(Henry David Thoreau, by B.D. Maxham, 1856) Висшите закони (Уолдън

(Henry David Thoreau, by B.D. Maxham, 1856)

Висшите закони (Уолдън или Живот в гората)

Трудно е да набавиш и приготвиш дотолкоз елементарна и чиста храна, че въображението да остане неощетено, само че съгласно мен въображение и тяло би трябвало да се хранят по едно и също време, да се разполагат на една и съща софра. Навярно това е допустимо. Умереното ястие на плодове нито ще ни посрами с несъразмерен вкус, нито ще попречи на висшите ни стремления. Докато обилието на подправки в храната е напряко отровно. Не си заслужава да се живее от обилни блюда. Повечето хора биха се срамували, в случай че ги заварят да подготвят със личните си ръце напълно същото ядене, все едно дали от скотски или растителни артикули, което другояче ежедневно други подготвят за тях. Докато това продължава, ще си бъдем все по този начин нецивилизовани и - въпреки джентълмени и благородни дами - няма да сме същински хора. Оттук разумно следва, че се постанова смяна. Навярно е ненужно да се задава въпросът за какво въображението линее пред месото и сланината. Аз се веселя, че е така. Нима не е позорно, че индивидът е месоядно животно? Наистина той може да живее и значително живее от лов на други животни, само че това е тъпо битие, както би се убедил всеки, в случай че заложи капан за зайци или заколи агне; по тази причина тоя, който приучи хората към по-проста и пълноценна храна, може да се счита за покровител на човечеството. Какъвто и да е личният ми опит в това отношение, не се колебая, че той е част от предначертаната орис на човечеството да изостави - последователно усъвършенствайки се - животинската храна, също както първобитните племена са престанали да се самоизяждат, когато са влезнали в допир с по-цивилизовани нации.

Вслушва ли се в своя едвам осезаем, само че несекващ и непогрешим интуиция, човек не знае до какви крайности и даже безумия може да стигне; и въпреки всичко това е същинският път, който би трябвало да следва с възходяща решителност и религия. И най-слабият вътрешен повод у здравия човек в последна сметка ще надделее над хорските доводи и навици. Досега няма човек, който да е следвал вътрешния си глас дотолкоз, че да се заблуди. Макар подобен живот да предизвиква телесна изнемощялост, нямам доверие никой да съжалява за последствията, защото това е живот съгласно висши стремления. Ако твоите дни и нощи заслужават да ги посрещаш с наслада, в случай че животът ти изпуска мирис като цветята и благоуханните треви и е по-протяжен, по-звезден, по-безсмъртен от людския, то ти си съумял. Цялата Природа те приветства и можеш непрекъснато да бъдеш удовлетворен от себе си. Същинските постижения и полезности по предписание се зачитат минимум. С лекост се слага под подозрение самото им битие. Забравя се бързо. А те са висшата действителност. Навярно хората в никакъв случай не споделят между тях най-поразителните и същински неща. Същинската беритба от всеки мой ден е така неосезаема и неописуема, както багрите на утринта и вечерта. Тя е поръсена със звезден прашец, пай е от небесна дъга, за която се държа.

Убеден съм, че единственото пиво за мъдрия е водата; виното напълно не е така благородна течност, а помислете какъв брой очаквания биват убивани с чашата горещо кафе заран и със стакана чай вечер. О, притеглен от тях, се усещам така деградиран! Дори и музиката може да бъде зловредна. Точно такива сякаш оскъдни аргументи доведоха до упадъка на антична Гърция и Рим и ще доведат до упадъка на Англия и Америка. Ако би трябвало да се опиваме, за какво да не се опиваме от въздуха, който дишаме? Основното ми несъгласие против грубата продължителна работа е нуждата да поемам груби храни и напитки. Но право казано, в последно време сякаш все по-малко държа на тия неща. Все по-малко вяра има на трапезата ми и не се апелирам преди хранене, не тъй като съм помъдрял спрямо преди, а тъй като - колкото и да ми е мъчно, би трябвало да призная - с годините съм станал по-груб и безучастен. Навярно това са въпроси, присъщи единствено на младежката възраст, също както съгласно мнозина - увлечението по поезията. Тук моята процедура „ отсъства “, участва моята доктрина. Тъй или другояче напълно не се поставям в цифрата на ония богоизбрани, за които във Ведите е казано: „ Който питае истинна религия във Вездесъщото Върховно Същество, може да яде всякаква храна “ - тоест няма за какво да го е грижа какво яде и кой го е приготвил, само че даже и в тия случаи, както отбелязва един от индуските тълкуватели, Ведите позволяват това преимущество единствено „ във време на злополучие “.

Кой не е изпитвал неизразима и независеща от апетита приятност от някое ядене? Беше ми прелестно да мисля, че мощно развитата вкусова сетивност при мен довежда до умствени огряния, че се въодушевявам през небцето си, че шепата боровинки, които съм изял на хълма, са подхранили духа ми. „ Когато душата няма власт над себе си - споделя Дзен Джоу, - човек гледа, само че не вижда, слуша, само че не чува, яде, само че не познава усета на храната. “ Който усеща същинския усет на храната, не може да бъде лакомник, а който не го усеща - не може да не бъде лакомник. Пуританите пристъпват към коричката черен самун със същото озлобление, с каквото градският консултант - към костенурката. Не храната, която влиза в устата, а настървението, с което се гълтам, осквернява индивида. Въпросът не е до количеството или качеството на храната, а до пристрастието към вкусовите удоволствия: тъй като в тия случаи това, което гълтаме, не е предопределено да укрепва организма ни или да ни подбужда към нравствен живот, а само за храна на червеите, които един ден ще се разполагат с нас. Ако ловецът обича блатни костенурки, мускусни плъхове и други сходни зверски лакомства, то една изискана дама безусловно развива усет към желе от телешки джолан и към задокеански сардини - сред двамата обаче няма разлика. Той се насочва към езерото, тя - към килера. Удивително е по какъв начин всички ние - и те, и вие, и аз - можем да прекарваме така обратно и плътски живота си в ястие и пиянство.

Целият ни живот е поразително духовен. Между добродетелта и порока няма и момент помирение. Доброто е единственото несъмнено инвестиране. В звуците на арфата, облитащи света, то е, което постоянно ни раздрусва. Арфата е комерсиалният пасажер на Вселенската застрахователна компания, възхваляващ нейните условия, а нашите скромни добродетели са единствената ни вноска. Макар с течение на времето младежът да се трансформира в безучастен зрял човек, вселенските закони в никакъв случай не са равнодушни, а вечно са на страната на най-чувствителните. Вслушвайте се в полъха напразно, с цел да доловите упрека му - тъпо за тоя, който е некадърен да го чуе. Достатъчно е единствено да подръпнем струната и да нарушим настройката, та прехваленият морал да проглуши слуха ни. Безброй стържещи звуци долавяме отдалеко като музика - каква по-прекрасна ирония на жалкия ни живот!

Колкото по-приспана е висшата ни същина, толкоз по-силно усещаме животното в себе си. То е първично и чувствено и вероятно е невероятно да се отървем изцяло от него - сходно на червеите, които обитават телата ни даже когато сме живи и здрави. Вероятно можем да се отскубнем от него, само че не и да променим природата му. Боя се да не би да се радва на свое лично здраве, та въпреки и здрави, да не можем да се очистим от него. Оня ден открих долна челюст от свиня със здрави зъби, които свидетелстваха, че има животинско здраве и мощ, разнообразни от духовните. Това създание се бе справяло в живота си по най-различни способи, единствено не и с самоограничение и душевна непорочност. „ Разликата сред индивида и животното е напълно незначителна - споделя Менций. - При елементарните хора тя бързо изчезва, до момента в който висшите духом я съхраняват подробно. “ Кой знае какъв би бил животът ни, в случай че бяхме постигнали чистотата? Ако съществуваше влъхва, който би ме научил по какъв начин да реализира чистотата, незабавно бих го потърсил. Властта над пристрастеностите и чувствените влечения на тялото, както и добродетелността съгласно Ведите са наложителни за духовното въздигане до Бога. Духът е кадърен с времето да подчини и овладее всички органи и функционалности на тялото и да трансформира най-грубата страст в чиста и свята обич. Когато загубим надзор над себе си, половата ни сила се излива и ни петни, а когато сме овладени, тя ни дава мощ и ентусиазъм. Въздържанието е същинският подем на човека; Гениалност, Героизъм, Святост - това са все артикули на въздържанието. По пътя на въздържанието човек неотложно реализира Бога. Навремени въздържанието ни възвисява, навремени чувствеността ни принизява. Блажен е тоя, у който с всеки минал ден животното умира и божествената същина се демонстрира. Но надали съществува човек, който да няма мотив да се срами поради завладелите го низши скотски сили. Боя се, че всички ние сме богове или - по-скоро - полубогове единствено колкото фавните и сатирите, съчетаващи божественото и животинското, че сме подчинени на апетита си, че животът, който водим, в прочут смисъл ни позори.

…Мъдростта и чистотата са плод на усилия; незнанието и чувствеността - на леност. Чувствеността у учения иде от умствена леност. Нечистият човек безусловно е ленив, обича да спи край огнището, да се изтяга на слънце, да отпочива, без да се е уморил. Искате ли да постигнете чистотата и да избегнете греховността, работете интензивно, даже да би трябвало да чистите обори. Трудно е да преодолееш природата си, само че е належащо. Каква изгода да си християнин, в случай че не си по-чист от езичника, в случай че не го превъзхождаш по самоограничение и религия? Познавам значително религии, считани за езически, чиито поуки биха засрамили читателя и биха трансформирали държанието му, па въпреки и единствено във връзка с християнските традиции.

Всеки човек гради храм - своето лично тяло - в чест на бога, комуто служи, и по собствен избор, без да може да се отклони и да стартира наместо това да дяла мрамор. Всички ние сме скулптори и художници, а нашият материал са плътта, кръвта и костите ни. Възвишените намерения облагородяват чертите ни, до момента в който низостта и чувствеността ги огрубяват.

От: „ Живот без принцип “ (Избрани произведения), Хенри Дейвид Торо, изд. ЛИК, 2001 година
Снимка: Henry David Thoreau, by B.D. Maxham, 1856, commons.wikimedia.org