откровено, до момента в който звъни.
Д-р Дженифър Фрост, доцент по мениджмънт, спорт и туризъм в университета La Trobe, по-късно ми споделя, че до момента в който Полярният експрес е трансформиращ за децата в книгата, може би той е трансформиращ и за възрастните.
„ Има деца, които не имат вяра в магията и няма да могат да я видят. Но щом повярвате, можете да видите всички тези невероятни неща да се случват. “
Целият вагон, от баби и дядовци до внуци, стартира да пее Jingle Bells и Дванадесетте дни на Коледа. Докато влакътнавлиза в ярките светлини на гара Юстън, гласът на Ван Алсбърг, създателят на „ Полярният експрес “, приключва пътуването, като ни припомня да „ помним нещата за влаковете: няма значение къде отиват. Има значение дали решаваме да се качим на борда. “
Трогната съм, когато щерка ми раздруса сребърното звънче, което Дядо Коледа й подари, и лукаво ме попита: „ Мамо, чуваш ли звънчето? “
Обличайки палтото си в края на пътуването и тръгвайки назад през тълпите от пътуващи на гарата, малко ми е тъжно, че прекарването свърши. Дори моят сътрудник, който имаше своите подозрения, сподели, че се радва на пътуването. Магията на Полярния експрес ни накара още веднъж да повярваме.
В историята малко момче се качва на борда на парния трен Polar Express, който вълшебен се появява на Бъдни вечер пред къщата му. Влакът води него и още няколко деца на странствуване до Северния полюс. Той получава звънец за шейна от Дядо Коледа, губи го и е грохнал. На Коледа Дядо Коледа връща камбанката си, потвърждавайки на дребното момче, че съществува. Той може да чуе звънеца, само че родителите му не могат.
Парните влакове и Коледа обаче бяха свързани доста преди книгата да бъде оповестена през 1985 година (и превърната в анимационен филм през 2004 г.). Комплекти модели на влакове са виждани да кръжат в празничните витрини на Macy`s, огромният търговец на дребно в Съединени американски щати, още през 1883 г.; до момента в който в Обединеното кралство железопътните модели стават известни с комплекта влакове Hornby Clockwork от 1920 година и се появяват в празничните витрини в средата на 30-те години на лондонския повсеместен магазин Whiteley`s.
Беше като магия за хората, да могат да поддържат връзка между тях, да пътуват и да изпращат пакети след индустриалната гражданска война “, изясни доктор Матю Тайхман, мъдрец с опит в региона на филмовите проучвания и помощник-професор по компютърни науки в Университета на Чикаго. „ Железопътното пътувания се свързват със обществена промяна. “
Когато чух, че е допустимо да се пътува с „ Полярния експрес “ от Лондон за първи път този декември, вдъхвайки живот на части от книгата и кино лентата, се надявах, че част от тази коледна магия ще се отрази върху мен. Петгодишната ми щерка стартира да се съмнява в съществуването на Дядо Коледа, а личният ми татко умря на Бъдни вечер предходната година, тъй че моментът бе покъртителен. Исках да усетим духа на Коледа, като се возим на този трен с 10 вагона и 640 места. Но при към 60 английски лири за място за 12 благи в двете посоки пътешестване сред Юстън и Уембли, бях леко скептична
Пристигайки на гара Юстън, съумяваме да си проправим път през вечерния безпорядък в пиковите часове на пътуването до платформа 16 и откриваме опашка от фамилии, които разиграват сцените от историята. Остават три седмици до Коледа, само че наподобява като коледна заран, с деца и възрастни, облечени в празнични пижами, с цел да повторят подиуми от кино лентата.
Връчват ни гривни и златни билети за нашето пътешестване. Над спонтанна сцена неоново-лилавият знак на Polar Express свети като Полярната звезда. Холи и Ноел, двама актьори, пеят коледни класики, като че ли са на радиостанция в ерата на Норман Рокуел Американа. Младо момиче танцува, а щерка ми се причислява към навалица от танцуващи деца. Моят сътрудник и аз към момента се съмняваме, изключително откакто минахме през стена от артикули, която притегля очите на децата и пленява портфейлите на родителите.
След това черна парна машина се издига от мъглата пушек и ние сме обхванати от миризмата на горящи въглища. Появяват се герои от кино лентата, като диригента, скитника и елфа. Двойник на Том Ханкс се появява като кондуктор и ни инструктира да се качим на влака. Подобно на кино лентата, той е на всички места във влака – този път с копие на себе си във всеки вагон, приветствайки пасажерите на борда, вместо да играе множеството от основните герои.
Слизаме от някогашния пенсиониран английски железопътен вагон InterCity и сядаме един против различен на маси с четири места. Диригентът и две дами, наречени готвачът Крамбс и готвачът Какао, танцуват и пеят през тесните пътеки, до момента в който започваме пътуването. Дъщеря ми и другите деца пляскат и танцуват по местата си. Слушаме повествовател, който чете книгата по високоговорителя, до момента в който диригентът, готвачът Крамбс и готвачът Какао държат по една голяма книга от „ Полярен експрес “ и минават през пътеката. Децата във влака са помолени да прелистват страниците, до момента в който гласът от горната страна рецитира историята. Горещ шоколад, сервиран в чаши за храна за у дома, и шоколадови бисквитки успокояват както възрастните, по този начин и децата.
Ще отидем ли на Северния полюс или се преструваме? “, ме пита щерка ми.
Всъщност стигнахме до Уембли и се връщаме в Юстън, само че най-важното от пътуването, Дядо Коледа, занапред ще се появява. Той е изпреварен от Скитника от кино лентата, който тича през каретата, държейки звънец. Казва, че единствено вярващите могат да го чуят. Моят сътрудник и аз не чуваме звънеца, а щерка ми споделя, че го чува, само че мисля, че си фантазира.
Докато чакаме Дядо Коледа да стигне до нашата маса, кондукторът пробива златните ни билети. Когато Дядо Коледа идва, той ни дава по едно сребърно звънче и ни пита дали го чуваме. Виждам колегата ми да се усмихва откровено, до момента в който звъни.
Д-р Дженифър Фрост, доцент по мениджмънт, спорт и туризъм в университета La Trobe, по-късно ми споделя, че до момента в който Полярният експрес е трансформиращ за децата в книгата, може би той е трансформиращ и за възрастните.
„ Има деца, които не имат вяра в магията и няма да могат да я видят. Но щом повярвате, можете да видите всички тези невероятни неща да се случват. “
Целият вагон, от баби и дядовци до внуци, стартира да пее Jingle Bells и Дванадесетте дни на Коледа. Докато влакътнавлиза в ярките светлини на гара Юстън, гласът на Ван Алсбърг, създателят на „ Полярният експрес “, приключва пътуването, като ни припомня да „ помним нещата за влаковете: няма значение къде отиват. Има значение дали решаваме да се качим на борда. “
Трогната съм, когато щерка ми раздруса сребърното звънче, което Дядо Коледа й подари, и лукаво ме попита: „ Мамо, чуваш ли звънчето? “
Обличайки палтото си в края на пътуването и тръгвайки назад през тълпите от пътуващи на гарата, малко ми е тъжно, че прекарването свърши. Дори моят сътрудник, който имаше своите подозрения, сподели, че се радва на пътуването. Магията на Полярния експрес ни накара още веднъж да повярваме.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ